На прага на Третата световна война 

Украинският експерт по въпросите на Близкия изток признава, че позицията на Турция по отношение на Идлиб е твърде размита и нееднозначна както от международно правна, така и от политическата гледна точка. Що се отнася до сирийските войски, те разбират зад какво застават и защо умират. А Ердоган е в цунгцванг, в който сам се набута.

Превод от Главред, Украйна:

Гибелта на толкова много турски войници не може да остане без следа. Това означава, че Ердоган трябва по някакъв начин да реагира и обикновените му рапорти за хилядите „неутрализирани” сирийски войници  вече няма да са достатъчни. Ситуацията е изключително напрегната. От една страна, мащабната военна операция на Турция срещу сирийската армия в Сирия вероятно ще получи кредит на обществено доверие и одобрение от гледна точка на „моралното превъзходство“ на позицията на Турция по отношение на ситуацията в Сирия, в която всички вярват.

От друга страна, продължителният конфликт и нарастването на жертвите в геометрична прогресия може бързо да замени триумфално-патриотичното настроение с чувство на объркване и несигурност вътре в самата Турция. Освен това стотици турски войници са обградени в своите наблюдателни пунктове в провинция Идлиб в териториите, които вече са контролирани от Асад.

Тяхното масово убийство, разбира се, ще бъде твърда игра от страна на Асад, но ако той е прикован към стената и става въпрос за оцеляването на политическия режим, тогава всички средства са добри. Асад няма какво да губи. Сирийските войски са в собствената си земя. Те разбират за какво се бият и защо умират. Те са пълни с омраза към турците и са готови да воюват до последно. Генералите са настроени решително (дори и да надценяват силата си).

На всичкото отгоре позицията на самата Турция по отношение на Идлиб е твърде размита и нееднозначна както от международно правна, така и от политическата гледна точка. Първо, турската армия няма право да бъде в Идлиб и като цяло в Сирия. Според международното право те са окупатори. Това усложнява въпроса за вкарването в конфликта на страните от НАТО, които не искат да се вмъкват в блатото Идлиб.

Второ, без значение какво говорят турските власти, в редиците на протурските сили има откровени екстремисти — бивши членове на Ислямска държава (все още използват съответните нашивки), екстремисти от “Ислямската партия на Туркестан” и “Тахид Вал Джихад”, терористи от коалицията “Тахрир Аш Шам”.

Благодарение на тези сили през последните дни турците успяха да контраатакуват срещу сирийската армия, превземайки Ан-Найраб и след това Саракеб. Подкрепата на такъв джихадистки интернационал, меко казано, е много кална история, която не е по душа на всеки и представлява заплаха за самата Турция, която има трудни отношения с групировките.

Ердоган реално е в цунгцванг, в който се набута сам. Той няма как да отговори — ще загуби лицето и популярността си, а вероятно и политическата си легитимност.

Ако  отговори по-агресивно — рискува да започне пълноценна война, която той не може да спечели, но последствията от която могат да бъдат катастрофа за региона. Русия е в същото тежко положение. Ако Турция нападне, тя ще трябва да направи нещо.

Ако Русия отговори слабо и неубедително — ще даде възможност на Анкара да натисне допълнително. Ако Русия не реагира — ще загуби съюзник в лицето на Дамаск и, вероятно, влиянието си в Сирия, а САЩ и техните съюзници ще поемат инициативата. Ако Русия отговори — рискува да разруши съюза си с Турция и да се включи във война, която не иска.

Автор: Илия Кус, експерт по въпросите на международната политика.

Петя Паликрушева, превод и редакция

Коментари:

Зареждане ...