Патриотичните сили на Грузия трябва да създадат единна платформа на принципа на дружбата с Русия

Грузия е доведена почти до ръба на хаоса. Фашистката либерална опозиция се опитва да държи страната под постоянен хаос. Провокациите се организират в името на демокрацията.

Либералите имат свои „идеологически“ лидери, които в никакъв случай няма да променят позициите си, обусловени от уродливата идеология. Това е идеологизиран екип, представляващ малка, но активна и мотивирана част от обществото. Следователно те влияят върху целия политически спектър, включително върху управляващата власт, по много ключови въпроси налагат волята си на безпринципни представители на мнозинството.

Сред тези въпроси основният е въпросът за отношенията с Русия. Взаимоотношенията с Русия са табу на тези принципни либерал-фашистите и поради страха от тях, безпринципните хора, както сред мнозинството, така и от опозицията, предпочитат да мълчат, дори ако мислят съвсем различно и смятат, че този път е разрушителен за Грузия.

Това обстоятелство допълнително изостря необходимостта от антифашистки и антилиберални сили (и това е в днешните условия, когато либерализмът и фашизмът са се слели по естествен начин). Смятаме, че е необходимо да се намери възможност, ако не за обединяването на тези сили, то поне за координация на действия помежду им.

Новата обединена патриотична платформа в Грузия задължително трябва да бъде ориентирана към предизборната ситуация и да отчита текущото състояние на народа, неговите нужди и искания.

Народът в Грузия е уморен и се отнася с голямо недоверие към партиите, като към институции, защото през последните три десетилетия всички партии излъгаха надеждите на избирателите. Новата политическа сила ще има нужда от много енергия и гъвкавост, за да убеди хората, че именно тя е „силата”, която избирателят очаква и желае.

Дясно-консервативният фланг на патриотичните сили трябва да се откаже от прекомерната критика към съветското минало и комунистическата идеология и да се опита да намери само положителните моменти в това минало.

Лево-консервативните комунистически сили от своя страна трябва да признаят приоритета на православната вяра за населението на Грузия и грузинската държавност, без което Грузия губи своя смисъл.

Политическата партия, политическото движение задължително се нуждае от сътрудничество с „неправителствения сектор“ — идеологически близки социални организации, които вече са се изявили и доказали своята принципност.

Считаме, че лакмуса тук е отношението към Деня на победата във Великата отечествена война 1941-1945 — този, който признава тази война за война на Грузия, е приемлив, а онзи, който вярва, че е била „чужда война“, а нашите предци са се борили не за Справедливата кауза, или е много греши, или е идеологически враг.

Обществените организации трябва да разширят дейността си в различни области и да осигурят контакт на партийното / политическото обединение с народа и, доколкото е възможно, с чуждестранни колеги и партньори.

News Front ПП

Коментари:

Зареждане ...