30 юли 2019-Нюз Фронт.

Новоизбраният президент на Украйна Владимир Зеленски от първите си дни на поста се озова в сложно положение.

Напускащият украинският политически Олимп, Петро Порошенко му остави не толкова богато, колкото проблемно наследство.И един от тези проблеми е Ukraine-gate.

 

Това е скандал, който за разлика от американския оригинал от 1972-1974 година излиза далеч отвъд националните граници. Същността му се състои в намесата на Украйна в изборния процес в Съединените щати по време на президентските избори през 2016 година.
По-конкретно — подкрепата на кандидата на Демократическата партия на САЩ Хилари Клинтън.
По това време бях в Киев и гледах събитията, които се случват. Имах доста определена картина на украинската намеса в американските избори. Наличната информация впоследствие беше допълнена с информация от други източници: отворени бази данни, хакерски течове и американски и украински медии.
В настоящото разследване бих искал да споделя с вас, уважаеми читатели, събраните факти и изводи, направени от тях.

 

САЩ — Украйна.

Кой на кого е по-нужен, защо и за какво?

Проблемът «Ukraine-gate» включва достатъчни прост, но много важен въпрос: какъв е взаимният интерес между Вашингтон и Киев.

Както виждам, Украйна има нужда от Америка по две основни причини. Първо, като военен и политически патрон, един вид покровител, като своеонразен патрон с ракетно-ядрен чадър.

Второ, като финансов донор, чиито валутни инжекции позволяват на страната да не изпадне в състояние на икономическа кома.

Какъв е реципрочният интерес на САЩ към Украйна?
Колкото и обидно да звучи за гражданите на Украйна, но като човек, работил дълго време в Службата за сигурност, мога да заявя със сигурност, че САЩ имат нужда от Украйна в качеството на геостратегически плацдарм, отговарящ на техните геостратегически интереси в глобалната конфронтация с Русия.

 

Американците, както е известно, предпочитат да „изваждат кестените от огъня“ с чужди ръце, в случая -украински.

Вашингтон има интерес да разшири границите на НАТО до руските граници, да създаде военни бази на територията на Украйна и да регулира интензивността на въоръжения конфликт в Донбас.

За САЩ е изгодно да поддържат пояс на нестабилност около Руската Федерация.От особен интерес за САЩ са също украинските недра и чернозем.
САЩ активно лобират за производството и продажбата на шистов газ на световния енергиен пазар и според предварителните оценки Украйна има доста добри находища на този минерал в Харковска, Луганска и Донецка области.

Черноземите, без съмнение, също са собственост на украинската държава. Не напразно, по време на Великата отечествена война немските нашественици извозват плодородната почва от Украйна в Германия с влак.
И в момента американците могат да провеждат различни съмнителни експерименти с генетично модифицирани култури на напълно контролирана територия, на красива черна почва. Американската компания Monsanto вече отглежда генетично модифицирана царевица в нивите на Украйна.

Освен това многомилионната страна е добър пазар за американските производители. Това се отнася не само за потребителски стоки, продукти, домакински уреди.

На Украйна може да се продават стари оръжия и ще го купува, при това и със заеми, издадени отново от чуждестранни финансови организации.

По този начин интересът на американската администрация в Украйна се дължи на стратегически важното й географско местоположение, тоест близостта му до Русия и транзитното й състояние, природните ресурси и големия потребителски потенциал.

Но има още една точка, на която ще се спрем по-подробно в това разследване.

По времето на управлението си Петро Порошенко показа колосално геополитическо късогледство, недалновидно залагайки на един от кандидатите за за президент на Съединените щати.

През 2016 година украинското правителство открито подкрепи Хилари Клинтън и дори й помогна да „потопи“ Доналд Тръмп.

Интересите и на двете страни тогава ясно съвпаднаха. Порошенко страшно се страхуваше от победата на републиканците.
В Киев смятаха, че той ще промени политиката спрямо Русия, което ще доведе до отмяна на санкциите, ограничаване на подкрепата за Украйна и в резултат на това срив на цялата му власт.
Демократите от своя страна потърсиха ахилесовата пета на противника и се опитаха да му навредят по всякакъв начин.
В крайна сметка те успяха да постигнат оставката на Пол Манафорт, ръководител на предизборния щаб на Тръмп.

