Биха ли могли Русия и Западът все пак да се разберат?

Може би обединението на Германия и демократизацията на държавите от бившия Варшавски договор са най-доброто, постигнато след падането на Берлинската стена. Но експертът предполага, че светът би бил по-добър без разширяването на НАТО, финансовите кризи и войната в Ирак през 2003 г.

Превод:

Падането на Берлинската стена не е никакъв „край на историята“ — историята се завръща с удвоена сила. И със сигурност не е „еднополюсен момент“ — отклонението от историческия път през 90-те години се оказа ефимерно.

Очакванията след края на Студената война не се оправдаха — превръщайки се в своеобразна историческа аномалия.

Вместо да стане партньор, нова Русия избра да се отдели от Запада и се опита да възстанови СССР колкото е възможно повече. Някои от бившите съветски страни от Варшавския договор в Източна Европа, по-специално Унгария, Полша и Чехия, след кратко възхищение от собствената им свобода и демокрация, бяха поразени от авторитарен популизъм, въпреки интеграцията с НАТО и Европейския съюз. Самият ЕС, смятайте го затънал в продължителната криза на самовъзприятието.

Защо се случи така? Двете ключови събития са финансовата криза през 2008 г. и Голямата рецесия, както и американската инвазия в Ирак с последващата окупация. Както и неуспешният преход на Русия към капитализма и дългогодишните авторитарни традиции. И не на последно място — прибързаното разширяване на НАТО под администрацията на Клинтън, което се разшири и до страните от бившия Варшавски договор.

Разширяването противоречи на очакванията на Москва и бе посрещнато враждебно. По време на преходния период, 1989–92, президентът Буш и държавният секретар Джеймс Бейкър проявиха щедрост и не злорадстваха над победените. Намеците на Буш-Бейкър, че НАТО няма да стигне по-далеч на Изток, помогнаха на Москва да се примири с обединението на Германия, дори без официални споразумения и задълженията, произтичащи от тях.

Невъзможно е да се определи точно кои фактори са провокирали рецидива; те действаха съвкупно. Остава само да гадаем „какво щеше да стане, ако…“ — в крайна сметка алтернативното бъдеще съществува само на хартия. Но какво ще стане, ако САЩ и техните съюзници създадат нова, всеобхватна система за сигурност? Какво щеше да стане, ако ги нямаше разширяването на НАТО, финансовите кризи и войната в Ирак през 2003 г.?

Може би резултатът би бил стабилен световен ред, основан на правила, вместо хаос на фона на конкуренцията между супердържавите? Може би обединението на Германия и демократизацията на страните от бившия Варшавски договор ще останат най-високото постижение. И въпреки това, на фона на стратегическите катаклизми от миналите епохи, непълноценната трансформация след Студената война и нейният плачевен резултат ни карат да се замислим.

Автор: Робърт Менинг — старши сътрудник в Центъра за стратегия и сигурност към Brent Scowcroft в Атлантическия съвет. От 2001 г. до 2004 г. работи като старши съветник на заместник-държавния секретар по глобалните въпроси, бил е член на департамента за планиране на държавната политика на САЩ от 2004 до 2008 г., бил член на групата за стратегическото бъдеще към Националния съвет за разузнаване.

Петя Паликрушева, превод и редакция

Източник: https://nationalinterest.org/feature/could-russia-and-west-have-gotten-along-after-all-99807

Коментари:

Зареждане ...