Професор: Путин изпраща предупредителен сигнал към Европа: Русия господства в Средиземноморието

„Трябва да сме много внимателни с господин Путин. Той проектира в Либия амбициите си за целия Близък изток. Иска да стане основен играч в арабския свят, включително в Северна Африка.“ Това заяви пред БНР Джордж Джофе — професор от университета Кеймбридж. 

Генерал Халифа Хафтар ще се опита да копира изграждането на диктатура от полковник Кадафи и да поеме лидерската роля. И зад него ще стоят Русия и Франция. Никой в Либия обаче не е готов да приеме такъв изход от кризата, предупреди анализаторът в предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“.

За ситуацията в Либия с проф. Джордж Джофе разговаря Деян Йотов.

— През седмицата усилията за постигане на мир в Либия набраха скорост, поне видимо. Но все пак остава усещането, че никой от заинтересованите играчи не се е забързал особено. На какво отдавате това — на сложността на кризата или на печелене на време за препозициониране?

— В основни линии сме изправени пред ситуация, в която европейците от една страна не искат да се намесват заради разминаващите се интереси в Европа, основно на Франция и Италия, но от друга — осъзнават, че трябва да се направи нещо. Защото италианското правителство например е много разтревожено от последствията от притока на мигранти в Италия.

Това, което предлагат с новите мерки за контрол по море, е може би минималното, което можеха да предложат. Но пак е проблематично. Както знаете, напрежението в Европа по въпроса за миграцията се увеличава. И проблемът Либия е твърде наблизо, за да може да бъде пренебрегнат. Но от друга страна не им се иска и да го изтъкват. Затова в Брюксел подхождат неохотно към вземане на реални мерки за промяна на ситуацията в Либия.

— Контролът на оръжейното ембарго само по море очевидно няма да е достатъчен. Защо тогава Евросъюзът реши да вземе такава половинчата мярка?

— Преди всичко, не съм въобще сигурен, че потокът от оръжия към Либия се контролира. Въпреки препотвърждаването на решения, взети много отдавна — още през 2011 година. Продължават да текат оръжия към Либия, особено от Близкия изток — най-много от Обединените арабски емирства, но и от Турция. Това означава, че ситуацията всъщност се нагнетява. Европейците са много разтревожени от последствията, ако се намесят — те не искат да бъдат въвличани в проблемите на Близкия изток. Така че — ситуацията въобще не се е променила след Берлинската конференция.

— Искрени ли са според вас призивите на Русия за единни усилия на международната общност за прекратяване на войната в Либия?

— Трябва да сме много внимателни с господин Путин. Той проектира в Либия амбициите си за целия Близък изток. Иска да стане основен играч в арабския свят, включително в Северна Африка. От друга страна обаче той има проблем с Турция. Трябва да намери начин да балансира между турските интереси в Либия и турските притеснения по отношение на Сирия.

Все повече се убеждавам, че Путин изпраща предупредителен сигнал към европейските сили — че при отсъствието на Съединените щати интересите на Русия са вече господстващи в Средиземноморието. Той е решен да накара всички да разберат това. Свидетели сме на промяна на центъра на тежестта на процеса на вземане на решения — от Брюксел и Вашингтон той все повече се измества към Москва.

— Защо всички външни фактори се опитват да омилостивят Хафтар?

— Отговорът е елементарен. Той единствен към момента има ясна цел и изглежда способен да я постигне. Подкрепят го Обединените арабски емирства и Египет. Разполага с необходимите оръжия, за да демонстрира решимостта си. Води кампания за превземане на Триполитания от април миналата година. И въпреки, че среща яростна съпротива, особено от Мисурата, успехът му изглежда вероятната развръзка.

Затова никой не иска да го настройва срещу себе си. Защото може да се наложи да се съобразява с него в ролята на евентуален бъдещ диктатор на Либия. И въпреки че сега Турция се намесва с прехвърляне на бойци от Северна Сирия, това може да се окаже недостатъчно за промяна на баланса на силите в Либия. Хафтар ще продължи да бъде голяма заплаха и грижа за външните сили.

— Той постави вчера 3 условия за траен мир — да се изтеглят турските и сирийските наемници, да спрат турските доставки на оръжие за Триполи и да бъдат ликвидирани „терористичните групировки“ в столицата. Означава ли това, че мирът е невъзможен?

— Първо трябва да си изясним какво има предвид под „терористични групировки в Триполи“. Той говори за петте основни въоръжени групи в града, които му пречат да го превземе. Но правителството на националното съгласие разчита на тях. Те всъщност са тези, които командват. И няма да се предадат на Хафтар. Поне засега.

И така наблюдаваме начална фаза на повторение на събитията в Бенгази, които започнаха преди две и отнеха повече една година на Хафтар, за да успее да стъпче противниците си в града — повечето ислямисти. Унищожавайки в същото време около 70 процента от Бенгази. Това е много мрачна перспектива, но се опасявам, че е единственият реалистичен подход към разбирането на кризисната ситуация в Либия в момента.

— Възможна ли е някаква радикална промяна на тази ситуация в краткосрочен план?

— Не. Не виждам признаци Хафтар да е способен към момента да превземе Трипотилатия. Въпреки че вече контролира Сирт и той може да му служи за база за предно разполагане. Комуникационните линии до тила му в Бенгази са много дълги. А съпротивата на милициите в Мисурата и в Триполи въобще не отслабва.

Те отлично знаят какво цели Хафтар. Достатъчно е да се погледне личната му история и става ясно. Той ще се опита да копира изграждането на диктатура от полковник Кадафи и да поеме лидерската роля. И зад него ще стоят Русия и Франция. Никой в Либия обаче не е готов да приеме такъв изход от кризата.

— Тази седмица се навършиха 9 години от избухването на бунта срещу Кадафи. Сега пак говорим за някого като него. Възможна ли е Либия без диктатор?

— Не смятам, че за Либия е доказано добър модел да я управлява тиранин. Вярно е, че полковник Кадафи господстваше цели 42 години. Но това беше много трудна игра, която никой друг не е подготвен да играе. Освен това Кадафи беше създал много специфична структура в държавата, която няма да бъде повторена.

Никой не може да накара сега градове като Мисурата или Зинтан да приемат доминация на една малка група от централна Либия върху цялата страна. Ще има ново разпределение на влиянието, но това не означава, че Либия не може да остане цяла.

Либия е специфична с това, че зависи много от петрола, като неин основен мотор за растеж и оцеляване. Две институции гарантират това — от една страна е Националната петролна корпорация, а от друга — централната банка. Докато те остават единствени за цялата страна, Либия няма да се разцепи.

Интервю на Деян Йотов с Джордж Джофе за „Събота 150“ на програма „Хоризонт“

Коментари:

Зареждане ...