Фактически тази история, която сега получи названието „Украйнагейт“, е престъпна конспирация и заговор на представители на предизборния щаб на Хилари Клинтън и ръководството на Украйна в лицето на Порошенко, чиято цел е да предотврати победата на Доналд Тръмп.

Но тогавашният украински президент много жестоко си обърка сметките.
По това време служих в Централния офис на Службата за сигурност на Украйна в Киев.

Спомням си добре каква паника обхвана властовите структури на Украйна след победата на републиканците.

Моите приятели от Държавната гвардия казаха, че от няколко дни администрацията на президента Порошенко е просто парализирана: те очакваха незабавен отговор за участието на Украйна в атаките срещу Тръмп. Много политици изтриха публикациите си в социалните мрежи, съдържащи критики към републиканците. Тогава всичко се размина и киевският истеблишмънт започна да мисли, че скандалът няма да повлияе на отношенията между двете страни.

Но последвалите събития показаха, че собственикът на Белия дом не е забравил нищо. Той изчака всички атаки по негов адрес, упорито издържа необходимата пауза и започна да търси справедливост, популяризирайки темата за Украйнагейт
И така, три години по-късно Украйна се върна на дневния ред на вътрешнополитическата борба в САЩ.
Вечната конфронтация между демократите и републиканците излезе отвъд националните граници и все повече привлича украинските служители и политици във водовъртежа си
Какво ще се окаже това за самата Украйна ще зависи и от новия президент Владимир Зеленски, на когото предстои да направи труден избор. Но повече за това по-късно. Засега — към историята на този международен скандал.

 

Операцията по компрометиране на Манафорт

Пол Манафорт работи в Украйна от 2004 година.
Той консултира Партията на регионите по време на изборите за Върховна Рада през 2006 и 2007 г., както и Виктор Янукович по време на президентската кампания 2010.

Естествено, Демократическата партия знае това.

И когато Манафорт оглави централата на кампанията на Тръмп, нямаше въпроси къде да търсят компрометираща информация за него.
Всички погледи бяха насочени към Украйна, която по това време беше под тотален контрол на администрацията на демократичния президент Барак Обама от две години.
И такава задача стигна до Киев.
Операцията по дискредитиране на Манафорт беше внимателно планирана.
Според мен сюжетът на това „представление” ще е най-добре представен под формата на последователност от събития с споменаване на хора, които са пряко замесени в тях.

И така:

По нареждане на Клинтън тогавашният държавен секретар на САЩ Виктория Нюланд поставя задачата на украинското правителство в лицето на президента Петро Порошенко:

да събере компромат срещу Манафорт.

Инструкцията се предава чрез посланика на Украйна в САЩ Валери Чали.
Президентът Порошенко възлага на ръководителя на своята администрация Борис Ложкин да свърже силовите структури на Украйна, за да изпълни инструкциите на Държавния департамент.
И след това се разиграва многоходова комбинация.

На 27 май 2016 година бившият заместник-председател на СБУ Виктор Трепак представя на обществеността така наречената амбарна книга на Партията на регионите.

Това са финансови документи, потвърждаващи „черните“ плащания от неофициалния касов апарат на общите партии.

Най-ценният компрометиращ материал, който изчезна някъде по време на разследването на наказателни дела срещу Виктор Янукович, но се оказва, че не е изчезнал.

Служителите на СБУ, работещи под ръководството на Трепак, в лични разговори ми разказаха за изчезването на много материали, иззети по време на разследването на дейността на Партията на регионите. Още веднъж ще подчертая, че Трепак
заема висока позиция в системата за сигурност.

Той беше първият заместник-директор — началник на Главна дирекция за борба с корупцията и организираната престъпност. Освен това той беше част от отделна група на СБУ, която разследва престъпленията на Партията на регионите, включително икономически.

През април 2016 година той е уволнен, но, както се казва в такива случаи, не остава с празни ръце:

той взема със себе си ценен компрометиращ материал, който както той резонно смята, може да бъде използван в зависимост от настоящата ситуация.
И нужният момент т за обнародването му настъпва- през май 2016 година от администрацията на Ложкин постъпва съответната заповед.

Трепак прехвърля тези материали на Националното бюро за борба с корупцията в Украйна (НАБУ).
Ръководителят на бюрото Артьом Ситник нарежда разследване на получените материали.

