Сцените по улиците на френските градове след победата на Алжир в Купата на Африка показват, че Франция се е превърнала в един вид чужда на самата себе си. Обединението на френския народ и имигрантите в рамките на една идентичност е невъзможно. Много имигранти не признават себе си като част от френската нация. Защо властите не изгонят нелегалните имигранти, които открито вървят срещу държавата?

Превод:

Макар властите да очакваха най-лошото, да се опасяваха от безредици и грабежи, победата на Алжир в Купата на африканските нации бе представена в събота вечерта по телевизиите като момент на национално ликуване.

Трябваше задължително да се радваме и да гледаме на тълпата алжирци само като проява на невинно и добросърдечно щастие, което трябва да споделя цяла Франция, все едно тази победа принадлежи на самата нея.

Бяха забравени неотдавнашните безредици, а също коментиратите в социалните мрежи, където млади фенове на алжирския национален отбор размятаха като лозунг «по дяволите Франция», все едно им беше нужно да я унизят на собствената й територия и дори да я колонизират.

И всичко това, разбира се, не са единични произшествия, които не заслужават внимание. Както обикновено, когато мултикултурното общество се разпада, СМИ започна с патос да тръбят за щастливото разнообразие и да подозират в политико-идеологически помисли всички, които изразяват скептицизъм.

Ситуацията придобива гротескни форми. Защо държавата изведнъж стана неспособна да прогони нелегалните имигранти, които открито вървят срещу нея? Как да не видим в това проявление на ужасяващо политическо безсилие?

Нима връщането на хора, които незаконно окупират територията на друга държава, сега се счита за варварство и антирепубликанска политика?

Вероятно най-впечатляващата сцена от последните дни дойде от върха на държавната власт, когато прессекретарят на Елисейския дворец, Сибет Ндиае, говори с жалост за французите, които по-често ядат кебап, а не омари. Тоест, сега кебапът е народна френска храна?

Къде отиде стара Франция? Вариантите са два. Или тази фраза беше умишлено провокативна и говори много за постнационалните идеи на екипа на Еманюел Макрон, който се стреми да навреди на идентичността на французите.

Или прессекретарят на Елисейския дворец смята, че това е общоприето доказателство, което само потвърждава страховете на онези французи, които са обезпокоени, че страната им е станала чужда за самата себе си.

Петя Паликрушева

Източник: http://www.lefigaro.fr/vox/societe/mathieu-bock-cote-immigration-le-deni-continue-20190721

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ;