Легендарният «Майор Вихър» — спасителят на Краков

Алексей Николаевич Ботян — Партизанинът Альоша

Втората световна война за Алексей Николаевич започва от първия й ден — на 1 септември 1939 година. След дипломирането му е призван в полската армия, в която участва в битки с германците.

През 1941 г. завършва разузнавателно училище, като част от Специализираната мотострелкова бригада (отделна мотострелкова бригада със специално предназначение), участва в отбраната на Москва. Участва в «железопътната война», разрушаването на комуникациите и линиите за връзка на противника.

Като част от голям партизански отряд той воюва в Украйна, Беларус, Полша и Чехословакия.

Под прякото ръководство на Ботян е проведена операция за взривяване на германския комисариат в град Овруч в Житомирската област в момент, когато представители на инспектората и опитни антипартизански специалисти пристигат от Германия (80 хитлеристки офицери са унищожени).

«Провървя ми,» признава той.

«Участвах във всички събития. Бях буден, интересувах се от всичко. Затова винаги бях в особено острите участъци. Но имах късмет … Ранен съм по време на войната: един куршум ме одраска. Но това е щастие (усмихва се).»

«Участвах във всички военни операции, провеждани от нашия отряд, и затова се радвах на голям авторитет сред моите партизани. Веднага след като операцията започваше, чувах от командира Виктор Карасев: «Лексейка, след мен!»

През май 1944 г. по указание на центъра, начело с група опитни партизани, Ботян прониква в Полша с цел да проучи местоположението на вражеските части в района на Краков.

«Приближихме се недалеч от града, а там вече беше Армия Крайова (нелегална полска военна организация, бореща се срещу немската окупация). И те бяха против това. И аз исках да дойда тук с моя отряд, за да помогна за освобождаването на града. Но те бяха много против Съветските партизани да се появят там», спомня си Ботян:

„И дори уведомиха германците… договориха се с тях (по-късно разбрах).

Те организираха своята група и с мен тази група трябваше да изпълни една и съща задача. Но те съобщиха за това на германците. Добре, че човекът (офицер от императорската армия), който беше с мен, ми каза това. И ние не попаднахме в засада. Както виждате, не всички поляци бяха доволни от появата на съветски партизани там“.

Независимо от това, Ботян успява да установи контакт с Армия Крайова и Армия Людова (военна организация на Полската работническа партия, действаща през 1944-1945 г. в окупираните от Германия полски територии). Заедно с части на полската Армия Людова, групата на Партизанина Альоша (така го наричат поляците) провежда операция по завземането на град Илж, по време на която нелегалните антифашисти са освободени от затвора, иззето е значително количество оръжие и техника. В този малък полски град, на път за Краков, все още има обелиск, върху който стои името на лейтенант Альоша.

«Ползвах се с доста добра репутация сред поляците. По-късно знанията по полски и немски много ми помогнаха. Затова, когато бях там, веднага намерих хора, особено сред свещениците — полските свещеници. И трябва да кажа, че сред тях не съм срещнал нито един предател. Самият аз съм православен, но знаех всичките им католически обреди. Всичко това ми помогна много.

Попаднах на много прекрасни хора, които помагаха във всичко. Включително в онези моменти, когато имаше ранени сред моите партизани, те останаха там. И не предадоха нито една моя група на германците. Всички полски свещеници ми помогнаха много», казва той.

Операцията за освобождаването на Краков през зимата на 1945 г. заема специално място в биографията на партизана Альоша.

Спасяването на Краков

„Командирът Карасев ни събра всички и каза: „Центърът изпрати заповед Лексейка (така наричат Ботян) да тръгне за град Краков. Искате ли да отидете с него? «Всички се втурнаха напред. Тогава веднага разбрах, че сред партизаните се радвам на много добър авторитет и доверие», казва разузнавачът.

На снимката: Краков, освободен от части на Червената армия, 1945 г.

Група от 28 души се установява в региона на Краков и да започва широка разузнавателна и диверсионна дейност. В края на 1944 г. бойците пленяват инженер-картограф, който предоставя ценна информация.

«Имах много добри връзки с полските нелегални антифашисти. Имах надеждни помощници, чрез които научавах различна информация. Хитлер бе издал заповед Краков да бъде унищожен.

На изток от града беше Ягелонския замък (Нови Сонч, Краковско воеводство), от който немците доставяха на фронта боеприпаси. Там бяха концентрирали огромно количество експлозиви. Бяха решили да взривят Краков по време на отстъплението. Разбрах това чрез лицето за контакт от полските нелегални антифашисти. Решихме да предотвратим това», спомня си Ботян.

Изяснило се, че складът с експлозиви е предназначен за миниране на паметници на културата в Краков, на язовир Рожновски и мостовете през река Дунаец. Така Краков не просто щял да бъде взривен, но и удавен.