През август 2016 г. в медиите се извършва «пускане на кукичка», и компромата срещу Манафорт е публично огласен.
За тези цели американските куратори на проекти използват бившия журналист, а сега народен депутат в Украйна Сергей Лещенко. Освен всичко друго, той заяви, че ръководителят на централата на кампанията на Тръмп незаконно е получил над 12 милиона неотчетени долара от Партията на регионите за „консултантски услуги“.

 

Сергей Лещенко демонстрира страниците на „амбарната книга“ на Партията на регионите

( амбарная книга*- ост.рус.-книга в която се описват отчети)

 

Сергей Лещенко действа в ролята на двоен агент.

От една страна, той като депутат от Блок Петро Порошенко изпълнява задачата на своя партиен шеф.

От друга страна, той действа по указания на Вашингтон.

Той получава заповедта по провеждане на акцията за дискредитиране на Манафорт от американския посланик в Киев Джефри Пайет, който преди това упражняваше контрол върху дейността на Лещенко и други подобни американски поставени лица в Украйна.
Служители на 1-ва дирекция на отдела за контраразузнаване (ДКР) на СБУ много добре знаеха, че Лещенко е вербуван от американските специални служби.

Известно беше също, че по време на следването си в Университета в Станфорд през 2013 година той преминава допълнителен инструктаж.

Шефът на 1-ва дирекция на ДКР Виктор Гетат се оплака веднъж, че след Майдана много дела са изгорени по линия на противодействие на западните специални служби. Иначе той отдавна щеше » да хване на кучичка Лещенко и сие»

И, разбира се, при друга власт, службата за сигурност никога нямаше да издаде достъп до държавна тайна на утвърден чуждестранен агент.

Но през 2014 година сътрудничеството със специалните служби на САЩ и Великобритания престана да бъде престъпление в Украйна.

След публикуването на материалите от „амбарната книга“ на Партията на регионите и „разкритията“ на Лещенко избухна скандал, който принуди Манафорт да напусне поста на ръководител на предизборния щаб на Тръмп.

 

Схема на операцията по компрометирането на Пол Манафорт

 

рябва да се отбележи, че Лещенко в тази операция е действал като класическо „казанче“ за пускане на водата.

Именно на него е отредена ролята на „килър-изпълнител“ в политическата елиминация на Манафорт, а поръчителите на тази акция трябваше да останат в сянка.

В този контекст е необходимо също така да се припомни как „черното счетоводство“ на регионалите попадна в ръцете на украинските сили за сигурност.

По време на периода на жестоко изостряне на Майдана през февруари 2014 година беше извършено нападение на протестиращите срещу офиса на Партията на регионите, което беше абсолютно необосновано от тактическа гледна точка. Помещенията бяха унищожени, загинаха хора.

Прави впечатление, че дълго време никой не обръщаше внимание на тези протести, и тази атака се оказа внезапна и подчертано демонстративна.
В същото време, както отбелязват почти всички очевидци, нападателите се интересували особено от сървърните стаи и помещенията за документация.

За документи са претърсвани дори бягащи от офиса работници. Явно нападението е организирано, както се казва, по наводка, а истинската цел на нападателите е била именно финансовите документи на Партията на регионите.

Фактът, че в същото време, при това нападение загиват хора — за поръчителите на погрома, е само «разход» на материал по пътя към истинската демокрация по американския модел … Впоследствие тези материали попаднаха в ръцете на честни служители на СБУ, а именно Виктор Трепак.

Разбира се, обнародването на „черната каса” на Партията на регионите нанесе най-големия удар на предизборната кампания на настоящия американски президент.

Но не само с „амбарната книга” и «черното счетоводство» се кове компромата срещу Тръмп и Манафорт. Демократите разпращат свои агенти по различни направления и източници. И по-голямата част от тези «пратеници» се срещнаха в Украйна.

„Търсете жена“, както казват французите

В много случаи крилата френска фраза cherhez la femme („търсете жената“) обяснява много.
И тук, в историята с компроматите, демократите и намесата, може да се започне от жената.

Много преди публикуването на «амбарната книга», с търсене на чувстителна информация срещу обктъжението на Тръмп се заема
украинка по произход, и опитен функционер на Демократическата партия на САЩ, Александра Чалуп.
Впоследствие самата тя призна, че използва собствена мрежа от източници в Киев и Вашингтон специално за тези цели, като мрежата е включвала разследващи журналисти, чиновници и служители на разузнаването.

