Едва ли има друга държава, която да може да се похвали в такъв лидер, както Путин, концентрирал в ръцете си толкова много власт, пише изданието. Затова въпросът за 2024 година, когато свършват неговите пълномощия, вълнува много. В света има достатъчно катаклизми, едва ли някой би искал най-голямата държава да пътъне в хаос. Но не бива да се съмняваме в решимостта на Путин да запази настоящия курс на Русия.

Превод:

На 19 август 1999 г. тогавашният президент на Русия Борис Елин реши да повери ръководството на правителството на най-голямата държава в света на малкоизвестния «кагебеец» Владимир Путин.

Тогава нищо не предвещаваше мащаба, дълбочината и обхвата на промените, които в близките две десетилетия щеше да преживее евразийската държава, а и целият свят заедно с нея.

Малко са хората, които можеха да предположат по какъв път ще тръгне Русия. Никой не се досещаше за това нито на запад, нито на изток. И голяма част от това, през което днес преминава нашата планета, произхожда именно от 1999 г.

Но още по-неясни промени могат да настъпят през март 2024 г., когато в съответствие с все още съществуващата руска конституция последният президентски мандат на Путин ще приключи.

Ще напусне ли той политическата арена? Или, както неговият политически учител, „ще извади от ръкава си“ някой силен, амбициозен и авторитарен наследник? Или може би ще закрепи настоящите си, почти имперски, правомощия в Конституцията? Само разсъжденията по тази тема предизвикват страх и опасения у много хора по света.

Припомням ви, че едва ли някоя друга държава в света днес може да се похвали с такъв лидер, който е концентрирал такава власт в ръцете си.

Промените, които Русия преживя през първите две десетилетия на XXI век, са напълно несравними със случилото се в предишния период — веднага след разпадането на Съветския съюз (26 декември 1991 г.).

Инфлацията, достигнала 36,6% преди идването на Путин, днес е 4,9%.

Продължителността на живота в Русия нарасна от 65 години през 1999 г. до 72 години днес.

Всичко това, разбира се, не означава, че страната се е измъкнала от икономическите проблеми.

Всичко по-горе казано не влияе на факта, че според действащата Конституция Путин трябва да започне постепенно да се подготвя да влезе в кръга на пенсионираните лидери.

Това предизвиква голяма тревога както сред руските партньори, така и сред тези, които избягват да се причисляват към тях.

Всъщност въпросът е не само в каква посока ще се движи Русия, но и под чието ръководство: с вече доказания стар лидер (тогава процесът ще протече по-лесно) или с млад (тогава, може би, резултатът ще надхвърли очакванията). И кой изобщо може да замени Путин?

В света има достатъчно сътресения. Затова страховете и съмненията относно промените в Кремъл са разбираеми.

С каквато и подозрителост да гледат някои от партньорите към Русия, малко от тях биха искали най-голямата държава в света да се потопи в елциновия хаос, в безнадеждността или в някаква най-дълбока икономическа криза, или да започне военна операция…Освен това никой не може да каже с пълна сигурност какви последствия би довело това за другите участници в световните събития, дори толкова мощни, колкото САЩ.

Може би затова се говори толкова малко за вероятния наследник на Путин. Споменава се само името на Дмитрий Медведев, който сега е министър-председател. Той вече беше в президентското кресло (от 2008 г. до 2012 г.).

Звучат и имената на Сергей Шойгу, министър на отбраната, Сергей Собянин, кметът на Москва, Валентина Матвиенко, председател на Съвета на федерациите и дори Алексей Дюмин, който отговаря за сигурността на президента.

Изглежда обаче, че всичко остава на нивото на спекулациите и няма да се учудя, ако това продължи и в бъдеще — до «съдбовната» 2024 година.

В случай на промени в Русия (ако се случат), разбира се, няма да се мине без реакцията на бившите съветски републики, преди всичко Украйна и Беларус, както и на отделни членове на Руската федерация.

Няма съмнение, че именно Путин, чрез строгата политика, успява да поддържа влиянието на Москва над тези територии.

Изглежда, че всички с нетърпение очакват сигнала от Кремъл.

Въпреки това не бива да имаме съмнения в решимостта на Путин да поддържа текущия курс на страната си, независимо дали той ще контролира движението лично или чрез посредници.

Петя Паликрушева

Източник: http://www.politika.rs/scc/clanak/436067/Sta-posle-Putina

Тагове: ; ;