Първите съветски пехотници по улиците на Краков, 1945 г.

«Провървя ми, че намерих този мъж. Сам не можеш да стигнеш до никъде. Намерихме мъж (полски офицер), който успя да влезе спокойно там. Доверихме му се. Дадохме му експлозиви. А германците там подготвяха голямо настъплеие. Бяха пристигнали само да се превъоръжат. Ние минирахме складовете им. Полякът го направи, аз вървях до него.

Избухна толкова силен взрив (около сто тона тротил), че не само замъкът излетя към небето, но и всички сгради наблизо бяха унищожени», спомня си разузнавачът.

«Германците останаха без оръжие. И хукнаха след това не само по пътищата, но и по горите … Там ги ловяхме. По този начин не позволихме на Хитлер да унищожи Краков. След това германците дълго не можаха да възстановят запасите си от експлозиви, а язовирът в град Нови Сонч, който щяха да взривят, остана непокътнат.

Краков избегна съдбата да бъде заличен от лицето на земята.

Взривът станал на 18 януари, а на 19-ти съветските войски навлизат в Краков.

«Така че атаката на Червената армия беше много ефективна. Хитлер беше изпаднал в ярост. Спомням си само, че щом германците разбраха за моето действие, Хитлер даде команда да ме унищожат. Даваха много пари — да ме намерят и унищожат. Имаше такъв момент, да» — признава Ботян.

«За две седмици Полша щеше да бъде заличена от лицето на земята, когато германците нападнаха през 1939 г. Те нямаха нищо освен кавалерийската армия … Ако не беше Съветската армия през 1945 г., която победи германците, Полша изобщо нямаше да съществува. Те трябва да благодарят на нашето ръководство, че така мълниеносно освободи Полша. Самите поляци искаха да освободят страната си. Те вдигнаха въстание във Варшава през 1944 г., но не успяха».

Архивните документи, публикувани от руското Министерство на отбраната, свидетелстват, че загубите на Червената армия на СССР по време на освобождението на цяла Полша възлизат на 600 хиляди души.

В документите се споменава за това колко топло поляците са приели своите освободители. Разузнавачът Ботян си спомня това.

«Всички много очакваха това. Населението с ентусиазъм посрещаше Червената армия. Разбирате ли, в края на краищата партизанинът е едно, а Червената армия — е друго. Хората бяха много развълнувани, доволни, че войната ще приключи скоро».

Жителите на Краков приветстват съветските освободители, 1945 г.

Армия Крайова обаче не беше доволна, защото именно те искаха да освободят Полша преди идването на Червената армия. Но това не беше всичко, имаше поляци, които мислеха, че без съветска помощ ще успеят да освободят Полша от германците. А ние я освободихме … Пристигането на Съветската армия промени всичко.

«Бях свързан с нашето контраразузнаване. Знам, че имаше арестувани от Армия Крайова, които бяха недоволни от пристигането на Червената армия. Имаше такива моменти. Войната си е война.»

„Не мислех, че ще получа Звездата на Герой“

След края на Великата отечествена война Алексей Ботян дълги години успешно работи в разузнаването, многократно участва в изпълнението на отговорни и трудни мисии в чужбина (Чехословакия, Германия). През 80-те години консултира сътрудници на групата със специално предназначение към външното разузнаване на КГБ на СССР „Вимпел“. Пенсионира се с чин полковник.

За постигнатите резултати многократно е награждаван с военни и други държавни награди. Награден е с два ордена «Червено знаме», с ордените «Трудово Червено знаме» и «Отечествена война» Първа степан, с много медали, както и със значката „Почетен служител на Държавна сигурност“. Почетен гражданин на полския град Илж.

Званието Герой на Руската федерация с присъждането на ордена „Златна звезда“ е присъдено на разузнавача „за смелостта и героизма, проявени по време на операцията за освобождаването на полския град Краков по време на Великата отечествена война и за предотвратяване на унищожаването му от нацистките нашественици“.

«Какво мога да кажа на младите хора днес? Трябва да помним винаги: Имаме една родина и трябва да я защитаваме по всякакъв начин, а ако е необходимо, с цената на собствения си живот. Трябва да бъдем защитници на родината!

Но никой, особено в днешното време, няма да посмее да ни атакува и заплашва. Днес сме толкова силни и въоръжени. В Русия има милиони млади патриоти. Ние (ветераните) сме пример за тях. Така ще бъде и в бъдеще. Вярвам, че няма опасност за Русия и не може да има. Няма от какво да се страхуваме“.

Спасението на полския Краков Алексей Николаевич счита за най-важното дело в живота си.

Майор Вихър почина. Замина при другарите си.

Вечна слава на Червената армия на СССР — непобедимата и легендарната!

Петя Паликрушева

Коментари:

Зареждане ...