Русия и Иран могат да изолират САЩ

«Военното споразумение, подписано от Техеран и Москва в края на юли, по силата на ръста на напрежение в Персийския залив, поставя въпроса за целите и задачите на сътрудничеството между двете страни», пише журналистката Сара Саиди в изданието Slate.fr.

Русия и Иран могат да изолират САЩ

«Тази новина не предизвика много шум. Между другото, в края на юли Иран подписа военен меморандум с Русия:

«Това е първият меморандум за взаиморазбиране от подобен род, той може да се разглежда като повратен момент в отношенията между Техеран и Москва в сферата на отбраната», заяви на 30 юли командващият ВМС на Иран Хосеин Ханзаде.

«Иран и Русия подписаха споразумение за военно сътрудничество, съобщават иранските СМИ. Първото споразумение, независимо от дълбокото недоверие между двете страни Браво, Тръмп! Неговият максимален натиск сближава Техеран и Москва», пише експертът по Близкия Изток Жорж Малбрюно.

По време на визитата си в Санкт Петербург в рамките на Деня на военно-морския флот на Русия Ханзаде също съобщи на иранската новинарска агенция ИРНА, че скоро ще бъдат организирани съвместни военно-морски учения между двете страни:

«Ние постигнахме споразумение относно маневрите в Индийския океан и Арабско море. Надяваме се, че те ще се проведат в края на годината».

«Иранските СМИ бързо се заеха с разработването на този въпрос, — се казва в статията. — Ариан Табатабай, специалист по Иран от изследователския център РАНД Корпорейшън, уточнява:

«Доколкото текстът на споразумението не бе публикуван, трудно е да се разбере какво точно съдържа той и открива ли той нови врати».

«…През 2011 година във връзка с конфликта в Сирия военните отношения между двете страни преминаха на ново ниво. Иран и Русия подкрепят режима в Дамаск, — отбелязва журналистката.

«Преди това тяхното сътрудничество беше в голяма степен класическо: съвместни маневри в Каспийско море, обучение на ирански персонал, продажба на оборудване. В Сирия сме свидетели на създаването на кадови сили, обмяна на информация и координация с руснаците при действията на различите опълчения по места.

Например, за «Хизбулла» тази гражданска война се превърна във възможност да се придобие значителен опит», казва Игор Деланое, заместник директор на Френско-руския център «Обсерво».

Според Ариан Табатабай, в настоящите условия Иран би могъл да отиде и по-надалеч, позволявайки на Москва да разположи военна база в Персийския залив, за да служи за сдържащ фактор за САЩ.

«Предоставянето на Русия на иранската военна база («Шахид Ноже» в Хамадан) беше един от най-противоречивите епизоди от войната в Сирия. Независимо от напрежението вътре в иранския режим, Техеран реши да я предаде за разпореждане на Москва «в зависимост от обстоятелствата».

«И защо не?

Това ми изглежда напълно допустимо…Иран би могъл да получи изгоди, имайки партньор в конфликта със САЩ и неговите съюзници», счита политолоъг, съавтор на книгата «Тройната ос: отношенията на Иран с Русия и Китай».

«Русия и Иран искат американците да напуснат региона и се трудят в това направление. Астанинскияj процес, който обединява Русия, Турция и Иран за определяне бъдещето на Сирия, изключва от преговорите САЩ и Европа», посочва авторът на статията.

«Независимо от това, че в рамките на няколко месеца в Персийския залив се случиха няколко инцидента, включително «актове на саботаж» по отношение саудитски и японски нефтени танкери или унищожаването на американски безпилотен самолет, президентът на Иран Хасан Рохани на 22 септември предложи да се създаде в Персийския залив «коалиция на надеждата» (Hormuz Peace Endeavour (Hope).

В речта си преди отпътуването за Генералната асамблея на ООН на 23 септември президентът на Иран говори за извеждането на всички чуждестранни сили от региона», пише изданието.

«Москва от своя страна се стреми преди всичко да се изявява в ролята на посредник:

«От времето на ирано-иракската война Русия се изявява в качеството си на играч по безопасност, «създател на стабилност», посочва Игор Деланое.

«Русия никога не се е присъединявала към иранския дневен ред в Персийския залив, за да не обиди Саудитска Арабия. През ноември се планира визита на Путин в уахабитското кралство.

На иранците това не им харесва. Но руснаците са единствените, които общуват с всички страни от Персийския залив. Те превръщат това в капитал», добавя изследователят.

«Отношенията между Русия и Иран са преди всичко прагматични. Според аналитика-изследовател Диа Есфандиари, нито една от двете страни не се намесва във вътрешната политика на другата», пише авторът.

Игор Деланое се придържа към същото мнение:

«Това не е алианс, това е ситуативно партньорство», твърди изследователят.

«Някои наблюдатели считат, че Русия има намерение да използва Иран в качеството му на средство за натиск върху американците, за да отменят надвисналите над нея санкции», се казва в статията.

«Този въпрос често възниква в дискусиите в научните кръгове във Вашингтон. Според мен, това не е така. Русия всъщност не е заинтересована от намаляване на своята подкрепа за Иран, защото двете страни се нуждаят една от друга», твърди Ариан Табатабай.

Игор Деланое също отхвърля тази хипотеза. Според него, след украиската криза през 2013 година Москва е съумяла «да стане автономна» и вече не така силно зависи от западните страни.

«Русия изгради своя авторитет, тя работи последователно и съгласувано. Москва до края подкрепяше Башар Асад, който има къде-къде по-малко влияние от Иран. Нещо повече, за Русия настоящата ситуация не е толкова лоша: последното, което иска страната — това е проамерикански режим в Техеран», завършва изследователят.

Петя Паликрушева

 

Коментари:

Зареждане ...