«Руската външнополитическа докторина разглежда присъствието и активното участие в процесите в Близкия Изток като приоритетни. Белият дом няма никакви лостове и ресурси, за да подпали целия регион. Мнението, че Вашингтон стои зад плановете по завземането на света, зад събитията от «арабската пролет», са дълбоко погрешни. Но Кремъл използва ситуацията за целите си».

Това заяви професорът от Центъра за американска сигурност Уенс Серчук на страниците на National Review.

ОТСЛАБВАНЕ НА АМЕРИКАНСКОТО ВЛИЯНИЕ ЧРЕЗ ЗАСИЛВАНЕ НА РУСКОТО

Триумфалното завръщане на Русия в Близкия Изток в качеството си на достоен и равен съперник на Вашингтон се превърна в голям сюрприз за ръководството на САЩ и специалистите от Белия дом, отговарящи за американската външна политика. Лидерите на приятелските на Щатите страни — Турция, Египет, Саудитска Арабия и дори Израел постоянно посещават Кремъл и провеждат консултации с президента на Русия Путин по най-различни въпроси.

В ущърб на интересите на Вашингтон, Кремъл успя невъзможното: той получи подкрепата от страна на противоборстващите страни и режими. Например, лидерът на Иран твърди, че Москва помага на страната му в борбата с Израел, а делегациите от Тел Авив летят към столицата на Русия да търсят съюз срещу Техеран.

Според експерта, възраждането на Русия като свръхдържава с огромно влияние е стартирало в Сирия. Проявайки мъжество, Путин е заложил и не е изгубил, влизайки в конфликта, който се оказал много изгоден за Москва, продължава изданието.

МЕТОДЪТ НИКСЪН-КИСИНДЖЪР

Както отбелязва авторът, малко са били тези, които са вярвали, че лидерът на Русия е можел да постигне такива невероятни успехи, използвайки същата тактика, която е била използвана от американското ръководство срещу Москва по време на войните в Близкия Изток през 1973 г. Стратегията, въплътена от екс-президента на САЩ Ричард Никсън и бившия държавен секретар Хенри Кисинджър, се заключава в създаването на атмосфера на борба и съперничество между крупните държави.

В това начинание, както твърди Серчук, главното е да не се счита регионалният конфликт като повод за сътрудничество в името на решаването на кризата, а само като арена за борба, в която може да има само един политически победител. При това целта не се състои в употребата на брутална сила, а в оказването на ограничено силово въздействие в нужния момент в най-подходящото време. И главното е да се окажеш приятел на всички противоборстващи страни, за да може в най-отговорния момент да бъдеш в центъра на масата на преговорите за мир.

Съветска Русия изгуби в студената война, но сега, когато Путин и Кремъл изучиха всички методи от самите САЩ, настана време Щатите да бъдат лишени от короната на първенството.

Обидното поражение на Москва е напълно отиграно, резюмира авторът на изследването.

Петя Паликрушева

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ;