Много анализи в западната преса, казват че ако се запази дипломатичният тон и след срещата няма нови недоразумения, значи е успешна. Бившият генерален секретар на НАТО Расмусен обаче каза, че тя е много кризисна.

Това каза за БНР журналистът и анализатор Зорница Илиева в коментар на срещата на високо равнище в Лондон за 70-годишнината от създаването на НАТО. На форумът присъства и българският президент Румен Радев. Основна тема на разговорите ще бъде Русия, изтъкна тя:

„Нали не си представяте, че съвсем случайно, точно в дните преди срещата в Лондон, Китай и Русия откриха автомобилен път по Амударя и «Силата на Сибир» — най-големият газов проект на «Газпром». Това са сигнали, които Западът отчита. Неслучайно дори в Канада казват: „Русия държи козове в ръцете си. Неслучайно ще се обсъжда точно заплахата от Русия“.

Анализаторът Димитър Гърдев допълни, че другата основна тема на разговорите ще бъде Китай:

„Защото САЩ направиха предложение НАТО да разглежда Китай като елемент за сдържане, докато Европа има друго мнение по този въпрос. Териториално Китай няма съприкосновение с европейските държави, но имаме огромен бизнес. Дефицитът на ЕС с Китай, само дефицитът, е 200 милиарда годишно. Третата тема ще бъде, естествено, предложението за реформиране на НАТО. Македония ще бъде тема…“.

През последните 2 години са денонсирани важни договори, свързани със сигурността, отбеляза Гърдев и допусна, че европейските страни от НАТО могат отново да се окажат в ситуация от времената на Студената война, когато на територията им е имало важни съюзнически въоръжения, над които не са имали контрол. Гърдев изтъкна, че член Четвърти в договора за НАТО, който регламентира консултациите между съюзниците и изработването на единна стратегия, е бил „значително нарушен“ от водещи страни в пакта:

„САЩ напуснаха територията на Северна Сирия, изоставайки френския контингент там, но и френските интереси; Турция провежда самостоятелна операция на територията в Сирия, но същевременно настоява НАТО да защитава нейните граници. По този начин НАТО става заложник на една локална политика на президента Ердоган…“.

Ще остане ли Турция в НАТО:

„Ердоган няма да си позволи да напусне НАТО, но преди да замине за Лондон той направи едно много обширно изявление, в което каза, че отново ще отстои интересите на Анкара – търси подкрепа за тази операция срещу сирийските кюрди и, разбира се, заплашва, че ще наложи вето на решението, което се очаква да се вземе в Лондон, за балтийските страни и Полша.. В същото време Анкара ще постави въпроса за отношенията с Гърция във връзка с подписаното споразумение между Турция и Либия относно Източното Средиземноморие…“.

Турция и Либия имат подписано споразумение за разпределение на зоните на влияние в Източното Средиземноморие, където са открити нови газови находища. Според него всички острови на изток от крит са Турски, обясни Зорница Илиева.

Координационен център или военна база на НАТО ще има във Варна

Според Гърдев отдавна е известно, че във Варна ще има координационен център на НАТО:

„Решението за т. н. „предно присъствие“ беше взето във Варшава, когато се взе решение за разполагане на батальонни бойни групи в прибалтийските републики и Полша и за адаптирано присъствие в България и в Румъния. Този център е свързан с адаптираното присъствие и представлява, наистина, един информационно-координационен център.

Там няма да бъдат разполагани никакви видове тежко въоръжение и бойна техника. От друга гледна точка, база не може да има във Варна поради две прости причини. Във Варна имаше база и, по настояване на НАТО, я закрихме. Второ, защото само на 45 морски мили се намира базата в Констанца, която е с огромни възможности…».

Гърдев изтъкна, че в случай на конфронтация „цялата инфраструктура на блока е цел. Дали имате логистичен център или бронетанкова бригада …“.

Илиева допълни, че вече има тенденции Русия да не бъде възприемана като враг на НАТО. Столтенберг е провел редица срещи преди тази в Лондон, за да обясни визита за политика „на сдържане, сигурност, но и диалог“.

За европейската отбрана

„Ясно беше заявено от министъра на отбраната на Франция онзи ден, че Член пети не дава основание на САЩ да принуждават европейските си съюзници да купуват американско въоръжение. Когато става дума за по-голяма отговорност на ЕС за отбраната на Европа, това наистина е в контекста на създаването на европейска отбрана и на стимулирането на европейската икономика именно чрез военните разработки, единния военен пазар и общо разработване на бойна техника – нещо, което вече е факт. България участва в тази програма“, каза Гърдев.

Илиева допълни:

„Очаква се президентът Тръмп да постави в Лондон отново този въпрос — за разходите. Очаква се, че ще бъде решен в полза на Вашингтон». Според нея страните, особено балтийските и Полша, които са разчитали на финансова подкрепа от САЩ и на НАТО, за да могат да Димитър Гърдевне вдигат разходите си «сега са поставени пред свършен факт. Де факто, ако искат такава защита, те трябва да увеличат разходите си“.

ЕС харчи огромни средства за отбрана, но няма достатъчно сигурност и координация, изтъкна Гърдев.

Българските приоритети на срещата:

Илиева оцени като „след дъжд качулка“ обявеното от президента Румен Радев, че България ще си сътрудничи с Гърция за охраната на въздушното пространствос на Северна Македония, след като е била постигната договорка между Атина с Скопие.

Гърдев изтъкна, че приемането на Северна Македония е изключително важно за България. Според него и в момента ВВС могат да охраняват въздушното пространство над страната.

Интервю на Петър Волгин със Зорница Илиева и Димитър Гърдев

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ;