«Русия е като птицата феникс — възкръсна от пепелта на СССР»

Превод:

Преди тридесет години (на 9 ноември) светът гледаше с удивление и огромно вълнение падането на Берлинската стена. Строго охраняваната бетонна стена с размер 97 мили, която физически и идеологически разделяше Берлин от 1961 г., беше най-видимият и важен символ на политическите разногласия, съществуващи между Изтока и Запада по време на Студената война.

«Arab News», Саудитска Арабия

С падането на стената Съветският съюз се разпадна, а Студената война, продължила половин век, приключи. Въпреки това останките от бариерите, които през тази епоха разделяха САЩ и Русия, могат да се видят и усетят и днес.

На 3 декември 1989 г. съветският лидер Михаил Горбачов и президентът на САЩ Джордж Буш се срещнаха в Малта и обявиха, че Студената война между двете сили е приключила. Изтъкнатият американски политически философ Франсис Фукуяма каза, че този момент бележи «края на историята», предполагайки, че това е началото на една пост-идеологическа ера за света.

С глобалните събития, настъпили в следващите години, тази теория е поставена под въпрос. По-специално, арабските бунтове, които обхванаха Близкия изток и значително повлияха на баланса на силите в този регион, изглежда дават ясни доказателства, че идеологическите конфликти все още съществуват и вероятно ще продължат известно време.

Най-яркият пример за това е Сирия. Военната активност на Москва в тази страна през 2015 г. беше първата пряка операция на руската армия в чужбина след разпадането на Съветския съюз. Това беше ясен знак за завръщането на Русия към борбата в Близкия изток, при това в същото време, когато САЩ се опитваха да се измъкнат оттам.

В по-широк контекст последните стъпки на руското ръководство в региона, като активната роля на Русия в Сирия, сближаването й с Турция, завръщането й след десетилетие в региона на Персийския залив и желанието да поеме ролята на посредник в процеса на сключване на сделки между конфликтните страни в регион — отразява глобалното геополитическо съперничество на Русия със САЩ и западните съюзници на Вашингтон.

Русия работи с члена на НАТО Турция, за да защити границите й. Макар това да трябваше да бъде задача на САЩ, чийто съюзник беше Турция в продължение на цялата Студена война, за да защити интересите на западния алианс.

Поемането на ролята, която САЩ традиционно играят в региона, в партньорство с НАТО, е далеч не най-необичайното нещо в действията на Русия. Още по-необичайното е, че Москва се движи в Сирия, докато САЩ напускат военните си постове и бази в тази страна. Това ясно показва как Русия запълва вакуума, който САЩ оставиха не само в Сирия, но и в Близкия изток.

Същността на близкоизточната стратегия на Москва е да поддържа добри отношения с всички страни в регионалните конфликти.

Русия възприе прагматичен подход. Същността на близкоизточната стратегия на Москва е да поддържа добри отношения с всички страни в регионални конфликти: Турция и кюрдите, Иран и страните от Персийския залив, сирийския режим и Турция. За разлика от политиката на САЩ, която разделя региона на приятели и врагове, Русия се опитва да използва балансиран подход към всички.

Руският писател Лев Толстой казва, че хората стават водачи не по съдба или по лични качества, а в резултат на социални обстоятелства — духът на времето.

Путин беше проницателен в разбирането си за духа на времето в Близкия Изток, който, вероятно, е регионът, в който Русия най-успешно конолидира своето влияние за сметка на Америка.

Затова няма да е преувеличена метафора, ако сравним днешна Русия с феникс, който възкръсва от пепелта 30 години след разпадането на Съветския съюз.

Петя Паликрушева, превод и редакция

Коментари:

Зареждане ...