„Оксфам“: Неравенството между бедни и богати става все по-голямо, половината от хората по света живеят с по-малко от пет долара дневно

Неравенството между бедни и богати по света става все по-голямо, заяви пред БНР Макс Лоусън от „Оксфам“ — организацията, която ежегодно прави доклад за бедността в глобален план. Според него промяната, от която икономиката ни се нуждае, за да се справи с климатичните промени е същата, която е необходима, за да се справим с неравенството.

Експертът заяви за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“, че проблемът може да се преодолее частично, ако се наложат по-високи данъци на бизнеса и на богатите хора по света. В противен случай световните лидери трябва да са готови за по-чести и по-масови протести, категоричен е Лоусън.

Борбата с климатичните промени доминира не за първи път и Световния икономически форум в Давос. Швейцарските Алпи посрещнаха за 50-и път глобалния политически и бизнес елит — този път с видимо по-малко сняг от обичайното.

В Давос обаче обърнаха особено внимание и на растящото неравенство между бедните и богатите. Традиционният доклад на „Оксфам“ констатира, че първите близо 2200 богаташи в класацията на списание „Форбс“ имат повече пари от най-бедните 4 и половина милиарда души на планетата.

В Либерия — най-бедната държава в света, годишният брутен национален доход на глава от населението е 710 долара на глава от населението. Следват Конго и Бурунди, които през годините често са я оглавявали.

В интервю за „Събота 150“ Макс Лоусън от неправителствената организация „Оксфам“, която ежегодно прави изследване за бедността и неравенството по света, заяви, че разликата буквално е от земята до небето.

„Най-богатият човек на света е Джеф Безос, собственикът на „Амазон“. Представете си, че цялото му състояние се подреди на купчина от 100-доларови пачки и той седне на върха ѝ, ще попадне в космоса. Говорим за невероятно много пари“, казва Лоусън, който е базиран в Найроби, Кения. Там бедността също е сериозен проблем, но не с екстремните ѝ прояви, каквато е други части на Африка, Латинска Америка и някои държави в Южна Азия.

„Половината от хората по света живеят с по-малко от пет долара дневно. Много голяма част от тях са жени, които страдат не само от ниското заплащане на работата си, но и извършват изключително много дейности, за които не получават нито цент — грижа за болен, чистене и готвене“, добави той.

И от бедна и топла Африка се пренасяме в снежна и богата Швейцария.

„Има сняг, но е много слънчево през последните дни. Преспите не са чак толкова големи, каквито ги помним от предишни години, но все пак наоколо всичко е бяло и виждаме заснежените върхове на планината“ — с тези думи икономистът Тиери Гигер описва обстановката в курорта Давос, където се проведе 50-то издание на Световния икономически форум.

Доброто настроение около Гигер контрастира с притесненията за измененията на климата, явно доказателство за които се намира и в необичайно топлото време. Колкото и важни политически разговори да бяха проведени, най-голямо внимание получи 17-годишната шведска активистка Грета Тунберг.

Традиционната петъчна стачка на Грета този път бе в центъра на Давос.

„Промяната, от която икономиката ни се нуждае, за да се справи с климатичните промени е същата, която е необходима, за да се справим с неравенството“, коментира Макс Лоусън.

Социалната мобилност става все по-значима

Думите му подкрепя и Тиери Гигер, който е един от авторите на доклада за социалната мобилност, представен за първи път от организацията „Световен икономически форум“, която практически стои зад ежегодната конференция в Давос. Социалната мобилност е изразява във възможностите да подобрим начина си на живот. Направена е сред 82 държави и са откроени три основни проблема — ученето през целия живот, социалната защита и неравенството при заплащането.

„Държавите като цяло не са много добри в осигуряването на условия за обучения през целия живот на хората, което е проблем за тяхната социална мобилност. Причината е, че уменията, нужни на нискоквалифицираните работници — тези, които са в основата на пирамидата на трудовия пазар, се променят много бързо. Те обаче не успяват да ги усвоят и изпадат от пазара, което става все по-голям проблем, защото автоматизацията навлиза в много сфери“, каза Тиери Гигер.

При тези два фактора има пряка зависимостта между това колко е развита една държава и колко внимание отделя за тях

„Ние виждаме, че ученето през целия живот и социалната защита са по-развити в по-богатите държави — тези, които определяме като «развити държави». Това означава, че когато една държава изгражда системите си, социална защита и образованието остават на последните места. В класацията по социална защита ще намерим само развити страни в Топ 10 — Дания, Финландия, Австрия, Германия, Белгия. Словения, която е от източноевропейските държави, е на 11-то място“. 

При неравнопоставеността в заплащането, зависимостта е съвсем различна.

„Съединените щати се представят изключително лошо. Класирани са на 53-то място от всички 82 държави, когато оценяваме фактора колко честно и равнопоставено се формират заплатите в тях. От 100 възможни точки, те получават само 44, което е много притеснително. Неравенството налива масло в огъня на гнева, разочарованието, липсата на мотивация, особено сред работниците, заети в най-нископлатените длъжности“, посочва Тиери Гигер.

Т.е. има хора по света, които не вярват на думите на американския президент Доналд Тръмп. А той заяви в Давос, че Америка процъфтява и печели, както никога досега.

Тръмп заплаши Европейският съюз с 25% допълнителни мита върху автомобилите, макар и да вярва в скорошно търговско споразумение Вашингтон — Брюксел. И според доклада на „Оксфам“, и според този на Световния икономически форум, нечестното данъчно облагане в Съединените щати наказва бедните и поощрява богатите, а страната е пример за екстремен вариант на капитализъм.

Не е ли необичайно именно в Давос и от името на Световния икономически форум, призван да пази капитализма, да се чуват тези критики?

„Мисля, че има известна истина в този въпрос. В света има екстремни форми на капитализъм, които имат много негативни последици върху социалната политика и екологията. Има слепци, които вярват, че така светът ще преуспее, което естествено е лъжа. Има неравенства, които трябва да бъдат преодолени, което не означава да се откажем от капитализма. Просто е нужна много повече социална защита и честност в системата“, подчерта Тиери Гигер.

Възможно ли е „зелените политики“ да се превърнат в двигател на „честната промяна“ и нов модел на капитализъм, в който благата се разпределят по-справедливо, а природата не страда толкова?

Макс Лоусън се надява отговорът да е „да“, а силата ще дойде от хората:

„Има две основни причини, заради които хората по света протестират — неравенството и климатичните промени. Мисля, че тези протести ще стават все повече и все по-масови и ще се развиват заедно, защото хората осъзнават, че именно тази икономика, базирана на енергия от изкопаемите горива, е същата, която води до прекомерното обогатяване на богатия елит“.

Репортаж на Марта Младенова за „Събота 150“ на програма „Хоризонт“

Коментари:

Зареждане ...