Дори не сте си представяли подобен кошмар: „Една детска сълза е по-скъпа от целия свят на познанието!”

Спомен за лишените от детство

„Една детска сълза е по-скъпа от целия свят на познанието!”
Ф.М. Достоевски

Дори не сте си представяли подобен кошмар: „Една детска сълза е по-скъпа от целия свят на познанието!”

Известно е, че българските фашисти не са спазвали международните закони и Хагската конвенция за закрила на детето. Извършвали са страшното престъпление и са отнемали живота на най- съкровения цвят на обществото – децата, прекършвали са техните съдби.

Това не трябва да се забравя, за да не се повтаря! Никой не бива да бъде забравен!

Ще припомня само някой срамни и престъпни епизоди!

Дори не сте си представяли подобен кошмар: „Една детска сълза е по-скъпа от целия свят на познанието!”
Известно е партизанското семейство Лагадинови от Разлог – Костадин, Борис, малката Елена/починала през 2019 година/, Асен и бащата Атанас. Асен Лагадинов, любимец на отряда, е тръгнал по задача в Пирин.

Близо до хижа „Яворов” го среща шестнадесет годишното овчарче Иван Рачев и му посочва близката партизанска група. Асен се зарадвал и се запътил към групата. Оказва се, че това са измислени от Богдан Филов контрачетници-полицаи, облечени като партизани, водени от полицейския полковник Манов.

Дори не сте си представяли подобен кошмар: „Една детска сълза е по-скъпа от целия свят на познанието!”

Асен Лагадинов е убит от главореза Милен Гоцев, който му отрязва главата и с нея устройва пиршество в казиното край Разлог!

След един ден палачите отрязват главата и на овчарчето Иван Рачев с мотив, че сътрудничил на партизаните!

На 22 февруари 1944 година в гр. Русе, ръководителката на РМС, еврейката Ана Вентура, ученичка от френската гимназия, отива в семейство Чампоеви на ул.”Гладстон” № 3. Предателка съобщава в полицията и домът е блокиран.

Влиза палач и пред погледа на възрастния Тотю Чампоев и дъщеря му Цветанка, застрелва с два куршума двегодишното й дете Николчо Чампоев!

Зверски убива и любимото му коте!

На 2 срещу 3 май 1944 година, в местността „Сухата река”, в Етрополския Балкан, капитан Горчилов и Нако Бандата, след нечовешки изтезания закарали девет нелегални за екзекуция!

Без съд и присъда, завързани по двама надолу с главата ги застрелват!

През октомври 1944 година останките са погребани в с. Трудовец. С тази група е имало и жена от Горна Оряховица с малко дете!

Главореза Вълко Печурката признава пред Народния съд, че хванал детето за крачетата и със замах пръснал главичката му в един чук!

После застрелял и жената! При есхумацията, костите им са били до убитите нелегални!

Дори не сте си представяли подобен кошмар: „Една детска сълза е по-скъпа от целия свят на познанието!”
Върхът на садизма е при провеждането на акция за унищожаване на партизанския отряд в района на Омуртаг! Предприема се ликвидация на ятаци, помагачи и близки на нелегални.

На 16 декември 1943 година в с. Дългач, Търговищко, Втора картечна рота с командир подпоручик Константин Йорданов разстрелва съпругата и малкия син на партизанина Иван Кривлев!

На 20 декември 1943 година е блокирано с. Ястребино в Тузлука.

В близката горичка, по най-жесток начин са разстреляни осемнадесет души, от които шест деца от седем до дванадесет годишна възраст!

От семейството на партизанина Рангел Калайджийски са убити пет човека – дядо му Стойне, майка му, баща му и братчето му Стойне на седем години, сестричката му Надежда на единадесет години! Разстрела се командва от подпоручик Константин Йорданов, който преди да постъпи в армията е бил учител.

Децата жертви са: Цветанка Димитрова, Надежда Калайджийска, Иван Калайджийски, Стойне Калайджийски, Ценка Димитрова и Димитринка Стоичкова!

Учителката на децата Деспа Попова е записала ужасен спомен!

„Куршумите на палачите простреляха и моето сърце…видях червените пламъци на запалените партизански къщи, черните скелети на овъглените греди на оборите и страшния вой на побеснелите кучета! И до ден днешен чувам тоя злокобен вой! В тая нощ палачите извадили от земята своите жертви и ги откарали на петнадесет километра от тук в гората край Долна Златица! И там ги изгорили!”

Когато влязла учителката Попова в класната стая учениците и видяла, че те плачат, гледат я ужасени и несмеят да седнат на чиновете на убитите деца! Тя не издържала, получила стрес и заболяла! По-нататък казва:

„Но идва оня ден, когато цялото население на Тузлука ще се стече в Ястребино и ще плюе в лицето на палача с табела на гърдите „Аз убих шестте ястребинчета!” Пред Народния съд подпоручик Йорданов и агентът Узнов ще завършат с циничната откровеност, заявявайки:

„Двамата отидохме на мястото на произшествието и доубихме тия, дето още шаваха!”

