В САЩ обичат да празнуват. «Денят на независимостта», например, го празнуват с голям размах всяка година.

Имат си «Ден на благодарността». Имат си дори «Национален ден на хот-дога в САЩ», да.

На 18 юли. Не вярвате, но е факт.

Е, тяхна им работа, да си празнуват.

Но думата ни е за друго: дойде времето Америка да отбележи най-колосалния си юбилей!

Юбилей, който трябваше да удари през носа целия свят и да закове там превъзходството на САЩ!

«Преди 50 години американските астронавки първи стъпиха на Луната!»

Това не ви е някаква си шегичка, това се е грандиозен повод! Не бива да се пропуска!

В него могат да се вместят и националните приоритети, и вътрешната политика, и международната политика, и актуалната тема — космическите полети.

Всичко трябва да се направи с размах. Пред лицето на целия свят!

И наистина, подготовката за празника бе налице дълго. За половин година пресата се претъпка с евтини фейкове.

Хората, вярващи, че американските астронавти наистина са стъпили на Луната, също се подготвяха за този юбилей. Има такива хора у нас и по целия свят.

И дори ехидно поздравяваха другите, имащи критично мислене и правото да се съмняват — поздравяваха ги с настъпващия празник! Честна пионерска, има такива хора!

Преди Фейсбук за пореден път да ми ликвидира профила, виждах в него победни снимки, бяха започнали да се поздравяват предварително!

Грандиозен юбилей, не бива да се пропуска!

«Преди 50 години на този ден американец за първи път стъпи на повърхността на Луната» — снимките бяха придружени с ей такива текстове.

Вероятно са подготвяли и преки транслации на това  грандиозно празненство от САЩ.

Със сигурност родните големи телевизии щяха да го излъчат! С пряк превод в ефир — както едни НЕправославни излъчвания от Ватикана, например.

Ок, нека да видим колко сте велики, вие от САЩ, пък може и да се приобщим напълно, кой знае!

Честно казано, забравих на коя точно дата е осъществено великото стъпване на Луната, в нета пише само, че е през юли 1969 г.

И ето тези велик ден, който без всякакво съмнение ще влезе в историята, макар и да не е много ясно с какво — най-накрая настана.

Привържениците на успеха на американските лунни мисии от сутринта се хвърлиха към телевизорите и Ютюб, за да гледат преките транслации на грандиозния юбилей.

Може да се каже дори космически юбилей. В Америка обожават шумно да отбелязват юбилеите.

Нооооо, упс…

Еееееееее…

Ауууу…. Оооооо…

Не може да бъде!

Нещо стана! Нещо стана не както трябва!

В САЩ по някаква причина не отпразнуваха юбилея. По-точно го отпразнуваха супер скромно и незабелязано.

Срамливо, бих казала. Смутено мигаха с очички и скромно стъпваха от крак на крак.

Стараейки се този път да не напомнят за себе си.

Но какво става? Кога САЩ са се срамували да напомнят на света своето величие? Нима изведнъж и внезапно американците станаха срамливи и скромни? Какво се случи?

Защо нямаше грандиозен празник?

Празнуваха само в тесни онлайн кръгове — с подготвени по-рано победоносни картички. Без ентусиазъм.

С откровено недоумение по повод липса на всепланетарни сирени в знак на преклонение пред подвига и американското величие.

Нито победни шествия с надуваеми космонавти и Мики Маус-и по улиците на Вашингтон, нито многочасови транслации пряко от Луната, нито правителствени изявления от всякакъв вид и род…

«Малък ден за човека, но голям ден за цялото човечество» — това точно не се състоя.

Да го кажем в прав текст: САЩ не само се постараха за «премълчат» този юбилей и да не привличат вниманието, да си останат по-далеко от греха, но и откровено зарязаха привържениците си.

Е, това е съвсем типично за тях, не е за първи път.

Между другото, подозирам, че някъде в тесни кръгове този ден все пак се е отбелязал шумно.

Например, в снимачните павилиони на Холивуд. 

Още преди 50 години там…ееее….накратно казано, все пак хората така добре заснеха всичко! Браво! Велики снимки!

Вижте сега, някой ден човечеството все пак ще отбелязва тази дата.

Да кажем — «Ден на всепланетарния Холивуд!

Петя Паликрушева

 

Тагове: ; ; ; ; ; ;