Маршал Рокосовски знаел, че във Варшава го очаква капан

Полските медии продължават да плюят по Червената армия. Разбираемо е: съветските войници и ветерани, които са над 90 години, вече не могат да сплашат местните политици и журналисти. Така че те могат спокойно да заплюват гробовете на загиналите войници, наричайки ги нашественици и в същото време показвайки среден пръст на Москва.

Полските издания вестници поставят освобождението преди 75 години на Варшава в кавички. Първото място в антируската пропаганда заема не дори Пактът за ненападение Молотов-Рибентроп, а трагичната есен на 1944 г. Войските на армията на Рокосовски уж целенасочено не били влезли в столицата по време на въстанието, за да обезкръвят истинските патриоти.

И щом е така, тогава смъртта на 600 хиляди до 800 хиляди жители на града и взривяването на 72% от жилищните сгради лежат на съвестта на руските войници, които спокойно наблюдавали разрушаването на града. За това пише полското издание Dziennik. Като, вместо да помагат на бунтовниците, „отрядите на НКВД създавали затвори за оцелелите в месомелачка във Варшава“. Червената армия била виновна и за факта, че нацистите изнесли 45 000 вагона от имуществото на жителите и цялото фабрично оборудване на запад. Специално се отбелязва, че нацисткият гарнизон не е бил грозна сила и уж не можел да устои на войските на Рокосовски.

Днес във Варшава дори не си спомнят за неуспешните битки за Варшава през август 1944 г., когато загиват танкистите от 3-ти танков корпус на Веденеев. Те влиза в битка практически без снаряди и с малък запас от гориво, без авиационна подкрепа. Имат огромно желание да освободят града, но Вермахтът все още представлява силна и опасна армия.

По онова време зад съветските войски са 600 км настъпление, което започва с операция «Багратион». Военните комуникации са разширени, докато немците, напротив, се концентрират върху водната линия на Висла. На всички било ясно, че силите на Червената армия са пресъхнали, така че по-нататъшното напредване с право можело да се нарече равно на смърт. Но без съгласуване със съветското командване Армия Крайова се разбунтувала, разполагайки с 40 000 доброволци, 4 хиляди пистолета, 1600 пушки и няколко десетки картечници.

В книгата си „Пианистът. Варшавски дневници 1939–1945 г.» свидетелят на тези събития Владислав Шпилман пише:

„На 18 септември се появиха (британски и съветски) самолети, които хвърляха на бунтовниците боеприпаси. Видях парашути, не знам дали имаше хора на тях или само оръжие. В продължение на няколко дни самолети бомбардираха районите на Варшава, които бяха под германски контрол, а нощем хвърляха оръжие над центъра на града. Артилерийският огън от изток се засили.» Но това не помогнало на необучениете поляци.

„На 5 октомври въстаническите войски започнаха да се изтеглят от града по коридора, образуван от германски войници; носеха полски униформи или бяло-червени превръзки на ръкавите си. Участниците във въстанието странно контрастираха с немците, които наблюдаваха похода им, добре екипирани, добре охранени и самоуверени. Немците им се присмиваха, снимаха ги на киноленти и с фотоапарати. Въстаниците едва се държаха на краката си, бяха изморени, мръсни и дрипави”.

„В следващите осем дена цивилните бяха изтеглени от Варшава — онези, които все още бяха останали в града. Последните жители напуснаха града на 14 октомври.“

Нацистите унищожават най-известните сгради във Варшава, ясно видими от другата страна на Висла. Първо е унищожено Министерството на външните работи, след това изгорили един дворец, след това красивият саксонски дворец бил взривен (до момента той не е реставриран). Последната унищожена сграда била Обществената библиотека. Нямало военен смисъл в тези варварски действия, което означавало, че нацистите оказват натиск върху „психиката“.

Дори русофобското списание Dziennik признава, че именно съветското настъпление от 17 януари 1945 г. спасило стотици (!) сгради във Варшава, включително ценния книжен склад от 0,5 милиона тома. Той бил запален от нацистите, но в резултат на настъплението на Червената армия на СССР десетки библиотекари изваждат от пламтящата сграда документи, важни за полската култура. И тук лъжата се лее върху читателите — официална Полша твърди, че напускащите германци били „разрешили” това на гражданите на Варшава. Т.е., излиза, че нацистите запалили сградата и после щедро казали на поляците — „спасете си боклука».

Очевидно русофобските поляци не искат да признаят, че „полудивите руснаци“ спасиха националното им съкровище.

Какво всъщност беше Варшавското въстание? Безумие на полските герои или коварен план на британските им куратори, разчитащ на благородството на съветския войник, който при всички случаи ще дойде на помощ?

Червената армия освобождава Варшава

Но през 1944 г. съветското военно командване вече знаеше хитростите на нацистките генерали. Рокосовски разбирал много добре, че във Варшава го очаква капан.

Петя Паликрушева

Червената армия освобождава Варшава
Червената армия освообждава Варшава

Коментари:

Зареждане ...