От статуса на банковите тайни току-що се отказаха Каймановите острови. Тази новина остана почти незабелязана от широката преса. Разбираемо е, предвид оскъдния характер на дела на гражданите, пряко свързани със събития. Останалите са свързани косвено, защото широката общественост все още не се досеща за важността на случилото се.

Край на офшорката на Каймановите острови. Правителството на Британската отвъдморска територия в Карибско море издаде официален меморандум за създаването на публичен регистър на всички дружества, регистрирани в нейната юрисдикция, с оповестяване на бенефициентите.

Въпреки че точната дата за края все още не е обявена, вече е ясно, че до 2023 г., когато Европейският съюз ще приеме нов стандарт за бизнес информация, Каймановите острови напълно ще загубят статута си на офшорна територия.

Те обаче всъщност са загубили статуса си веднага след публикуването на изявлението, тъй като натрупаните там пари няма да чакат последния момент със сигурност.

А в Кайманите се криеха много пари. Тази офшорка беше един от най-големите затворени банкови центрове в света.

Според експертни оценки, на островите с обща площ от 264 квадратни километра (10% от площта на Москва) и население от 62 хиляди души, са концентрирани 226 различни банкови клонове и депозити за общо 1433 трилиона долара. На следващо място са Бермудите с активи от 82,8 милиарда долара. Вярно е, че те и сега имат големи проблеми.

Крушението на най-големия офшорен бастион в света повече от ясно потвърждава извода за реалния край на ерата на глобализма.

Въпросът не е толкова къде има повече скрити пари — на Карибите или в Швейцария.

Днес определяща е тенденцията. До средата на 80-те много пари бяха скрити в сянката на Алпите. „Големи“ в смисъла на тяхната съвкупност, усещайки теснотата на чисто националните си граници. После те станаха повече и натискът от правителствата на техните държави по произход стана по-силен.

В резултат на това „алпийските гноми“ бяха принудени да капитулират, като анулираха банковата си тайна на депозитите от 1 февруари 2013 г.

Но докато те се опитваха да лавират, значителна част от парите промениха местоположението си, включително на същите тези Каймани, които през 1997 г. разбраха, че могат да изкарат добри пари от офшорките.

От своя страна, нарастващият транснационален капитал не само криеше тлъстините си, той се опитваше да покаже своята принципна непотопяемост.

Под формата на способността си да изпреварват  всякаквите мерки на публичните държавни съобщества (ЕС, ООН, Банката за международно развитие и пр.) по отношение на мобилността и секретността на капитала.

Защото именно на това почиваше цялата идея за икономическата глобализация. Транснационалният капитал работи в онези страни, където извличаната печалба според тях е максимална, а парите се съхраняват там, където данъците върху тях са минимални. Националните правителства не могат да направят нищо по въпроса.

Но времето постави всичко на мястото си. Оказа се, че без свободни за продължаване на експанзията външни пазари, глобализмът не е жизнеспособен. А без самата експанзия технически не е възможно дълго да се крият капиталите, тъй като самата концепция за офшорките се опира единствено на доброволното съгласие на световната общност „да не се гледа в този килер“.

И ето, че това съгласие приключи. Не на последно място заради глобалния план на американския истаблишмънт за тотално хвърляне на световните пазари в хаос. Така че на този фон САЩ, дори и с данъци, ще изглеждат единственият остров на надеждност и спокойствие за капитала на цялата планета.

В определен смисъл американците постигнаха целта си, но в същото време пуснаха мащабен процес на деофшоризация навсякъде.

По този начин те не се оказаха в най-благоприятните условия по отношение на конкуренцията за условията на връщане на парите. Оказа се, че блестящият град на хълма не е единственото място, където те могат да се оттеглят доста удобно.

Но това е темата на отделно проучване — къде и за кого отиват парите от офшорните компании. Сега констатираме само резултата:

Кайманският бастион — падна. Бидейки един от най-големите, поражението му неминуемо ще ускори процеса на капитулация на останалите. Любопитното е, че повечето от тях бяха под британска юрисдикция. Това по отношение състава на губещите.

И всичко това, защото вместо глобализация, посоката на вектора на по-нататъшните трансформации в световната икономика е заменена от автаркия (автаркия — Икономическа политика на дадена държава, насочена към стопанско обособяване и самозадоволяване, осъществявана чрез високи мита, валутни ограничения или квоти, забрана на внос на определени стоки и др., което довежда до стимулиране на местното производство, но и до повишаване на цените на стоките и намаляване на реалните доходи на населението).

Само големите, състоящи се не от една държава, а от обединението на няколко. Китай в Азия. САЩ в Северна Америка. Европейският съюз, ако оцелее, в определена част от Европа. Русия в постсъветското пространство.

Останалите — както могат и както се случи.

В този нов свят изобщо няма да има място за офшорни компании.

Петя Паликрушева

 

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;