В началото на 1971 г. Опитното конструкторско бюро «МиГ» представи проекта за съветския многоцелеви изтребител от четвърто поколение, първоначално обозначен като МиГ-29Д.

Основната задача, възложена на новия лек изтребител, беше да осигури противовъздушна отбрана на малки територии, стратегически важни съоръжения и военни групи.

Тактическите и техническите изисквания към самолета бяха амбициозни: дълъг обсег, способност да се използват къси писти, отлична маневреност, максимална скорост и възможност за носене на тежко оръжие на борда.

През същата 1971 г. започва подробно разработване на проекта. При проектирането конструкторите се наложи да се сблъскат с трудности: управляемостта на самолета беше ограничена от възможностите на класическата механична система за управление.

Въпреки това, ограниченията се компенсираха чрез високите аеродинамични качества и оръжия: управляемата ракета Р-73 „въздух-въздух” имаше редица ненадминати технически характеристики, по-специално висока маневреност и увеличен обхват на полета.

МиГ-29 беше оборудван с локатор Топаз Н-019, който позволява засичане на въздушни цели както в свободно пространство, така и на фона на земята, както и с катапулти K-36, които позволяват на самолета да излита със скорост 75-1500 километра в час.

Тагове: ;