Хитлер срещу Русия и болшевизма

„Ако сега моите международни противници ме обвинят в отхвърляне на сътрудничество с Русия, тогава в отговор на това трябва да заявя следното: отхвърлих и отхвърлям сътрудничеството НЕ с Русия, а с болшевизма, стремящ се към световно господство.“

Из реч на Адолф Хитлер в Райхстага на 7 март 1936 г.

Хитлер срещу Русия и болшевизма

„Националсоциалисти! Може би сте почувствали, че тази стъпка е горчива и трудна за мен. Немският народ никога не е изпитвал враждебни чувства към народите на Русия. Само през последните две десетилетия еврейско-болшевишките владетели на Москва се опитаха да подпалят не само Германия, но и цяла Европа. Германия не се опита да пренесе национал-социалистическия си мироглед в Русия, но еврейско-болшевишките владетели в Москва непрекъснато се опитваха да наложат своето господство върху нашия и други европейски народи, освен това не само духовно, но и политическо.»

От призива на Адолф Хитлер към германския народ във връзка с избухването на войната със Съветския съюз на 22 юни 1941 г.

Хитлер срещу Русия и болшевизма

Из «Моята борба» на Хитлер:

«Предавайки Русия в ръцете на болшевизма, съдбата лишава руския народ от интелигенцията, върху която все още почива нейното държавно съществуване и която единствено служи като гаранция за известната сила на държавата. Не държавните таланти на славяните дават сила и крепост на руската държава. Русия дължи всичко това на германските елементи — отличен пример за огромната държавна роля, която германските елементи могат да играят, действайки спрямо по-ниска раса. Ето колко мощни държави са създадени на земята. Неведнъж в историята сме виждали как народи от по-ниска култура, водени от германците като организатори, се превръщат в мощни държави и след това остават здраво на краката си, докато расовото ядро ​​на германците остава. Векове наред Русия живееше за сметка на германското ядро ​​в горните слоеве от населението. Сега това ядро ​​е напълно унищожено докрай. Мястото на германците беше заето от евреите».

Хитлер срещу Русия и болшевизма

«Но точно както руснаците не могат да отхвърлят игото на евреите сами, така и евреите сами не са в състояние да държат тази огромна държава под свой контрол дълго време. Самите евреи по никакъв начин не са елемент на организация, а по-скоро фермент на дезорганизация. Тази гигантска източна държава неизбежно е обречена на унищожение. Всички предпоставки вече са узрели за това. Краят на еврейското господство в Русия ще бъде и краят на Русия като държава. Съдбата възнамеряваше да станем свидетели на такава катастрофа, която, по-добре от всичко, със сигурност ще потвърди правилността на нашата расова теория…»

Хитлер срещу Русия и болшевизма

«…Не трябва да се забравя фактът, че владетелите на съвременна Русия (болшевиките, бел.ред.), това са нискокръвни престъпници, това е човешка измет, която се възползва от благоприятната комбинация от трагични обстоятелства, изненада огромната държава и извърши диви кървави репресии срещу милиони напреднали интелигентни хора, всъщност унищожи интелигенцията и сега вече десет години извършва най-жестоката тирания, която историята някога е познавала…»

Хитлер срещу Русия и болшевизма

«…Не трябва да забравяме допълнително и факта, че тези днешни владетели на Русия (болшевиките, бел.ред.) произхождат от онези хора, чиито черти са смесица от брутална жестокост и неразбираема измама и че тези господа сега, повече от всякога, смятат себе си призвани да направят целия свят щастлив с кървавото си господство.

Не можете да забравите нито за миг, че международното еврейство, което сега държи в ръцете си цяла Русия, вижда в Германия не съюзник, а страна, предназначена да понесе същия жребий. Кой сключва съюз с такъв партньор, чийто единствен интерес е да унищожи другия партньор? \ кой, на първо място, питаме, сключва съюз със субекти, за които светостта на договорите е празна фраза, тъй като тези образувания нямат нищо общо с честта и истината, но на този свят те са само представители на лъжите, измамите, кражби, грабежите. Този човек, който би мислел да влезе в съюзи с паразити, ще изглежда като дърво, което прави „съюз“ с изсъхнал пън…»

«Германия не е избавена от тази опасност, чиято жертва падна Русия. Само буржоазните простаци са способни да мислят, че болшевизмът в Германия е съкрушен»…

«Руският болшевизъм е само нов опит на евреите от 20 век да постигнат световно господство. В други исторически периоди бе налице същото желание на евреите, но облечено в различна форма…».

