Алчността на САЩ в Близкия изток засилва влиянието на Русия

Русия става все по-силен играч в Източното Средиземноморие, благодарение на способността си да изгражда гъвкави взаимоотношения с различни партньори, пише Daily Sabah. Докато политиката на САЩ в региона е точно обратната: тя се основава на санкции и военна сила, Вашингтон не крие, че алчността движи американците дори и по въпросите за подпомагане на съюзниците им. В съвременния свят обаче този подход няма да бъде ефективен, подчертава статията.

Близкият изток е фокус на вниманието на световната политическа сцена от десетилетия. Но независимо какво казват или пишат за ситуацията в Близкия изток, Русия винаги е неизменна част от това „уравнение“, отбелязва Daily Sabah. И би било грешка да се смята, че Русия е свързана с този регион само заради военната операция в Сирия, се казва в статията. Москва традиционно поддържа отношения с много страни от Източното Средиземноморие, включително с Кипър и Израел. Нещо повече, нейната политика и стратегия в региона се отличава от поведението на САЩ, смята авторът.

От една страна, Русия поддържа присъствието си в Сирия, като подкрепя правителствените сили на Башар Асад. В същото време редица държави в Източното Средиземноморие и най-вече Израел имат специални отношения с Русия, които по никакъв начин не са свързани с войната в Сирия, се подчертава в статията. Отношенията на Москва с Тел Авив и Дамаск имат дълга история, датираща от съветската епоха, припомня авторът.

Съветският съюз беше една от първите държави, признали създаването на Израел. Особено бързо отношенията между двете страни започнаха да се развиват след края на Студената война. Този период се характеризираше и с активната имиграция на евреи от Съветския съюз в Израел, пише Daily Sabah.

По време на периодите на ескалация на напрежението Москва се стреми да посредничи между Сирия и Израел. И въпреки че не успя да постигне примирие, тя продължи да поддържа тесни връзки с Тел Авив, се казва в статията. След избухването на въоръжения конфликт в Сирия през 2011 г. Израел многократно изрази загрижеността си към Москва за сигурността на своите граници, а основният обект на безпокойство беше възможността Иран, другият руски съюзник, да се движи свободно в Сирия, отбелязва авторът.

Поради това Израел периодично нанася ракетни и въздушни удари срещу Сирия, обяснявайки това с желанието си да победи «иранските сили» в страната. В същото време загрижеността на Израел за «иранското присъствие» го подтикна да засили връзките си с Русия, се казва в статията. Политиката на администрацията на бившия президент на САЩ Барак Обама по отношение на изтеглянето на американските войски от територията на Близкия изток също е в полза на Русия, смята авторът.

Настоящият президент на САЩ Доналд Тръмп, въпреки отхвърлянето на повечето програми на предишната администрация, също продължава да изтегля американските сили както от Сирия, така и от региона като цяло. А този факт тласка Израел към още по-тясно сближаване с Русия, подчертава изданието.

Разполагането на руските зенитно-ракетни комплекси С-300, а след това и на С-400, в Сирия, според автора, е засилило загрижеността на Израел, който видял по-модерната система С-400 с голям радиус на поразяване като още по-голяма опасност за самия себе си. Но в същото време, въпреки двете основни грижи за Израел по време на войната в Сирия — иранското присъствие и разполагането на С-400, Москва и Тел Авив успяха да поддържат дипломатическите си отношения на най-високо ниво, констатира Daily Sabah.

В същото време Израел се стреми да поддържа добросъседски отношения с Гърция и Кипър в Източното Средиземноморие. Това създава проблем за Русия, тъй като Израел може да обезпечи потребностите си от природен газ чрез покупки от Кипър, се казва в статията. През януари 2019 г. беше създаден Източносредиземноморският газов форум с участието на седем държави. Година по-късно, през януари 2020 г., Израел, Кипър и Гърция подписаха споразумение за полагане на три тръбопровода, чиято цел е да се доставят 10 милиарда кубически метра природен газ годишно от Израел и Кипър в Европа през Гърция.

Като част от това споразумение се предвижда и полагането на тръбопровода «Посейдон», който ще стане най-дълбокият тръбопровод, полаган по морското дъно, пише Daily Sabah. Цената на изграждането му се оценява на $ 7-10 млрд. Очаква се новият проект да бъде в състояние да задоволи около 2% от енергийните нужди на Европа от природен газ. Според предварителните оценки кипърският газ ще се доставя на цена два и половина пъти по-висока от цената на руските суровини, се казва в статията.

В същото време Русия успя да поддържа топли отношения с Гърция и Кипър след Студената война — не на последно място „поради благоприятното географско положение“ на Кипър, подчертава авторът.

„Нерешеният въпрос с обединяването на гръцката и турската част на разделения остров Кипър е от полза и за Русия. Освен това, поради липсата на категорично мнение сред световната общност по този въпрос, всякакви действия на НАТО в този случай са невъзможно. Тази ситуация, подобно на продължаващата гражданска война в Сирия, играе в полза на Русия“, се казва в статията.

Присъствието на Русия в региона е „взаимоизгодно“, се подчертава в статията:

„Москва няма нищо против, че Израел, с който Русия има тесни връзки, е близък съюзник на САЩ. Русия определя своите съюзници по различен начин. Статутът на Турция като член на Северноатлантическия алианс също не пречи на Русия да продаде комплексите С-400 на Анкара.

Русия не смята отношенията си с Гърция и Кипър за ограничени по никакъв начин, въпреки факта, че и двете страни са членки на ЕС“, пише Daily Sabah.

В същото време американската политика в региона е точно обратната, подчертава статията.

Закупуването на С-400 беше сделка на фона на многобройните искания на Анкара за доставка на американските системи Patriot, за да се гарантира сигурността на турските граници.

„Този ​​процес е показателен за това как САЩ променят политиката си на традиционния американски империализъм. Вашингтон вече не смята за необходимо да прикрива, че дори по въпросите на доставките и помощта на съюзниците американците са водени от алчността си”, отбелязва авторът.

А в случай на несъгласие с американските директиви, Вашингтон използва Конгреса, за да наложи санкции на неугодната страна.

„Въпреки това, в един модерен свят, където страните са тясно свързани помежду си, този подход не може да бъде ефективен“, заключава Daily Sabah.

Петя Паликрушева

Източник: https://www.dailysabah.com/opinion/columns/russia-grows-stronger-in-east-med-while-us-looks-for-comfort

Коментари:

Зареждане ...