«Скрипалите» се появиха на другия край на Европа, този път с рицин

Британските СМИ вече не говорят за Солсбъри. Прословутото дело Скрипал изчезна от медиите така рязко, както и се появи. Все едно набързо спретнат детективски роман…

"Скрипалите" се появиха на другия край на Европа, този път с рицин

Думата Скрипал вече успя да стане нарицателна преди да се катурне в информационната бездна.

Но, ако Западът забрави за Скрипал и Солсбъри, то самата концепция твърде успешно продължава да бъде експлоатирана…

Скрипали объявились на другом конце Европы. Теперь с рицином

В Чехия активно се тиражира историята, че са опитали да отровят главата на столичния район Прага-6 Ондржей Коларж. Бидейки известен русофоб, той се погрижи за свалянето на паметника на маршала и два пъти герой на СССР Иван Конев.

А някой реши, че този факт е достатъчен мотив за кървава разправа.

Чешкото издание  «Respekt» твърди, че в републиката е пристигнал някакъв руснак с дипломатически паспорт, който с автомобил на руски дипломати е пристигнал в руското посолство. Разбира се, в чантата му имало отрова. Старият добър рицин — веществото, превернало се в легенда в дадени кръгове.

Но има няколко момента, които могат да развалят русофобските инсинуации.

Първо, къде е логиката?

Да допуснем, че има мотив, но той е твърде очевиден.

Дори ако Коларж сега внезапно се задави с костилка на прием, в това задължително ще бъде обвинена Русия.

Та той разруши паметника!

Съгласете се, че физическата неутрализация в дадения случай изглежда твърде абсурдно.

А да не говорим за това, че някой е тръгнал да внася в руското посолство рицин.

А съществуват ли въобще доказателства, че е имало отрова?

Нима в самата Чехия не може да се достави рицин, та трябва да го пренасят от Русия?

Елементите за създаването на рицин са достъпни и законни, апропо.

А защо точно Коларж?

За последните години в Полша са унищожени около 500 съветски паметника, дори броят им расте. Напривер, през февруари в град Лешно разрушиха паметника на Червената армия, издигнат в знак на благодарност.

В литовския Шауляе демонтираха обелиска на съветските воини, независимо от това, че мемориалът бе внесен в списъка на културното наследство. Паметникът се намираше в центъра на града, където след края на Великата Отечествена война са погребани над 50 войници.

За столицата на Латвия 2019 г. завърши с разрушаването на паметника на съветските герои-подводничари. Разрушиха го под покрова на нощта, а местните жители, които от години се грижеха за мемориала, откриха липсата му едва на сутринта.

В Резакне се развихри борба за паметника на съветските освободители, който там наричат «Альоша».

В северозападния район на Естония разрушиха мемориала на загиналите войници, дори ги изровиха от гробовете.

Уж пречели на реконструкцията на местната гимназия.

А колко паметници бяха унищожени в Украйна? Няколко хиляди! При това често ги разрушаваха с мълчаливото съгласие на властите спрямо безумието на радикалните десни банди.

Никой от главатарите на националистите и до момента не е отровен от секретна отрова.

Никой от чиновниците в Украйна все още не е промушен с отровен чадър заради прословутата декомунизация.

Какво му е особеното на Коларж тогава? Въпросът е риторичен.

Важно е да се осъзнаят причините за случващото се. Да се обърнем към британските източници.

Разказът за тайните руски шпиони във Великобритания се сдоби с нови подробности.

Да допуснем, че Британия е права за Скрипал и Солсбъри. 
Тогава къде са последствията?

Защо Лондон се скъса дипломатическите си отношения с Русия?

А може би не това беше задачата  — а да се отклони вниманието.

Ситуацията в Чехия е аналогична. «Руската агресия» е инструмент за постигането на конкретна цел. Затова тя активно се тиражира в медиите, формирайки в обществото русофобски настроения. Това не е трудно да се направи, защото в Прага се намира най-крупният в Централна Европа разузнавателен център на американското ЦРУ и британското МИ-6.

А всичко започна дълго преди инцидента с Коларж.

Още през миналата година, докато в Лондон се занимаваха със Скрипал, в Прага подхвърлиха историята за руски хакери и агенти на специалните служби. Например, на 21 октомври главата на Службата за сигурност на Чехия Михал Коуделка твърди, че в републиката е забелязана дейност на руска агентурна мрежа, която уж си сътрудничела със спецслужбите на РФ и извършвала злостна хакерска дейност в самото сърце на Европа.

На 16 април 2020 година министърът на здравеопазването Адам Войтех съобщи, че неговото ведомство е било подложено на кибератака. Трябва ли да споменаваме кой обвиниха за това?

Но смисълът съвсем не е в това да се развихри ожесточена дипломатическа война с Русия.

Дори не е в това Русия да се притиска с неработещи санкции или да се скъсат дипломатическите връзки.

Както знаем всички, страната понастоящем се оглавява от Милош Земан, президентът, известен с неугодната си риторика срещу Запада.

«Винаги съм бил противник не само на антируските, но и въобще на каквито и да било санкции. Затова ги считам за неефективни. Против Куба санкциите действат вече 50 години.

Нищо не се промени, режимът на Кастро продължава да същестувва», казва Земан в интервю за словашкото издание «Pravda».

По-рано той нарече присъединяването на Крим към Русия «приключило», призовавайки Киев да се примири с този факт.

На президентските избори през 2018 г. Милош Земан задмина Иржи Драгош. Последният беше за укрепване на евроатлантическите връзки по линията НАТО и ЕС, той също подкрепяше антируските санкции. Дори след неговото поражение, прозападните медии тиражираха факт, че никому неизвестният Драгош е можел да получи подкрепата на 26 % от избирателите на първия тур и 47 % на втория.

Очевидно западните «партньори» съвсем не залагат на Земан. А чешкото дело Скрипал — това е демарш, насочен срещу президента на страната, а не срещу Русия.

Задачата е да се разгроми неговата проруска политика.

Когато целта бъде постигната, тогава ще забравят за провокациите, все едно никога не ги е имало.

Евгений Гаман, специално для News Front

Петя Паликрушева, превод и редакция

Коментари:

Зареждане ...