«…Най-близката стръв за болшевизма в момента е именно Германия. За да изтръгнем народа си отново от змийската прегръдка на международното еврейство, е необходимо младата ни идея да бъде в състояние да събуди всички сили на нацията и да я вдъхнови със съзнанието за голяма мисия, която ни очаква…»

«…Как всъщност можем да освободим германските работници от болшевишките влияния, как можем да ги убедим, че болшевизмът е проклятие и престъпление срещу цялото човечество, ако ние самите започнахме да влизаме в съюз с болшевишките организации, тези изчадия адови.

Как всъщност по-късно щяхме да осъдим обикновен човек от масите за съпричастността му към болшевишките възгледи, ако лидерите на нашата държава сами избраха представители на болшевишкия мироглед за съюзници…»

«…За да проведем успешна борба срещу еврейските опити за болшевизация на целия свят, първо трябва да заемем ясна позиция по отношение на Съветска Русия. Не можете да победите дявола с помощта на Велзевул…»

«…Дори ако все още има хора, които мечтаят за съюз с Русия, ние ги молим на първо място да се огледат около себе си и да са наясно какви точно сили в Германия поддържат подобен план. Не виждат ли, че международната марксистка преса препоръчва и подкрепя плана за съюз с Русия? Изглежда само това би било достатъчно, за да разберем накъде ни водят…»

Из «Моята борба» на Хитлер

След по-горе прочетеното, надявам се всички читатели, подкрепящи идеята, че болшевиките (които по същество са марксисти по убеждение) са дело на евреите, която теза се споделя от множество българи, жертва на маскирани профашистки сайтове, а дори и от български депутати, например проф. Иво Христов от БСП, ще преосмислят твърденията си, защото всъщност ПОВТАРЯТ съзнателно или несъзнателно нацистките тези на Адолф Хитлер и така превръщат самите себе си в нацисти.

За целта им препоръчвам да се запознаят подробно, внимателно и търпеливо с трудовете на Маркс, както и със същото внимание да подходят към трудовете и делото на Ленин, за да осъзнаят диаметралната противоположност на двете идеологии (марксизма и нацизма).

За целта им препоръчваме внимателно да прочетат следната статия:

БИЛ ЛИ Е ЛЕНИН «ГЕРМАНСКИ АГЕНТ»?

БИЛ ЛИ Е ЛЕНИН „ГЕРМАНСКИ АГЕНТ“?

Vladimir Ilyich LeninПътят на Ленин в “пломбирания вагон”

 

В политическата игра, в която попадат Русия и Европа след Февруарската революция през 1917 г., най-ефективно работят болшевиките.

 

 

Бацилът на революцията

След разпада на СССР и края на съветската епоха, отношението към Ленин се промени рязко. Самият той е основател на Съветската държава, да не забавяме. Световното преклонение беше заменено с яростни обвинения във всички смъртни грехове. При това го хулеха за това, за което преди го възхваляваха.

Ленин _3

Едно от най-разпространените обвинения към вожда на социалистическата революция е, че Ленин уж бил действал по заповед на немското разузнаване и с немски пари.

“Ленин е бил докаран в Русия с помощта на немците в пломбиран вагон, за да съсипе държавата”, – такива думи по отношение на развенчания вожд могат да се чуят от 1990 г. и до днес.

Но обвинителите много често въобще не знаят що е то “пломбиран вагон”. Най-подготвените обвинители цитират думите на Уинстън Чърчил, който казва, че немците са докарали Ленин в Русия в изолиран вагон, като “бацила на чумата”.

Каква е истината.

Е ли “пломбираният вагон” доказателство, че Ленин е работил за германското разузнаване?

Нежеланият “възвращенец”

Ленин 80След победата на Февруарската революция в Русия новата власт дава на всички политемигранти, намиращи се в чужбина, право да се върнат в Русия. Това се отнасяло и за лидерите на болшевиките, включително и за Ленин.

Но съществувал голям проблем, който се наричал Първа световна война. Съвсем не било лесно да се премине през изровената от траншеи Европа, за да успее руският емигрант да се добере до Русия.

Временното правителство казвало “Война до победен край” и искало в Русия да се върнат тези хора, които споделят идеята им.

Всички знаели за негативното отношение на Ленин и болшевиките към войната – позицията им не била тайна през 1914 г. Точно затова Временното правителство, без да забранява, тихичко и кротичко, не искало да помогне на лидерите на болшевиките да се върнат в Русия.