Александра Чалупа

По време на втория президентски мандат на Бил Клинтън, Александра Чалупа работи в Белия дом като отговорен секретар на отдела за връзки с обществеността.

След поражението на бившия вицепрезидент на САЩ Алберт Гор на президентските избори през ноември 2000 година, Чалупа се присъединява към Националния комитет на Демократическата партия (НКДП), след което се издига на поста висш политически консултант.

Според наличната информация за периода от 2004 до 2016 година тя е получила над 410 хиляди долара от бюджета на партията.
Освен това тя работи на много избори в Сената и Конгреса, като съветва кандидатите на демократите и ръководителите на техния предизборен щаб.

Но да се върнем към началото на 2016 година. Получавайки задачата от централата на Хилари Клинтън, Александра Чалуп първо отива в посолството на Украйна в САЩ.
При среща с Валери Чали и неговия асистент Оксана Шуляр тя бързо успява да намери точки на съприкосновение и общи интереси срещу Тръмп.

Андрей Телиженко, служител на посолството, е назначен да помага на демократите.
„Оксана ми каза да се свържа с Чалупа, ако имам информация или познавам хората, които разполагат с такава. Те координираха разследването на Пол Манафорт с Александра Чалупа и екипа на Хилари “, заяви Телиженко в интервю за Politico.

 

Андрей Телиженко

Според него демократите си поставят много конкретни и изключително амбициозни цели:

„Не само за дискредитиране. Според думите на Александра Чалупа и това вече е писано в медиите, целта е била Доналд Тръмп да бъде отстранен от предизборната надпревара.
Да се проведе през есента на 2016 година специално заседание на Комитета на Конгреса на САЩ и да се постигне сваляне на кандидатурата му. Това ми беше казано в прав текст.»

Преди да се присъедини към дипломатическата служба, Андрей Телиженко работи в Генералната прокуратура на Украйна в Киев и поддържа добри контакти със силите за сигурност в родината си.
За да изпълни поставените задачи, той пуска в ход всички контакти в разузнаването, полицията и прокуратурата по цялата страна.
Той успява да получи някаква информация, която уж разкриваше връзките между Тръмп и неговото обкръжение с руснаците.
Освен това той намери много интересен детайл. Агентите на скандалната компания Fusion GPS, която застана зад Кристофър Стийл и неговия „Trump Record“, също изтъркаха праговете на украинските частни и държавни структури в търсене на подобна информация. Но повече за това по-късно.
Телиженко каза пред репортери, че не иска да дава данните директно на Чалупа и вместо това ги предаде на Чали:
„Казах му, че това, което правим, е незаконно, че е неетично да правим това като дипломати“. Посланикът отговори, че сам ще се справи с този въпрос. И наистина го направи.

На 26 април на уебсайта на Yahoo News „неочаквано“ се появява история, която разглежда сделката на стойност 26 милиона долара между Пол Манафорт и руския олигарх Олег Дерипаска, свързана с телекомуникационна компания в Украйна. Автор на статията е журналистът Майкъл Айзиков, който от известно време работи заедно с Александра Чалупа.

 

Майкъл Айзиков

Два дни по-късно двамата се явиха на закрита среща с 68 украински журналисти, организирана в Библиотеката на Конгреса. На този семинар те запознаха репортерите с вече налични данни и очертаха указанията за по-нататъшно търсене на компрометиращи материали срещу Манафорт.

Отделно е необходимо да се фиксира, че един от източниците на информация на Чалупа е бил същия Сергей Лещенко.
Те са обсъдили тогава ролята на Манафорт в украинската политика.
Народният депутат я информира, че американският политически консултант «е затворил очите си за корупцията на политиците, за които работи».

След скандала, който избухна през юли 2016 г. около сливането на партийните структури на Демократическата партия и централата на Хилари Клинтън, Чалупа официално напусна НКДП и продължи да събира компрометиращи материали срещу Манафорт и Тръмп като „частен следовател“.

