В навечерието на нахлуването на Германия в СССР хитлеристката пропаганда създава

нелицеприятен образ на съветските войници, обрисувайки ги като изостанали, лишени от духовност, интелект и дори неспособни да се борят за Отечеството.

Стъпвайки на съветска земя, хитлеристите били поразени от факта, че реалността не съответства на натрапените им и внушени представи.

Първото, с което се сблъскали германските войски била ожесточената съпротива на съветските войници, които се борели за всяка педя съветска земя. Немците особено били шокирани от това, че «лудите руснаци» не се страхували да влизат в бой със сили, които многократно ги превъзхождали.

Един от батальоните от групата армии «Център» в състава не по-малко от 800 човека, преодолявайки първия рубеж на отбраната, вече уверено се придвижвал навътре в територията на СССР, когато внезапно бил обстрелян от отряд от петима човека.

«Не очаквах нищо подобно! Това е чисто самоубийство, да атакуваш батальон с петорка бойци!», кометирал ситуацията майор Нойхоф.

Британският историк Робърт Кершоу в книгата си 1941 през очите на немците» цитира случай, в който войниците на вермахта, унищожавайки с 37-милиметрово оръдие лекият съветски танк Т-26, без опасения се приближили към него.

Но изведнъж люкът неочаквано се отворил и от него се измъкнал до пояса си танкист, който започнал да стреля срещу противника с пистолет. По-късно се изяснило шокиращото обстоятелство: съветският войник бил останал без крака (те били откъснати при взрива на танка), но това не му попречило да се сражава до последния си дъх.

Още по-поразителен случай описва обер-лейтенант Хансфалд, завършил живота си около Сталинград. Историята се случила около белоруското градче Кричев, където на 17 юли 1941 година старши сержант Николай Сиротинин в рамките на два и половина часа с помощта на артилерийско оръдие задържал придвижването на колона с немска бронирана техника и пехота.

Сержантът успял да изстреля 60 снаряди, които унищожили 10 немски танка и бронетранспортьори.

Убивайки героя, немците го погребали с почести.

Петя Паликрушева

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ;