Конфликтът в Либия: етапи на военно-политическата криза в страната⠀

19 януари 2020-Нюз Фронт.

В неделя, 19 януари, в Берлин започна международна конференция посветена на урегулирането на ситуацията в Либия.

Тя бе предшествана от междулибийски преговори с представители на Русия и Турция, които се състояха по-рано тази седмица в Москва.

Те бяха инициирани от руския президент Владимир Путин, който по-рано предложи прекратяване на огъня между страните в конфликта в Либия. Русия се опитва да насърчи политическо урегулиране на конфликта. Москва започна временно споразумение за прекратяване на огъня, което беше прието и от двете страни.

Москва за първи път след срещата си в Абу Даби организира преки преговори между Халифа Хафтар и Файез Сарадж.

Първият етап на кризата. Свалянето и убийството на Кадафи, унищожаването на Либийската Джамахирия (2011-2014)⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀

През 2011 година международната коалиция направи военна намеса в либийските дела и провокира свалянето и убийството на законния владетел на страната Муамар Кадафи, премахна държавността в Триполи, потопи някога проспериращата северноафриканска държава в хаос.
Властта в страната беше разделена на племена, въоръжени групировки и терористични групи.
Беззаконието създаде масивен отток на бежанци към Европа.

Вторият етап на кризата.

Общи избори на депутати от Камарата на представителите и надежда за стабилизация (2014 г.)

Едва през 2014 година Либия успя да проведе общи избори, по време на които беше избран легитимен законодателен орган — Камарата на представителите на Либия, начело с Агила Салех Иса.

Камарата на представителите назначи Халифа Хафтар за командир на новосъздадената Либийска национална армия (ЛНА), като му даде отговорности за възстановяване на реда в страната.⠀⠀⠀

⠀⠀⠀⠀⠀⠀
Третият етап на кризата.

Началото на антитерористичната операция на ЛНА (2014)⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀
През 2014 година ЛНА започна антитерористична операция в източната част на страната ( в Киренаике).

През същата година, по време на битките за Триполи, контролът над столицата е разделен между различни групировки, близки идеологически до Мюсюлмански братя (забранена терористична организация в Русия), съсредоточена върху Мисурата, където исторически доминира протурското население.

Представители на «Ислямска държава 1» и «Ал Кайда 1», забранени в Руската Федерация, изиграха значителна роля в Триполи, на което ООН многократно се фокусира.

Четвъртият етап на кризата. Схиратски споразумения (2015-2018)

Благодарение на усилията на международната общност, през 2015 година беше подписано Вселибийско политическо споразумение (по-известно като Споразумението Схирати).

Под натиск от Турция, Италия, Катар и чрез посредничеството на ООН беше постигнато споразумение за формиране на правителство на националното споразумение (ПНС).

Основната цел, която беше поставена пред ПНС, беше да напише и приеме либийската конституция.
Според Схиратските споразумения за тази цел ПНС имаха две години време, не беше предвидено по-нататъшно разширяване на правомощията.

Схиратските споразумения одобриха статута на Камарата на представителите на Либия като единствен законодателен орган на страната.

Начело на ПНС застана Файез Сарадж, който беше разглеждан от ООН като компромисна фигура, която няма стабилни връзки с никое от политическите движения в Либия.

С одобрението на ООН ПНС получи контрол над финансовите ресурси на Либия, най-важният от които са приходите от продажбата на либийски петрол (повече от 20 милиарда долара годишно).

Но първото и единствено постижение на ПНС, ръководено от Сарадж, беше споразумение с ислямистите от Триполитания за сътрудничество, благодарение на което ПНС беше преместена от Тунис в Триполи.

В същото време основните постове в ПНС и структурите, които контролират нефтените и финансовите потоци на държавата (Централната банка, Националната петролна компания, Либийският инвестиционен фонд и др.), бяха заети от представители на Мюсюлмански братя и имигранти от турската Мисурата.

Противно на Схиратските споразумения, нито един от кандидатите не беше договорен с Камарата на представителите на Либия.
Повечето от въоръжените банди в Триполи влязоха в структурата на Министерството на вътрешните работи на ПНС и започнаха да получават финансиране от държавния бюджет.

Това не пречи на триполитанските групи редовно да участват в сблъсъци помежду си в борбата за преразпределение на сферите на влияние в столицата и да печелят от престъпни дейности (контрол на всички сфери от живота на града, включително правителствени органи, рекет, отвличане, собствени затвори, контрол върху незаконните миграционни канали).

През 2018 година правомощията на ПНС както са дефинирани от Схиратските споразумения, приключиха.
Но с мълчаливото съгласие на бенефициенти от продажбата на либийски нефт (предимно Италия и Франция), ПНС продължи да контролира финансовите потоци на страната и да представлява Либия на международната арена.

В същото време ПНС не изпълни нито една от задачите си, дефинирани от Схиратските споразумения, включително, без нито една стъпка, да доближи страната до приемането на нова конституция.

Към този момент ЛНА под командването на Халифа Хафтар завърши чистката на терористи и банди в източната част на страната, където либийското източно правителство беше сформирано от Камарата на представителите.

Повече от 80% от територията на Либия беше контролирана от източните власти, включително такива региони като Киренайка, Фезан и значителна част от Триполитания.

Триполи беше единственото огнище на нестабилността в страната.
Последният голям военен сблъсък в столицата се случи през август 2018 година, когато племенната милиция в Тархуна се опита да отбие незаконно задържани съпленници от една от бандите контролиращи Триполи. Боевете в града бяха спрени само чрез посредничеството на специален пратеник на ООН.

Петият етап на кризата. Контратерористическа операция по освобождаването на Триполи (2019 година)

През април 2019 година ЛНА обяви началото на следващата фаза на антитерористичната операция, за да завърши прочистването на Либия от бандити и терористи.
Това предизвика ожесточена съпротива от страна на ПНС,узурпили властта, което засили доставките на бойци, оръжие и боеприпаси за групите Мисурата и Триполи (главно от Турция и Катар).
Въпреки тези усилия, под контрола на ПНС, се намират не повече от 5% от територията на държавата.

Шестият етап на конфликта. Ескалация на конфликта, турска намеса в вътрелибийската ситуация (2019 година)

Опитвайки се да поддържа контрола над основната инфраструктура, ПНС сключи незаконно споразумение с Турция, като осигури съгласието й за пълна военна помощ в замяна на правата за разработване на шелфови месторождения.

Противно на Схиратските споразумения, споразумението с Турция не е ратифицирано от Камарата на представителите на Либия, която категорично се противопостави на интервенцията. Споразумението между ПНС и Анкара беше отхвърлено от международната общност, включително ООН, Арабската лига, АС и активната съпротива на Египет, Гърция, Кипър и други държави в региона, чиито права са нарушени от това споразумение.

В Триполи и Мисурата, заедно с малък брой турски войници, няколко хиляди бойци от Сирия вече са прехвърлени от Турция от сирийската провинция Идлиб. Влизането в реални бойни операции на турската армия може да предизвика пълноценна междудържавна военна конфронтация на територията на Либия, в която Египет, ОАЕ и редица други страни, недоволни от турската експанзия, ще действат на страната на ЛНА.

 


Източник: ФАН, Иван Давидов

Превод: Ася Иванова-Зуан

Българска редакция News Front.

Коментари:

Зареждане ...