Русия или САЩ? По кой път ще тръгне съвременна Африка

До известна степен това е дежавю. Когато британските и френските колониални империи се разрушиха в резултат на двете световни войни, две суперсили бързо запълниха празнотата. Докато в някои случаи Съединените щати бързо се движеха напред, след като французите и британците напуснаха, оставяйки след себе си обучените елити, онези страни, които изживяха истински национално-освободителни движения почти без изключение избраха съюз с СССР.

Въпреки западната пропаганда по време на Студената война, Съветският съюз беше привлекателен партньор за международно сътрудничество по редица причини. Като начало, СССР ясно демонстрира способността си да побеждава западните сили във войната — може би основното качество на успеха за постколониалните държави. Нещо повече, марксисткият модел на икономическо развитие беше много убедителен — той успя да индустриализира огромната държава СССР само за едно десетилетие. Освен това в СССР нямаше легализирана расова дискриминация, която до края на 60-те години беше норма в Щатите.

Изборът между двата ясно различни модела на развитие, предложени от двете конкурентни суперсили, имаше както предимства, така и опасности за развиващите се страни в Африка, Азия и дори Латинска Америка. Ползите се състоят в страха от „ефекта на доминото“, който принуди „първия свят“ да предложи на „третия свят“ значително по-добри условия, сякаш „вторият свят“ изобщо не съществуваше.

Опасността беше под формата на проксивойните, които се провеждаха, за да се предотврати преминаването на страните към социалистическата система или да се подкопаят икономическата и политическата система на онези държави, които наистина се присъединиха към Източния блок. Убийството на Патрис Лумумба, войната във Виетнам, военните преврати в различни страни от Латинска Америка, икономическата блокада на Куба и много други подобни кампании бяха част от усилията на САЩ за премахване на съветското влияние в развиващия се свят.

Краят на Студената война означаваше преход към глобална еднополярност, където няма конкурентни икономически модели. Икономическият неолиберализъм вече беше «единствената игра в града» в планетарен мащаб, а политиката на TINA (There Is No Alternative — Няма алтернатива) сега владее изцяло страните от третия свят.

Но следващият преход към многополюсния свят, който стана очевиден през 2010 г., отново означава както възможности, така и опасности за развиващите се страни, подобни на тези, преживени по време на Студената война. Въпреки че по-голям брой глобални центрове на сила означава, че играта е станала много по-сложна, отколкото беше в епохата на биполярността на САЩ и СССР.

Въпреки че на пръв поглед може да изглежда, че светът отново се насочва към биполярност, на практика има четири основни геополитически играчи на нашето време: САЩ, Европейският съюз, Китай и, разбира се, Русия. Докато САЩ и ЕС колективно формират Запада, те също са и напълно способни да се «удрят» един друг, за да защитят сферите си на влияние — било то доктрината Монро, Британската общност или френскоговорящата Африка. Москва и Пекин все още не са показали координация в съответните си усилия на африканския континент, въпреки че липсата на видим конфликт на интереси показва наличието на неформално разделение на задълженията и зоните на влияние между двете държави в този регион.

Обновеният интерес на Руската федерация към Африка е предизвикан от опитите на Запада да я изолира политически и икономически. До 2014 г., въпреки предишните провокации, Русия, очевидно, последователно следваше пътя на икономическата и политическата интеграция със страните от Стария и Новия свят. Но този курс беше грубо прекъснат от редица фактори, като: разширяването на НАТО на изток, промяната на режима в Украйна и кампанията за демонизирането на Русия като цяло.

Може би Москва не би се почувствала принудена да посегне на това, което Западът винаги е считал за своя легитимна сфера на влияние, особено ако интересите на държавната сигурност по собствените й граници бяха уважавани от западните държави.

Но не бяха.

Затова Русия пое триумфално курс към Африка.

Петя Паликрушева

Коментари:

Зареждане ...