ЕС се разпада, НАТО е в криза, САЩ се изолират, но Русия настъпва

В сравнение с 1991 г. Америка забележимо е загубила своето влияние върху глобалните процеси, пише Джеймс Койл, колумнист за The Hill. Вашингтон се отказва от ролята на «противотежест в Евразия», която Москва използва, увеличавайки политическото и икономическото си влияние в близката и далечна чужбина, смята публицистът.

ЕС се разпада, НАТО е в криза, САЩ се изолират, но Русия настъпваВзаимосвързаността на нашия «таящ в себе опасности» свят може да бъде определена по различни начини, пише Джеймс Койл, колумнист на The Hill, който заема различни позиции в правителството на САЩ и преподава във военното училище на армията на САЩ.

Преди дни на конференция в Дубай ръководителят на Световния икономически форум Бьорге Бренда предложи своето определение. „Ние живеем в един наистина глобален свят, в който вашите проблеми са мои проблеми и обратно. В много отношения ние преминахме от студената война към горещ мир“, каза той.

През 1991 г. Съединените щати станаха единствената суперсила без нито един равен съперник на хоризонта. Съветският съюз се разпадна, а неговият наследник Руската федерация изпадна в дълбока криза, при която равнището на безработица достигна 25%. И двете страни приветстваха разоръжаването, за да получат „дивиденти от мира“, или просто защото вече не можеха да си позволят съперничество. Китай бавно се пробуждаше от «много години дълбок сън», но вече като партньор на западния свят. „Сибирски студове“ паднаха върху отношенията на Москва с Пекин, отбелязва Койл.

ЕС се укрепи и НАТО започна да размишлява за бъдещето на Източна Европа, „която вече не беше в плен на Кремъл“. Индия и Пакистан влязоха в ядрения клуб, но Северна Корея изглеждаше технически изостанала и бедна. Близкият изток „седеше надеждно в задния джоб“ на Америка, дори традиционните съюзници на Москва, включително Сирия, подкрепиха желанието на Вашингтон да „освободи Кувейт от иракската окупация“, пише публицистът.

През 2019 г. САЩ все още са суперсила, но те се отказаха от ролята на световен лидер. Намирайки се в Афганистан, след 18 години война американците не успяха да демонстрират плодовете на своите усилия. В същото време призивът за изолационизъм във Вашингтон започна да звучи все по-настоятелно.

Администрацията на Обама безуспешно се опита да се измъкне от Ирак, точно както правителството на Тръмп се опитва да напусне Сирия. Разликата между двете епохи е в стила. Изправен пред «безпрецедентните геополитически завоевания на Русия», Белият дом днес предпочита да си измива ръцете, смята авторът на статията.

Русия има силна икономика, която разчита на два стълба: продажбата на гориво и оръжието. По-важното е, че Москва се научи на изкуството „да използва търговията с природни ресурси като оръжие“. През последните 20 години два пъти намали доставките на газ за Украйна и Европа, изградил тръбопроводи, за да може да „възнаграждава приятелите и да наказва враговете“, казва колумнистът.

Понастоящем разоръжаването е „мечта на миналото“. Двете страни не удължиха няколко споразумения с изтекъл срок на действие, анулираха Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обхват на действие, обвинявайки се взаимно в нарушаването му. СТАРТ III е единственото споразумение, което остава в сила, но неговият краен срок приближава — февруари 2021 г., припомня Койл.

Междувременно Москва и Пекин вече виждат себе си като стратегически партньори. Това има геополитическо значение: Русия се нуждае от пазар на своите енергийни ресурси, Китай се нуждае от гориво за своята икономика. Западът, напротив, разглежда Поднебесната като съперник, а не като партньор.

ЕС се разпада на фона на Brexit, а други държави се опитват да сключат двустранни енергийни сделки с Русия. Разширяването на НАТО предизвика «руската реакция» спрамо Грузия и Украйна. Някои нови членове на съюза, обаче, включително Унгария, флиртуват с Москва. Турция, силен член на военния блок, купи системи за противоракетна отбрана С-400 от Русия. В същото време Анкара си позволи да стане зависима от руските и иранските доставки на нефт и газ и подписа договори с Москва за изграждането на четири ядрени реактора, продължава авторът.

Индия и Пакистан все още представляват заплаха един за друг, но ядреният клуб се попълни с „непредсказуемата“ КНДР. В замяна на денуклеаризацията Пхенян изисква САЩ едностранно да обезоръжат ядрените сили в Южна Корея.

Според автора Близкият изток е шокиран от американската инвазия в Ирак, „Арабската пролет“, появата на „Ислямска държава“ и западната намеса в Сирия. В резултат на това Иран добави Ирак и Сирия към своя „съюз“, а Русия си проправи път към пазара на Персийския залив.

Поведението на САЩ се промени. Те вече нямат практична външна политика. Много от споменатите промени са пряко свързани с решението на Америка да се откаже от ролята на „задокеански противовес на Евразийския континент“.

„Все пак нещо не се промени — Русия не се отказа от практическата политическа борба. Докато Америка постепенно се движи отвъд океанските си граници, Русия запълва вакуума“, подчертава журналистът.

„Когато най-накрая Америка осъзнае, че едностранното оттегляне от бойното поле на Студената война всъщност е вредно, а не запазва нейните интереси, човек може само да се надява, че горещият мир е единственото, от което светът трябва да се страхува“, заключава Джеймс Койл.

Петя Паликрушева

Източник: https://thehill.com/opinion/national-security/468969-the-difference-between-the-cold-war-and-todays-hot-peace

Коментари:

Зареждане ...