«Последното предупреждение» на Турция: Търг, блъф или заплаха за Русия!

На 19 февруари турският президент Реджеп Ердоган отправи „последно предупреждение“ към войските на законния президент на Сирия Башар ал Асад, които се бият за провинция Идлиб — единствената голяма територия, държана от опозиционни групировки. Залозите са големи, ситуацията в северната част на Сирия е напрегната до краен предел и потенциално може да доведе до сблъсък между Анкара и Москва. Освен ако, разбира се, лидерите на двете държави не успеят да удържат ситуацията под контрол и да стигнат до компромис.

"Последното предупреждение" на Турция: Търг, блъф или заплаха за Русия!

Ердоган пряко заплашва да започне нова военна операция на сирийска територия. Анкара не за първи път засипва с войнствена реторика официален Дамаск, но настоящата битка за Идлиб е особено чувствителна за турската страна. Опозиционните групировки, окупиращи тази провинция, са тясно свързани с Анкара — още от избухването на сирийската гражданска война през 2011 г.

Идлиб е крайъгълният камък в стратегията на Анкара на юг. Възползвайки се от факта, че благодарение на договорите от Сочи с Русия, сирийската армия не започна да атакува тази провинция през 2018 г., Турция се занимава с държавно и военно строителство в тази провинция през последните две години. Анкара се нуждае от Идлиб като основна част от «зоната на сигурност», която отделя сирийските кюрди от техните турски съплеменници, както и като източник на човешки ресурси за турската политика в Сирия и дори в Либия.

Но две години след Сочиските споразумения Дамаск възобнови атаката си срещу Идлиб. Причината за това беше, че опозицията, противно на споразуменията, никога така и не деблокира участъка от трасето Алепо-Дамаск за безпрепятствено преминаване. В резултат на това през януари-февруари 2020 г. сирийците окупираха магистралата сами с военна сила, освобождавайки градовете Маарат ал Нуман и Саракиб. Понастоящем ръководството на Сирия заяви желанието си да изчисти провинцията от въоръжените групировки и да тръгне към държавната граница с Турция.

Настъпателните способности на сирийската армия могат да бъдат оценени по различни начини, но всяко по-нататъшно напредване противоречи на целите на турската страна. Анкара се стреми да сдържа и, ако е възможно, да изравни успехите си с тези на Дамаск, дори с цената на заплахи от военно нашествие.

И така, ден след изказването на Ердоган, турският министър на отбраната Хулуси Акар потвърди готовността да изпрати войски в северна Сирия. Той директно помоли Русия да „отстъпи и да стои настрана“ в Идлиб, въпреки че спомена за „здравословен диалог“ между военните на двете страни. Интензивността на боевете обаче не отшумява, както и участието на руската авиация в тях, което означава, че Москва няма да отстъпи по този въпрос.

Какви са шансовете за пряк сблъсък на Анкара с Дамаск и Москва в Идлиб? Турската армия по време на сирийската гражданска война многократно провеждаше открити военни действия на територията на съседната държава. През 2016 г. техен опонент беше ИДИЛ,  а през 2018 и 2019 г. частите на сирийските кюрди, съюзници на САЩ. Но сирийските кюрди НИКОГА не са стреляли срещу руската армия. Тяхната битка с Турция е вековна, а към нея се добави и войната на живот и смърт с джихадистите от ИДИЛ.

Изявлението на Ердоган в никакъв случай не е голословно. Нещо повече: де факто турските войски вече се сражават с войските на сирийското правителство. И така, по време на артилерийско нападение от сирийската армия в околностите на град Идлиб, столицата на едноименната провинция, на 11 февруари загинаха най-малко петима турски войници и офицери, което беше причината за настоящото влошаване на ситуацията.

Военните загуби в Сирия не добавят точки на Ердоган вътре в Турция. Турският президент също трябва да покаже, че няма да „предаде“ своите съюзници под формата на опозиционни групировки и да позволи на сирийските войски да завземат останалите ключови градове в провинция Идлиб, както и да стигнат до границата.

