Много негативни емоции в Пентагона и в Белия дом предизвикват сигналите, идващи от другата част на света. Същата тази, в която САЩ се опитват да водят отчаяна борба за солидно парче от разрушаваща се тяхна «световна хегемония».

Иран сам заяви за увеличаване на военното сътрудничество с Русия. Вашингтон се опитва да го постави на колене колкото упорито, колкото и неуспешно. Едва ли изявлението на командващия Военно-морските сили на страната Хосейн Ханзади за това, че по време на посещението му в Москва е бил подписан съответен меморандум, който, според оценката на високопоставения представител, е «повратен момент в сферата на отбранителното сътрудничество между страните», е преувеличение или опит да се представи желаното за действително.

Още повече, че Ханзади говори и за напълно конкретни мероприятия, които по-скоро ще се състоят на базата на постигнати вече договорености. Към превърналите се вече в традиция съвместни учения между ВМС на Русия и Иран в акваторията на Каспийско море трябва да се добавят и маневрите на воените флотове на двете страни, които ще се състоят в северната част на Индийския океан, в частност — в Ормузкия пролив!

Това вече е открито хвърляне на ръкавица в челото на САЩ!

А нима във Вашингтон разчиха Москва «да въздейства» над непокорния Техеран?

Съответното изтичане на информация по повода, позовавайки се на анонимни, но «твърде високопоставени» представители на администрацията на Тръмп, вероятно бяха публикувани в американските СМИ не без определен замисъл.

Американците остават верни на себе си, измервайки всичко само в пари и моментна изгода.

Само че тези неща не винаги работят. Според представляващия Русия на йерусалимската среща Николай Патрушев, предмет за «общ разговор» между участниците в срещата е бил намерен, но….САЩ и Израел очевидно не са успели да притеглят Москва на своя страна — това, всъщност, вече бе ясно след срещата и от риториката на главата на руския Съвет за сигурност, който открито застана срещу разни разгулни обвинения и необосновани претенции по отношение на Иран.

А сега пък предстои разширяване на военния съюз между Техеран и Москва.

«О, боже мой»,  биха възкликнали някои.

Фактически, влизайки в Ормузкия пролив, руските военно-морски сили оканчателно ще завържат ръцете на ВМС на САЩ, както и на британците, които се правят на защитници на световните мир и справедливост там. Такъв цинизъм е това последното!

Западът, лишен от възможността в бъдеще да заплашва иранците и да ги провокира, ще се наложи волю-неволю да започне преговори.

При това с реални условия, а не по теми, които внезапно са нахлули в главите на някои от Белия дом или Държавния департамент.

Петя Паликрушева

 

Тагове: ; ; ; ; ;