Русия поема контрола над Либия. Путин отново надигра всички

На 19 януари в Берлин се проведе конференция за регулирането на конфликта в Либия. След убийството на Кадафи в Либия в продължение на 9 години се води постоянна гражданска война на принципа „всички срещу всички“. Русия обаче успя да прекрати кръвопролитието и да се възползва от ситуацията.

Първо, нека да определим какви интереси има Русия в Либия? Мнозина ще си зададат справедливия въпрос: защо е нужна на Русия тази държава, не е  ли по-добре Русия да си решава вътрешните проблеми? Разбира се, трябва да си решава вътрешните проблеми, но без активна външна политика няма да има положителен резултат. Интересите на Русия в Либия са прагматични и икономически.

Могат да се отделят няколко основни области:

1) Нефт. Либия е сред десетте държави с най-големи запаси от нефт. Там има около 40 милиарда барела.

Русия има около 100 милиарда, но в Либия живеят само 7 милиона души. По отношение на петрола либийците са много по-богати от руснаците. Условно казано, всеки жител на Либия има 5714 барела нефт, Русия — само 684 барела. Тоест, 8 пъти по-малко.

Доколкото традиционните руски находища на нефт се разработват постоянно и добивът определено ще намалее, руските компании трябва активно да навлизат във външни пазари, така че печалбите от производството на петрол в чужбина да продължат да отиват в руския бюджет. Така че, Роснефт вече активно работи във Венецуела, контролирайки 75% от производството на страната, а в Ирак най-големите находища са разработени от Роснефт и Лукойл. Руските компании участват активно в страните от Африка. А сега Русия е в Либия — с огромните й запаси от нефт.

2) Експорт. След като конфликтът приключи, в Либия ще потекат огромни пари от продажбата на въглеводороди. Да предположим, че руските компании с правителството на Либия се споразумеят за печалба в съотношение 50 на 50. От друга страна Либия ще трябва да закупи огромно количество промишлена и селскостопанска продукция. Това е особено вярно в контекста на възстановяването на страната. Според политическите споразумения Либия ще купува точно руски продукти. Например, ще започне изграждането на железници, използвайки руските продукция и технологии.

3) Контрол над миграционните потоци. Един от двата потока мигранти към Европа минава през Либия (първият през Турция). Поемайки контрола над Либия, Русия получава отличен лост за натиск върху Европейския съюз. Няма да си сътрудничите с нас? Ок, тогава ще пуснем мигрантите.

Сега да видим как Путин успя да стане победител в конфликта в Либия. Две страни са въвлечени във войната:

ПНС (подкрепа от страна на Турция, Катар, Италия)

ЛНА (подкрепа от страна на Русия, Египет, ОАЕ, Франция)

ЛНА контролира по-голямата част от страната и печели конфликта. Русия обаче досега не беше основният партньор на ЛНА на Хафтар, това са Египет и ОАЕ. Тогава Путин се договори с Ердоган да изпрати военните  си да помогнат на ПНС. Трябва да се знае, че конфликтът в Либия по отношение на човешките ресурси не е многоброен и няколко хиляди добре екипирани и обучени турски войници наистина могат да направят прелом във войната.

Така балансът на силите се промени значително и ЛНА от победител лесно може да се превърне в губещ. В тази ситуация Хафтар трябваше да постигне споразумение с Путин, оставяйки Египет и ОАЕ зад гърба си. Тъй като само Путин може да повлияе на Турция и да окаже реална помощ на Хафтар.

Президентът на Русия предложи примирие, по което страните се съгласиха. Въпреки това, не веднага. Отначало Хафтар, под натиска от Египет и ОАЕ, отказа, в резултат на което Ердоган изпрати допълнителен контингент от турски войски в Либия. След това ЛНА веднага се съгласи с условията на Путин.

По този начин всички останали външни играчи бяха изключени и останаха само Турция и Русия, които ще се споразумеят за съдбата на Либия.

Петя Паликрушева

Коментари:

Зареждане ...