Поведението на Макрон при срещата му с Путин точно се характеризира с една популярна фраза от съветско време: «Приказливец — находка да шпионина».

Макрон бе извънредно приказлив преди и по време на срещата си с Путин, дори не може да спре да бъбри и до днес. Едва след отпътуването на Путин френският президент написа във Фейсбук НА РУСКИ няколко изречения за това, че «Русия — това е много дълбоко европейска страна».

Путин слушаше приказливия си колега с фирмената усмивка и вежливо поправяше казаното от Макрон. И пътьом оформи фразата, която може да стане историческа, наред с «вие осъзнавате ли какво сътворихте?» и Мюнхенската му реч — «Това, което днес изглежда невъзможно, утре може да стане неизбежно».
Макрон дълго се опитваше да обоснове преди всичко за небе си фразата, че Русия е Европа. Бе пуснат в ход дори неправилен цитат от Достоевски, както и кореспонденция между Екатерина и Волтер, а и «няколко пъти в историята, когато военнослужещите от двете страни са се борили заедно на една страна» (е, Макрон забрави или се направи, че забравя за войните, в които Франция се нахвърляше над Русия или насъскваше другите…).
Но бъбривецът затова е и бъбривец, той не може да се спре навреме и в края на краищата изговори истинската цел на словоизлиянията си: «Ние можем постоянно да подтикваме тази велика държава, която е Русия, в нови геополитически условия напред» — към какво? — към т.нар. «европейски ценности».
Т.е. Макрон, който полага неимоверни усилия да се превърне в стратег и лидер в Европа, е решил да примами Русия с отдавнашния капан — щом не можем да победим Русия със сила — ще замотаем руснаците така, че ще ги европеизираме, ще ги подчиним ментално, ще формираме в ръководството и в елита им такива, които ще дадат Русия в ръцете на евроатлантиците.
Това е и причината за уж хрумналата му внезапно идея за връщането на Русия в G8, а по-рано в Съвета на Европа, сътрудничеството за Сирия, Украйна…
Е, това са бити карти, както се казва, но Западът няма други, това е положението…
По-рано почти така говори Меркел, още по-рано Саркози и Блеър, имаше много подобни за последните години. Сега са дали централната роля на Макрон — Париж се опитва да се възползва от слабеещото влияние на Меркел и пълния политически бардак в Лондон и да вземе инициативата, превръщайки се в главен преговарящ с Русия.
Е, нека бъде така.

Друго е нещото, което поразява — на Путин, който се е наслушал на подобни приказливци за 20 години, очевидно не му е скучно.

Или по-точно: усмихва се и си казва : «говори, говори, ще си кажеш всичко, а след това ще ти внуша това, което трябва».

Петя Паликрушева

 

Тагове: ; ; ;