“Черният списък на пацифистите”

Ленин 103Всичко това било зорко наблюдавано от другите държави, които участвали в Първата световна война, и които защитавали собствените си интереси чрез войната. За Англия и Франция било важно да се запази Русия като съюзник. Германия имала интерес Русия да излезе от войната.

Т.е. европейските държави се отнасяли към руските политици в зависимост от техните възгледи за войната.

Тези, които подкрепяли лозунга “Война до победен край”, се връщали в Русия през Англия, откъдето поемали към Архангелск, Мурмарнск или по Скандинавския път. Имало постоянна опасност от немски подводници и пътническите кораби се движели с охрана от военни британски кораби, всичко се контролирало от британското адмиралтейство, министерството на външните работи и полицията.

Именно такъв маршрут се обмислял първоначално за намиращия се по онова време в Швейцария лидер на болшевиките.

Ленин 774Но много скоро станало ясно, че този път е обречен – британските спецслужби отрязали от раз тези руски емигранти, които не подкрепяли продължаването на войната.

Нещо повече, спецслужбите на Англия имали “черен списък на най-опасните пацифисти“, които трябвало да бъдат арестувани.

Именно затова на път за Русия във Великобритания бил арестуван един от основателите и главен теоретик на партията на есерите Виктор Чернов. В Русия това предизвикало буря от негодувание. След намесата на Временното правителство есерът бил освободен и изпратен в Родината.

Германският вариант

Ленин и Платен_i_congress_comintern_presidiumПред болшевиките отново се изправил вечният въпрос “Какво да се прави?”

Първи издигнал идеята за завръщане в Русия чрез Германия НЕ Ленин, а неговият непримирим противник, меншевикът Юлий Мартов. Това се случило на събрание на емигрантите в Берн. Ленин първоначално бил скептично настроен към идеята на Мартов: пътуване през територията на вражеска държава съвсем не бил добър вариант.

Но времето вървяло, призивите за помощ от Временното правителство така и си оставали без отговор, а пътят през Великобритания  завършвал с арест. Само немският Генерален щаб изразил желание да помогне на “пацифистите”. И в това няма нищо странно – в същите тези дни британският флот под флага си извозвал в Русия всички привърженици на идеята за война до победен край. Немците пък искали точно обратното. Европейските държави много внимателно и съвсем целенасочено се опитвали да се възползват от Русия за свои цели…

В тази ситуация Ленин се обърнал към секретариата на Швейцарската социал-демократическа партия Фриц Платен с молба да започне преговори с посланика на Германия в Швейцария Ромберг за преминаването на руски емигранти през територията на държавата.

Деветте условия на Ленин

Ленин leninГермания била готова да пусне руснаците, но емигрантите, колкото и това да било странно за германците, поставили условия:

“Условия за преминаването на руските емигранти през Германия

  1. Аз, Фриц Платен, съпровождам на пълна своя отговорност и на свой риск вагона с политическите емигранти и бежанци, завръщащи се през Германия в Русия.
  2. Общуването с германските власти и чиновници ще води само и единствено Платен. Без негово разрешение никой няма право да влиза във вагона.
  3. На вагона да му бъде признато правото на екстериториалност. Нито при влизането в Германия, нито при излизането от нея не може да се извършва никаква паспортна или пътническа проверка.
  4. Пътниците ще бъдат приети във вагона независимо от техните възгледи за войната или мира.
  5. Платен се задължава да снабди пътниците с железопътни билети на нормални цени.
  6. Влакът, по възможност, да не спира. Никой не трябва нито по собствено желание, нито след заповед да напуска вагона. Не трябва да има никакво задържане по пътя, ако то не е крайно необходимо по технически причини.
  7. Разрешението за предоставянето на влака да бъде на базата на обмен на германски или австрийски военнопленници или интернирани от Русия.
  8. Посредникът и пътниците поемат върху себе си отговорността персонално и в частен порядък изпълнението на т. 7.
  9. Най-възможно е преминаване от швейцарската граница през шведската, защото това е технически изпълнимо”.

Тези условия били приети от немската страна, след което решението за пътуването било взето.

„Пътешествието“ от Цюрих до Петроград

History of Russia

 

 

 

 

 

 

Пътуването не било секретно. В обявения ден за тръгване, 9 април, на гарата в Цюрих се били събрали както 32-та пътници, така и техните изпращачи, сред които имало и такива, които не одобрявали пътуването. Дори се стигнало до размяната на нелицеприятни реплики.

В 15:10 часа местно време 32-та емигранти излезли от Цюрих и стигнали до граничната гара Готтмаденген. Там те минали в пломбиран вагон, който се придружавал от двама германски офицери от Генералния Щаб.

Ленин и руски емигранти пристигат в Стокхолм, 1917 г.

Ленин и руски емигранти пристигат в Стокхолм, 1917 г.

Вагонът не бил напълно изолиран от външния свят. “Нашите три врати са пломбирани, четвъртата, задната врата, се отваряше свободно, така че аз и офицерите имахме възможност да излизаме от вагона.

Най-близкото до тази врата купе беше предоставено на двамата съпровождащи офицери. На пода имаше поставена една черта с тебешир. Тя отделяше неутралната зона – територията, която заемаха немците, от една страна, а от друга – територията, в която бяха разположени руснаците…

Върховното командване заповяда на своите упълномощени да предотвратяват какъвто и да е контакт между руснаците и немските граждани. Строгите правила действаха и в самия вагон. Пътниците строго се придържаха към договореното споразумение”, – това е написал в спомените си Фриц Платен.

Както било уговорено, влакът с емигрантите максимално бързо стигнал до гара Засниц, където пътниците се качили на парахода “Кралица Виктория” и се отправили към Швеция. През Швеция, а после през Финландия Ленин и съратниците му стигнали до Русия, пристигайки на Финландската гара в Петроград на 16 април 1917 година.

„Който не е с нас, той е шпионин“

Болшевики 1917 г.

Болшевики 1917 г.

Интересно е това – “пломбираният вагон” започнал да се споменава като “доказателство” за работата на Ленин с немското разузнаване доста по-късно, от юли 1917 г., когато конфликтът между болшевиките и Временното правителство достигнал точката си на кипене. Едва тогава срещу лидерите на болшевиките е заведено съдебно дело по обвинение в шпионаж.

Обвинението, между другото, за онзи период било напълно типично и в стила на епохата. По онова време обвинявали в шпионаж всички политически противници. Руският революционер Николай Суханов, който се промъкнал при меншевиките и впоследствие станал жертва на сталинските репресии, пише:

“Освен болшевиките, всички малко или много забелязани интернационалисти пряко или косвено бяха обвинени, че служат на немците или че общуват с германските власти. Лично аз се превърнах в любима мишена и започнаха да ме наричат “любим на немското сърце” или “високо ценен от немците”.

Едва ли не ежедневно получавах писма от столицата, от провинцията и армията, в които ме съветваха или заплашваха, а в други писма направо ме питаха: “Кажи колко взе?”Но през април 1917 г., да повторя, Временното правителство не е повдигало никакви обвинения срещу Ленин, а причините и обстоятелствата около пристигането си през Германия болшевиките изложили пред Съвета в Петроград (където имало най-малко на брой болшевики), а дадените обяснения били сметнати за напълно удовлетворяващи.

Главното, за което днес нищо не казват, е следното – в прословутият “пломбиран вагон” Ленин не е бил сам. Малко по-късно в същите “пломбирани вагони” през територията на Германия в Русия пристигат руски емигранти още два пъти, при това вагоните били пълни не с болшевики, а с меншевики, есери, анархо-комунисти и представители на други политически сили, които отхвърляли лозунга “Война до победен край”.

300 руски политици преминали през Германия с подобни “пломбирани вагони”.

И тези ли 300 руснаци са били немски агенти?

Ако да, то тогава излиза, че тези, които са минали през Великобритания, са служили на британската корона, т.е. били са британски агенти.

Победата на болшевиките

Ленин Владимир-Ильич-Ленин-УльяновАко се гмурнем още по-дълбоко, то можем да стигнем и до следното безумно твърдение: че немският Генерален щаб през 1917 г. е бил бъкан до ушите с агенти на болшевиките. Защото същият този “пломбиран вагон” на Ленин „съдействал“ не само за победата на болшевиките в Русия, но „съдействал“ и за краха на Германската Империя в резултат на революцията, водеща сила в която били немските идейни съратници на Ленин.

Работата била къде-къде по-проста.

През пролетта на 1917 г. различните политически сили си правели собствени стратегии и тактики, разчитайки на победа, възползвайки се от слабостта на другите политически сили. Апропо, това е древна политическа и житейска практика.

Победили в края на краищата болшевиките начело с Ленин, които се оказали по-умни от абсолютно всички останали.

Петя Паликрушева

 

 

Коментари:

Зареждане ...