Русия смята връщането на Карелия като част от системата си за глобално преразглеждане на нейните граници. Това каза в интервю за финландския вестник бившият заместник-министър на външните работи на Русия Андрей Фьодоров. Според него Борис Елцин, изплашен от перспективата за държавен преврат, обмислял възможността за създаване на руско правителство в изгнание във Финландия.

Превод:

През пролетта на 1991 г. световният ред се сривал и никой не знаел докъде може да доведе това. Една от неочакваните последици можело да бъде връщането на Карелия на Финландия.

Берлинската стена падна година и половина по-рано.

През януари съветски групи със специално предназначение стреляли по привърженици на независимостта във Вилнюс и Рига. Във Финладия през Москва започнали да пристигат бежанци-сомалийци.

Председателят на Върховния съвет на РСФСР Борис Елцин започнал да създава от РСФСР своеобразна държава, съществуваща редом със Съветския Съюз.

През май 1991 година Елцин дал на щаба си два дена за създаването на закон за президент на Русия. През юни по време на свободни избори го избрали на тази длъжност.

«Въпросът се заключавал в следното: как сега да се изграждат отношенията със съседите в новите условия», разказва бившият министър Андрей Фьодоров, който е на 64 години.

По онова време Фьодоров бил замминистър на външните работи на Русия. Длъжността била създадена година преди описваните събития. Фьодоров, министърът на външните работи Адрей Козирев и съветникът на Елцин Генадий Бурбулис започнали да действат.

«Съставихме списък на т.нар. регионални проблеми. Това беше през юли, малко преди августовския пуч», спомня си Фьодоров.

«В списъка попаднаха Карелия, Курилите, Питаловския район около границата с Латвия и Калининград. По-късно в списъка беше добавен Крим и територията около границата с Китай по река Амур».

«След това Елцин даде разпореждане да се проучи положението в тези територии. На първо място, защото те бяха проблематични от международна гледна точка, на второ място — защото в тези области можеха да се появят радикални движения с националистически елементи, искащи автономия. Развитието на събития в тези територии можеше да доведе до редица негативни последствия за Русия. Това се отнасяше и до Карелия».

Според Фьодоров, тогава се разгледал и вариант за предоставянето на Финландия на определени привилегии в Карелия. Обсъждало се развитие на икономиката в тази област.

«Макар много да бяха против, включително и баща ми», казва той.

Бащата на Андрей Фьодоров Владимир заемал длъжността съветник в посолството на СССР в Хелзинки от 1967 до 1973 г. и следил дейността на Комунистическата партия на Финландия.

Противниците на карелския план се страхували, че предоставянето на привилегии в граничния регион може да ускори разпада на държавата във връзка със слабостта на централната власт.

Дискусията била спряна през август 1991 година, когато т.нар. консерватори завзели властта в Москва.

Те искали да запазят СССР и да отстранят от власт президента на СССР Михаил Горбачов.

Вечерта на 19 август 19991 година Елцин се изкачил на танка пред Белия дом в защита на демокрацията. Армията не стреляла.

Консерваторите направили пресконференция, която светът ще запомни с треперищите ръце на Генадий Янаев.

Опитът да се вземе властта от самото начало бил обречен на провал. Властта в Държавния комитет по извънредното положение просъществувала от понеделник до сряда.

«Елцин се страхувеаше, че никой няма да го подкрепи, че ще се намеси армията. Имаше слухове, че той има намерение да избяга в посолството на САЩ, но той ми каза, че или ще спечелим, или ще отидем в затвора. И аз му повярвах».

В понеделник щабът на Елцин бил преместен от Западните покрайни на Москва в Белия дом, който тогава бил място на заседанията на Върховния съвет на РСФСР. Спецподразделението «Алфа» следило Елцин, но указания за задържане или за откриване на огън така и не постъпили.

«Установих връзки с посолствата на Великобритания и САЩ», разказва Фьодоров.

Щабът на Елцин започнал да изпраща съобщения по факса. Във вторник Фьодоров получил от Елцин неочаквано предложение.

«Предложи ми да излетя до Хелзинки, а на министъра на външните работи Андрей Козирев — в Париж. Ако трябва да съм искрен, ставаше дума, че ако Държавният комитет по извънредното положение победи, то трябда да се създава правителсво в изгнание, в това число във Финландия. Разглеждаше се и такъв вариант».

През 1991 Елцин планирал да продаде Карелия на Финландия за 15 милиарда долара.

«Имаше такива идеи и за Курилските острови. Трябваше нещо да се даде под аренда или да се продаде».

«Върховният съвет проведе извънредно заседание за Курилските острови и Япония, но въпросите за Карелия и Питаловския район се обсъждаха само на закрити врати».

Документи по тези въпроси се изпращали от чужбина само до Елцин, Генадий Бурбулис и Андей Козирев.

Официално лице от Финландия (Вяюрюнен) споделя, че са били предупредени, че ситуацията около разпада на СССР е била извънредно опасна.

«Предупредиха ни в случай на насилствени сблъсъци, че при нас могат да пристигнат стотици бежанци. Тогава властта действаше много внимателно».

Интервюто на Фьодоров е своеобразен отговор на публикацията на вестник «Кайнуун Саномат» (Kainuun Sanomat) две седмици по-рано. Във вестника се съобщава, че в края на 1991 година във финландския остров Сантахамина секретна група експерти се е занимавала с цената по указание на президента Койвисто.

По данни на вестника, за връщането на Карелия на Финландия е трябвало да се заплатят на Русия 64 милиарда финландски марки.

През 1995 година Койвисто описва в книгата си «Творци на историята» (Historian tekijät: Kaksi kautta II) как е обсъждал карелския въпрос с Елцин през лятото на 1992 година по време на съвместното им пътуване от Хелзики в Турку.

«Казах, че нямаме толкова много пари», заявил Койвисто, според него, на Елцин.

„Многократно съм съобщавал позицията си пред пресата: загубихме тези територии във войната и сключихме три мирни договора; този въпрос вече е решен “, казал Коивисто на Елцин във влака.

Петя Паликрушева

Източник: https://www.hs.fi/ulkomaat/art-2000006179367.html

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ;