Правителството на Черна гора в битка срещу собствения си народ


Черна гора: Коронавирусът и борбата на правителството срещу собствения си народ

Докато повечето държави по света се борят с пандемията от коронавируса и икономическите и социалните последици от „локдауна“, най-младият член на НАТО, Черна гора, се справя с различен вид проблеми.

Правителството на Черна гора в битка срещу собствения си народ

Проблемите на правителството са собствените му граждани, жителите на Черна гора и сърбите, православните християни, последователи на Сръбската православна църква, които представляват по-голямата част от населението в тази страна — те протестират от 26 декември 2019 г. срещу приемането на закона за религиозната свобода в Черна гора, който всъщност позволява конфискация собственост на каноничната Сръбска православна църква и прехвърлянето й към неканоничната и непризната „Черногорска православна църква“.

Правителството на Черна гора в битка срещу собствения си народ

Досега черногорските власти не са показали реална способност да се справят с огнищата на коронавирусната инфекция, но показаха голям потенциал в изпълнение на поръчките на своите западни собственици. Например, докато руските и китайски експерти помагаха на Сърбия да се справи с избухването на коронавируса и последствията от него, черногорските власти дори не обмисляха възможността да се обърнат към Русия за помощ.

Вместо това те се обърнаха към Северноатлантическия алианс, към който се присъединиха през 2017 г. без референдум. Отказаха предложението на Сърбия, която въпреки собствените си проблеми със закупуването на медицинско оборудване, предложи да се предадат на Черна гора респиратори като хуманитарна помощ по време на пандемията.

А какво стана с НАТО?

Черна гора никога не е получавала толкова необходимото медицинско оборудване от НАТО, а получи само оферта за „таксиметрови услуги“.

Това потвърди генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който през април, отговаряйки на въпроса за помощта на Черна гора от страна на НАТО, заяви, че алиансът е предложил услугата да достави със самолет помощ от Китай.

Обаче неспособността да се бори с вируса със сигурност не означава, че правителството на Черна гора не може да се бори срещу собствения си народ и с така наречените политически дисиденти.

И така, на 12 април арестуваха главата на Сръбската православна църква в Черна гора, митрополита на Черна гора Амфилохий, за провеждането на литургия в почти празна църква, където се събраха само малък брой вярващи и бяха спазени всички норми на социална дистанция и индивидуална защита. На 23 април арестуваха лидера на партията «Демократичен фронт» Андрий Мандич за участието му в погребението на известния историк Владимир Йовичевич. Може би истинската причина за този арест е, че починалият беше бащата на бившия министър на полицията Андрия Йовичевич, който по-късно стана един от най-големите противници на черногорския президент и олигарх Мило Джуканович.

Терорът срещу православните вярващи и духовенството на Сръбската православна църква продължи дори след обявяването на частичното премахване на ограничителните мерки, въведени във връзка с избухването на коронавируса.

На 12 май, след премахването на забраната за провеждане на масови мероприятия, жителите на северния град Никшич организираха мирен поход по собствена инициатива, за да демонстрират несъгласието си.

Няколко часа след похода черногорската полиция арестува епископ Йоаникий заедно с осем свещеници за това, че, както се твърди, не са спазвали правилата за социално дистанциране по време на похода. Това предизвика още по-голям протест, затова на 13 май в Черна гора бяха организирани няколко литургии и митинги в подкрепа на арестуваните свещеници. Десетки хиляди граждани присъстваха на митингите в Никшич, Будва, Плевле, Беране и други градове.

Черногорската полиция отговори с безпрецедентна жестокост.

В Никшич дори арестуваха непълнолетни и пребиха 16-годишно момиче, което просто се опитваше да намери брат си в целия този хаос. В Подгорица мъж бе арестуван за това, че носи сръбски трикольор. В Плевле седем полицаи пребиха мъж, а друг непълнолетен бе ранен по време на конфликта.

В същото време черногорският анализатор Боско Вукичевич беше арестуван за подкрепа на протестите. Задържаха журналиста от белградския вестник «Новости» Велис Кадич, който преди това беше напръскан със сълзотворен газ от полицията и принуден да извади всички записани материали от телефона си. Епископ Йоаникий бе освободен от ареста след 72 часа непрекъснати протести пред прокуратурата в Никшич.

Политолозите обясняват всичко, което се случва, включително прекомерната употреба на сила, с факта, че лидерът на тази държава Мило Джуканович е твърде развълнуван от позицията си в дадената ситуация. Вярата в конструктивизма на преговорите, инициирани от премиера Душко Маркович преди пандемията между черногорските власти и представители на Сръбската православна църква, също е под въпрос.

Въпреки че тези преговори не дадоха осезаеми резултати, те все пак дадоха надежда за мирния начин за разрешаване на кризата и намаляване на напрежението. Но след подобно прекомерно използване на сила от страна на полицията срещу хората, пътят към несигурността и възможното ескалиране на конфликта вече е отворен.

Накратко, кризата в страната започна като религиозна, но се превърна в демократична, защото М. Джуканович упорито игнорира волята на повечето хора, които по това време все още протестираха мирно.

Във връзка с кризата, възникнала след ареста на епископ Йоаникий и всички събития, свързани със Сръбската православна църква в Черна гора, представителите на сръбските политически, културни и интелектуални кръгове поискаха среща с президента на Сърбия Александър Вучич. След разговорите президентът на Сърбия обяви на 14 май, че Сърбия не може да се намесва по никакъв начин, но «ще остане с нашия народ и църквата, доколкото може». Вучич каза, че сръбските представители от Черна гора са изразили притесненията си за бъдещето на сръбския народ в тази страна:

„По време на разговора беше изразено безпокойство, че някой може да планира да реши проблема по същия начин, както беше решен в други части на бивша Югославия. Не вярвам и не искам да вярвам, че някой планира това, но все още се притеснява като президент на Сърбия,»каза Вучич.

Какво имаха предвид сръбските представители в Черна гора, когато изразиха притеснението си, че някой може да поиска да «разреши проблема», както в други страни от бивша Югославия?

Имаха предвид етническото прочистване на сърбите в Хърватия по време на хърватските военни операции „Буря“ и „Светкавица“ (през 1995 г.), когато около 250 000 сърби бяха прогонени от домовете си и повече от две хиляди цивилни лица бяха убити или все още остават в списъка на безследно изчезналите.

Откакто Черна гора обяви независимост през 2006 г., тя обслужва САЩ.

Изцяло.

През 2008 г. под американски натиск те признаха независимостта на така нареченото Косово, а през 2014 г. властите на тази страна бяха сред първите, които наложиха санкции срещу Русия, въпреки че Русия беше най-големият инвеститор в черногорския туризъм и икономиката след 2006 г.

Сръбската православна църква в Черна гора остана единствената институция, над която марионетъчният западен режим не можа да поеме контрола след обявяване на независимостта и след влизането в НАТО, според някои оценки, срещу волята на около 85% от гражданите.

Приемането на Закона за религиозната свобода през декември 2019 г. беше последният удар върху църквата и православните вярващи в тази страна.

Автор: Анастасия Франк

Петя Паликрушева, превод и редакция

Коментари:

Зареждане ...