След това следва присъдата – възмездието!

На 01 април 1944 година е разкрита от полицията землянката на Габровско – Севлиевския партизански отряд в местността Осеникова поляна. Там са ранените младежи Минчо Андреев /Младен/, Иван Петков /Гошо/, за които се грижат Ганка Палаузова и тринадесетгодишния ѝ син Димитър /Митко/ Трифонов Палаузов.

Полицаи и войска предприемат акция за ликвидирането им. Инициативата поема полицаят Русчо Тончев Русчев от с. Угорелец, Севлиевско, намиращо се в близост до Осеникова поляна. С картечница и гранати е разгромена землянката, а партизаните убити.

Майката Ганка извикала: „Дете има тука”, но напразно!

Целта е голямата награда! Труповете са оставени затрупани няколко дена! Палачите отишли в селската кръчма да отпразнуват голямата награда от 200 000 лв., по 50 000 лв. за четиримата убити!

За Митко се носеха легенди, както и за един смел партизанин – Вълчо Цанков. Те почиваха на някои реални качества на дете, най-малкия партизанин. И от снимките му личи, че е един симпатичен малчуган, с излъчване на благородство и остроумие. При акции в някой села е рецитирал „Червените ескадрони” и „Москва” на Христо Смирненски. На другият ден селяните говорят и за това, че едно хубаво дете прекрасно декламира.

Разкрасяват го за облеклото, че има пушка, патрондаш и т. н. Колко емоционално е било неговото въздействие ще подкрепя с един факт. В с. Петко Славейков, Севлиевско, след като партизаните раздали на селяните приготвените продукти, които е следвало да отидат на източният фронт, говорил командира на отряда Иван Райков. Акцията е завършила с пламенната и възторжена рецитация на Митко на стихотворението „Червените ескадрони”.

В този момент, при командира отива петнадесетгодишния Дочо Дочев с молба да бъде приет в отряда. Райков го погалил по главата и му обещал, като порасне да го вземат. Партизаните напускайки селото, решили малко да починат и тогава в тъмнината забелязали, че Дочо е тръгнал с отряда. Изненадано ръководството се видяло в чудо какво да реши!

Решението било да остане, за да си има приятел малкия Митко. Дочо преживява и Балванската битка, остава жив и след победата на 09 септември 1944 година започва работа в БНА като стига до чин полковник, а приятеля му Митко загива!

Днес няма живи от фамилията Палаузови!

Преди седемдесет и шест години в с. Белица, Благоевградско, братовчедите Сава и Васил Кокарешкови, по на шестнадесет години, ги сполетява страшна съдба! Двете деца — пастирчета са забелязани във връзки с партизаните. Попадат под садистичните изтезания на капитан Любен Николов в жандармерийския участък в Разлог.

На 07 юли 1944 година Васил Кокарешков след жестока инквизиция е заклан!

Сава Кокарешков също е заклан, насечен на късове и хвърлен на жандармерийските кучета!

Един жандармерист проявява милост и подава, на съсипания от тревога баща, увито в дреха керамично гърне с останки от едната ръка на момчето! Това само са успели да погребат родителите от своето дете! За всички тези ужаси, става известно от показанията на капитан Николчев и други палачи пред Народния съд!

На 19 януари 1944 година в с. Калнище, полицаи запалват къщата на Борис Манов, понеже двамата му братя – Боне и Мано са партизани!

Малката дъщеричка на Борис – Еленка, ненавършила пет годинки, както стояла на верандата, полицай я ритнал с ботуша си в корема и тя изхвърчала на снега! След часове детето починало! Къщата е изгорена до основи!

На 29 март 1944 година в с. Крушево, Севлиевско, рано сутринта, полицейска група отива в селото и арестуват десет човека, заподозрени за връзки с партизаните. Изкарват ги на местността „Бряста” и изненадващо започват да стрелят. Стенещите жертви викат: „Защо ни убивате…!” Сред тях е шестнадесетгодишния Стефан Станев!

Ранен в крака, той се опитал да каже нещо на полицая, но палача най-зверски изпразва пистолета си в тила на момчето!

В протокола за разстрела е записано, че „При опит за бягство бяха ликвидирани”!

Убиването на деца е жестоко престъпление пред човечеството, което изгражда нравствени и морални норми за отношение към детето – редица международни закони, както и Хагската конвенция за закрила на детето! За християнството, убиването на деца е най-големия грях!

Митко Гълъбов, Севлиево

Коментари:

Зареждане ...