17 октомври 2019-Нюз Фронт.

Посещението на Владимир Путин в Саудитска Арабия и ОАЕ предоставя рядка възможност за наслждение от самобичуването и явната скръб на западните експерти по външната политика и енергийните пазари.

Факт е, че разговорите на руския лидер в Рияд и Абу Даби са фокусирани върху вниманието както на дипломатите, така и на търговците на петрол, и на западните журналисти, които са свикнали с факта, че всички важни решения на световно ниво се вземат във Вашингтон или в краен случай, в Брюксел, те изпитват най-негативните емоции по този въпрос.
«Посещението в Саудитска Арабия показва нарастващото влияние на Путин в Близкия изток«, посочва агенция Ройтерс.

„Путин пристига в Саудитска Арабия като„ създател на крале “в Близкия изток“ — с такова заглавие излиза материалът за посещението на руския лидер, публикуван в британския The Independent.

Съдейки по реториката на западните медии, дипломатическата обиколка на руския лидер ги тревожи по няколко причини. Първо, дискурсът за дипломатическата изолация на Русия се разкъсва на парчета. Изтребителите, които рисуват небето над Абу Даби в цветовете на руския флаг, и истинският кралски прием, който Владимир Путин получи в Рияд, са видими символи на факта, че няма изолация, но нараства влиянието в един от ключовите региони на планетата.

Допълнителна сол към раните на американското самолюбие е разбирането, че руският президент е така посрещнат в столиците на страни, които се смятат за традиционни американски съюзници.

 

Например, ако се погледне как влиятелното американско издание The Washington Post интерпретира тези посещения, може да се почувства ревността, с която САЩ гледат на сближаването между Русия и държавите от Персийския залив: «(Посещение на Владимир Путин. — бел.ред.) продължаващото затопляне между Русия и двете държави в Персийския залив, които традиционно са били западни съюзници, малко свързани с Москва по време на Студената война и доскоро поддържаха сравнително скромни търговски връзки с нея. Това е част от стратегия, която поставя Москва в центъра на близкоизточната политика.
Владимир Путин наскоро обяви, че възнамерява да посети друга страна съюзник на САЩ, Израел, в началото на следващата година. »

Геополитическите опоненти на Русия са свикнали с идеята, че всеки дипломатически успех на Кремъл може да бъде причислен към един от няколко традиционни фактора: възстановяване на връзките от студената война, зависимост от доставките на руски нефт и газ или желанието на някаква „страна-жертва“ да намери някакъв геополитически заслон, прикритие за защита от Гневът на Вашингтон. И тук се оказва нещо, което по най-болезнения начин демонстрира правилността на неотдавнашното изказване на Еманюел Макрон за края на западната хегемония: страните, които традиционно се смятат за западни съюзници, се приближават към Русия.
На фона на очевидния провал на американската политика в Сирия този интерес на съюзниците от Близкия изток от САЩ към засилване на сътрудничеството с Русия изглежда особено впечатляващ.

Нефтеният и газовият аспект на близкоизточното турне на Владимир Путин също е много важен:

именно руско-саудитското сътрудничество има ключово влияние върху тактиката и стратегията на петролния съюз OPEC + Русия, от чиито решения зависи световният енергиен пазар.
Посещението на руския президент се осъществява в контекста на бавното осъзнаване от страна на американската експертна и бизнес общност, че „шистовата революция“, и следователно надеждата за дългосрочна енергийна независимост и че САЩ ще могат да „напълнят световния пазар с евтин нефт“, постепенно изчезват.

Ако перифразираме добре известната формула, можем да кажем, че Рияд изхожда от логиката, че е по-добре да прави пари със скъп петрол с Путин, отколкото с Тръмп да губи пари с евтин петрол и като цяло, както показва практиката, симпатиите на Вашингтон по някаква причина не се превръщат в пари.

Русия не просто разкъса всякакви опити за дипломатическа изолация, но постигна радикални дипломатически победи в ключов регион на планетата. Особено приятно е, че това се случи въпреки всички усилия на Вашингтон, който все още не може да разбере как стана така, че Русия стана единственият световен играч, с който абсолютно всички страни, включително стари американски съюзници, искат да бъдат приятели и да си сътрудничат в Близкия изток.

Анализ на Иван Данилов, РИА

Превод: Ася Иванова-Зуан

 

Българска редакция News Front.

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;