Полша поиска US атомните бомби от Германия

Полша може да вземе ядрените бомби, ако Германия ги откаже, заяви американският посланик в Полша. Подобен ход може да предизвика прилика с Карибската криза. И повтарянето й би било глупаво. Но защо някои страни толкова се страхуват от Русия, че са готови да се превърнат в склад за ядрено оръжие? Има няколко причини. Някои са разбираеми, а някои съмнителни.

Превод от Advance (Хърватия):

Полша поиска US атомните бомби от Германия

Ричард Гренел, посланикът на САЩ в Германия, който е и изпълняващ длъжността директор на националното разузнаване на САЩ, се опитва да убеди Берлин да се съгласи за по-нататъшното разполагане на американския ядрен арсенал в Германия.

Не е тайна, че от известно време германските власти искат да се отърват от него, но се страхуват да не си навлекат гнева на Вашингтон. В същото време изявление направи колегата Гренел — посланикът на САЩ в Полша Жоржет Мосбахер. Според нея Полша може да вземе ядрените бомби, ако Германия ги откаже.

Наистина ли Полша е готова да приюти американските атомни бомби?

Няма официални коментари по тази тема, обаче, не бива да се припомня специално как това би влошило отношенията между Русия и НАТО, причинявайки нещо като Карибската криза, случила се през 1962 г. Тогава СССР стовари ядрените си ракети в Куба, научавайки, че НАТО разполага ядрено оръжие в Турция.

Настоящото ръководство на Полша, Естония, Румъния искат да засилят отбраната си, но защо толкова се страхуват от Русия? Има няколко причини за това. Някои са разбираеми, а някои съмнителни. На първо място е историята.

Настоящото ръководство на Полша се отнася много негативно към Русия заради спомените за съветската «окупация», както то нарича освобождението на Полша от фашизма и последващия престой на страната в съветската сфера на влияние.

Разбира се, това са стари обиди от ХХ век, но те силно влияят на атмосферата днес. Фактът, че Русия е главно православна страна, а Полша е предимно католическа, също играе роля. Загрижеността около „руската заплаха“ нараства след украинската криза през 2014 г., когато част от Украйна, Кримският полуостров, беше «анексирана» към Руската федерация.

По отношение на това дали Крим се е „върнал“ в Русия или е „анексиран“, все още има разгорещени дебати. Факт е, че руските сили („зелените човечета“) в униформа без знаци взеха контрол над полуострова след държавния преврат в Киев, който бе иницииран и подкрепен от страните от Запада.

Тогава Крим се присъедини към Руската федерация в резултат на референдум, на който 96,77% от гласувалите дадоха вота си да станат част от Русия, а не от Украйна (избирателната активност беше 83%). Разбира се, човек може да се съмнява в законността на този референдум, но няма съмнение във волята на местните жители.

Що се отнася до балтийските страни с техните страхове, те изглежда винаги ще се страхуват. Въпреки че ситуацията в тези три страни не е еднаква, те често се подреждат под един знаменател. Но Естония, където е най-голямото руско малцинство, има най-трудни отношения с Москва, за разлика от Латвия, която е свързана с напълно коректни отношения с Русия.

Членството в Алианса може да се разглежда от две диаметрално противоположни перспективи. Ако дадена страна не е член на НАТО, нейните отношения с Русия може да са по-„мирни“, макар и не непременно (припомнете си руско-шведските отношения, които в никакъв случай не са добри, но, от друга страна, Русия и Финландия имат доста добри отношения).

Дали страните от Източна Европа биха почувствали по-малка опасност, ако Русия не беше оглавена от Владимир Путин, а от някой друг? Едва ли.

Ясно е, че мнозина не харесват Путин, но по същия начин разбират, че на негово място може да дойде някой по-лош.

Тогава какъв е изходът? Изходът е в деескалацията.

При акцентиране върху общите интереси и намаляване на напрежението във взаимоотношенията. Именно заради това отношенията на Москва и Варшава се опитаха да бъдат изгладени от френския президент Еманюел Макрон.

Но определено не си струва да търсите изход от ситуацията в опасните идеи за разполагането на ядрени оръжия в Полша.

Подобен сценарий може да предизвика повторение на кризата в Карибите през 1962 г. Тогава светът успя да избегне ядрената война благодарение на Кенеди и Хрушчов, но повтарянето на подобни епизоди би било глупаво. Сега светът (и всички ще се съгласят с това) вече и без това има достатъчно проблеми.

Петя Паликрушева

Източник: https://www.advance.hr/tekst/nuklearne-bombe-u-poljskoj-zadnje-sto-svijetu-sada-treba-je-repriza-kubanske-krize/

Коментари:

Зареждане ...