Западът е обхванат от «идеологически вирус»

Военният историк Сю Ян остро критикува възгледите на Европа и САЩ за ролята на СССР във Втората световна война. По време на самата война и веднага след нея никой не се е съмнявал кой е нейният подбудител. Но сега Западът предпочита «избирателната слепота», пише авторът, опитвайки се да окачи етикета на убиец върху Съветския съюз.

Превод от Хуанцю шибао (Китай): 

Западът е обхванат от "идеологически вирус"

На 8 и 9 май 2020 г. в САЩ, Европа и Русия отбелязаха 75 години от Победата над нацистка Германия. В хода на празненствата САЩ отново започнаха да провокират и гневят Русия, като спекулираха по историческите въпроси. Първо Пентагонът обяви «съвместното нашествие» на Германия и СССР в Полша и за вината и на двете държави за избухването на войната, след това американският президент обяви победата на САЩ и Великобритания над нацизма, премълчавайки за ролята на СССР.

Всъщност сред западните държави, ръководени от Съединените щати, отдавна съществува абсурдния възглед за историята, който напоследък масирано се лансира, за да се укрепи разклатената теория за западното превъзходство.

СССР е основната сила, която се бори срещу фашизма и в никакъв случай не е съучастник

По време на Втората световна война никой не се съмнява кой е бил нейният подбудител. САЩ, Великобритания и СССР се обединиха в антифашистки блок.

В редица декларативни документи на „голямата тройка” нацистка Германия е обявена за подбудител на войната, а Рузвелт и Чърчил многократно възхваляват СССР като основна антифашистка военна сила.

В организираните от САЩ, СССР и Великобритания Нюрнбергски и Токийски процеси, се дават безспорни обяснения, че виновниците, провокирали войната, са Германия и Япония (както и Италия, която се присъедини към тях); в същото време е потвърдено, че съюзниците в антифашистката коалиция — САЩ, Великобритания, СССР и Китай — се борят за справедлива кауза.

Въпреки това впоследствие западната общественост и редица политици промениха твърденията си в зависимост от политическата ситуация. С настъпването на Студената война, която се разрази след Втората световна война, Западът започна да клевети СССР, осъждайки комунистите наред с нацистите, обявявайки за техния „сговор“ относно избухването на войната.

В продължение на няколко десетилетия представители на Запада защитават тази гледна точка, основана единствено на Договора за ненападение между Германия и Съветския съюз от 1939 г.

Ако погледнете хода на германската експанзия, започнала след идването на Хитлер на власт през 1933 г., ще откриете, че той се възползва от съучастието от страна на Великобритания, Франция и САЩ, докато СССР през 1935 г. предлага създаването на обединен антифашистки фронт с надеждата, че Европа може да формира антифашистка коалиция.

Но Великобритания и Франция, ръководени от намеренията си да отхвърлят по надалече от себе си неприятностите на изток чрез политиката на умиротворение, отказват съюз със СССР и подписват Мюнхенското споразумение през септември 1938 г., позволявайки на Германия да завземе територии от Чехия.

Сблъсквайки се с това, че британците и французите допуснаха нападението на Германия на изток, върху СССР, Сталин нанесе огледален удар, отблъсквайки заплахата обратно на запад, подписвайки с Германия договор, което позволи на СССР да спечели време за подготовка.

Това е била принудителна стъпка, подтикната в резултат на действията на Великобритания и Франция.

Твърденията за съвместно нашествие на Германия и СССР в Полша е изкривено тълкуване на Договора за ненападане, защото споразумението не съдържа съветско-германски споразумения за начало на война срещу Полша.

Споменатата линия за разделяне на сферите на влияние в тайното приложение към Договора между СССР и Германия е само граничната линия на буферната зона, която не позволява на германските войски да се доближат до границите на СССР.

От гледна точка на хронологията, на 1 септември 1939 г. Германия започва блицкриг върху Полша, а на 16 септември полското правителство набързо емигрира в Румъния. И едва на 17 септември съветската армия премина границата на Полша, която остава без политическото си ръководство, и се придвижва към линията, посочена в споразумението.

А ако говорим за това, че СССР, претендиращ за сфери на влияние в трети страни, заслужава порицание, то колко пъти с подобно нещо са се занимавали САЩ, Великобритания и Франция — толкова много, че не се поддава на никакви изчисления.

Нима не е класически случай на избиратела слепота фактът, че западната общественост и много политици предпочитат да не си спомнят въобще за Мюнхенското съглашение, а споменават единствено и само съветско-немския договор?

Подмяна на виновните с потърпевшите…

Петя Паликрушева

Източник: https://3w.huanqiu.com/a/de583b/3yJ9JCu0Ijl?p=1&agt=46

Коментари:

Зареждане ...