По тази причина се наложи Анкара да повиши залога. Турция открито снабдява опозиционните групировки с бронирани превозни средства (американски бронетранспортьори M113) и преносими зенитно ракетни комплекси за противовъздушна отбрана Stinger. Появата на последния тип оръжие веднага промени естеството на бойните сводки: само за седмица за първи път от много време сирийската авиация претърпя загуби. В района на Идлиб едновременно бяха свалени два хеликоптера на сирийската армия: Ми-17 и Ми-8. На борда на един от хеликоптерите  бяха убити високопоставени офицери от сирийската арабска армия.

Това е важен сигнал за Русия, чиято въздушна подкрепа до голяма степен обяснява успехите на Дамаск. Турция многократно се опитва да лиши войските на Асад от това предимство. През ноември 2015 г., в началото на операцията на руските ВВС в Сирия, турски изтребител директно свали руския бомбардировач Су-24, който атакува подкрепяните от турците джихадисти.

Това доведе до разрива в редица икономически и политически връзки между Москва и Анкара. Те успяха да бъдат възстановени, дори не в пълен размер, едва към средата на 2016 година.

През февруари 2018 г., при първия опит на сирийската армия да завземе град Саракиб от опозицията, друг руски Су-24 беше свален от огъня на протурски джихадисти. Пилотът му загина в битката след катапултирането си.

И накрая, на 20 февруари 2020 г. опозиционни джихадисти в района на Саракиб, вече превзет от сирийците, се опитаха да свалят руски бомбардировач с помощта на ПЗРК FIM-92 Stinger (произведен по лиценз в Турция). Пилотът успя да избегне ракетната атака, но този инцидент предполага, че опасността от загуби сред руските войски в Идлиб от турско оръжие понастоящем е изключително голяма.

Турският президент играе опасна игра.

От една страна, за Ердоган е по-изгодно само да изобразява готовност за открита военна конфронтация с Русия в Сирия, отколкото наистина да я отприщи. Понастоящем позицията на турския президент е много по-неблагоприятна от преди пет години: отношенията със САЩ, НАТО и Европейския съюз, както поради кюрдския проблем, така и на база вътрешната политическа ситуация в Турция, са в дълбока криза след военния преврат през 2016 г.

Турция не може да разчита на подкрепата на западните играчи по идлибския въпрос, а алтернативата, при това реален партньор, в това число и по сирийския въпрос, понастоящем са Русия и Иран. Изостряйки отношенията с Москва, Ердоган може да остане в пълна външнополитическа изолация.

От друга страна, в обстановката на военен хаос в Идлиб ситуацията може във всеки момент да изгуби управляемостта си и до доведе до най-печални последствия.

Вероятно турският лидер вече е почувствал това.

След като преговорите с главата на МВнР на Русия на 17-18 февруари в Москва не се увенчаха с успех, вечерта на 21 февруари се проведе телефонен разговор между Путин и Ердоган. Съобщава се, че Ердоган се е опитал да докаже на Путин необходимостта «Асад да бъде сдържан», а руският лидер на свой ред «е изразил обезпокоеност» относно ситуацията в Идлиб.

Може да се предположи, че на този етап страните не са стигнали до консенсус, защото от руска страна не бяха обявени нови параметри на комромис. Те вероятно могат да включват съгласието на Турция за нова разстановка на силите в северна Сирия, признаването от страна на Турция на резултатите от настъплението на правителствените сирийски сили.

Но Ердоган не може да допусне това — имиджът му в Турция ще рухне.

Но самото настояване за «сдържане» на сирийската армия говори по-скоро за това, че турският лидер няма да допусне по-нататъшно придвижване на Дамаск — т.е. по този начин ще признае контрола на Дамаск над трасето Алепо-Дамаск.

Напълно възможно е Еродоган да очаква нещо от Русия в замяна на Идлиб, някакви отстъпки по газовия и кюрдския въпрос.

При всички положения партньорството между Русия и Турция има шансове да преживее истинска мащабна криза.

Петя Паликрушева

Коментари:

Зареждане ...