Как служителите на Министерството на правосъдието на САЩ са свързвани с досието на Тръмп и какво общо има Сергей Лещенко

 

Както вече знаем, демократите са наредили на няколко източника да търсят компромати срещу Тръмп и неговото обкръжение.
Един от тях беше американската изследователска фирма Fusion GPS. През април 2016 година компанията нае бившия офицер от разузнаването на MI-6 Кристофър Стийл, който по онова време оглавяваше детективския офис на Orbis Business Intelligence, за да състави досие на Тръмп.
Това е широко известно.Но освен Steele, Fusion GPS привлече няколко свои служители към този проект.
Те получиха задача да разследват пътуванията и бизнес дейностите на Тръмп, както и да намерят чувствителна информация за Пол Манафорт. Това и доведе до агентите в Украйна Fusion GPS, сред които беше известна Нели Ор.

Нели Ор

 

За начало, да нахвърляме няколко щриха за нейната персона, които веднага ви позволяват да формирате представата си за нея.
Преди Fusion GPS, Нели Ор работи като експерт по Русия в един от базираните във Вашингтон центрове за изследвания и разработки, който е изпълнител на ЦРУ.
Интересна е и професията на съпруга й Брус Ор. През 2016 година той заема високия пост на помощник заместник-министър на правосъдието на САЩ Род Розенщайн и беше част от скрита група служители, които отчаяно подкрепяха Хилари Клинтън. По принцип всичко вече е ясно.
По време на разпита в Конгреса на САЩ Нели Охр неохотно призна, че в Украйна източникът на информация за нейната компания е одиозният парламентарист Сергей Лещенко.

«Спомням си … споменаха някакъв украинец на име Сергей Лещенко», каза г-жа Ор, когато я попитаха за източници на Fusion GPS. «Неговият източник на информация не ми е известен.»

Той ли беше източникът на основателя на Fusion GPS Глен Симпсън? Или той е източникът на служителя на Fusion GPS Джейк Берковиц или и двамата? “- опита да изясни тогава член на
Конгреса.

„Не знам за разликата между тях, това беше просто източникът на Fusion GPS“, каза служителката на компанията.

В допълнение, Нели Ор заяви, че Лещенко предоставя информация за Манафорте на служителите на компанията.
Тя свободно споделя своите открития със съпруга си и други служители на реда в САЩ. В същото време Брус Охър поддържа връзка с бившия британски разузнавач Кристофър Стийл и ръководителят на Fusion GPS Глен Симпсън. Съответно той е запознат със ситуацията и следи за напредъка на разследванията, което минимум непрофесионално.

 

Брус Ор

Когато всичко това се изяснява,, той е отстранен от поста си поради скриване на информация за контакти с инициатора на „Досието на Тръмп“.

Моля, обърнете внимание, че във всеки от тези епизоди се появява името на народния депутат Сергей Лещенко. И това не ми се струва изненадващо. Лещенко, без съмнение, е американски агент, който върви през живота и по радужната пътека, продиктувана от американското посолство. Сигурен съм, че и Александра Чалупа, и Нели Ор, както и много разследващи журналисти не излязоха на депутата случайно. Образно казано, с една ръка демократите-кукловоди им дадоха съвети, къде да търсят и да кого да попитат, с другата ръка посочиха на Лещенко, на кого и какво да отговоря.

Както ми разказа с горчивина един от ръководителите на мениджъри от 1-ва дирекция на отдела за контраразузнаване на СБУ, който се занимаваше с разузнавателните служби на НАТО: „Имахме много материали за Лещенко. И подслушването, и разузнавателните данни, и външното наблюдение и проследяване. Да, всичко без резултат — ръководството спря всичко. Не ръководството на отдела, а ръководството на Службата за сигурност на Украйна. «

 

Доказателствата за намесата на Украйна в американските избори са достатъчни за започване на съдебно разбителство

За съжаление много украински политици не разбраха какво правят, когато открито подкрепиха Клинтън, състезавайки се в опита си да унижат Тръмп или да хвърлят кал върху него.

Обаче тези, които останаха далеч от този политически скандал, се опитаха да предадат на служителите на реда и жителите на страната, до какво доведоха необмислените стъпки на украинските власти.

Народният депутат Андрий Деркач още през 2017 година подаде молба до Генералната прокуратура на Украйна с искане за откриване на наказателно производство срещу служители на Националното антикорупционно бюро (НАБУ) по повод намесата в президентските избори в САЩ.

„Смятам, че със своите необмислени действия НАБУ сериозно е накърнило украинско-американските отношения. Украйна застана в очите на САЩ като ненадежден партньор. Двустранните контакти на най-високо ниво бяха напълно блокирани за известно време и финансовата помощ бе намалена значително “, заяви Деркач.Той припомни, че предварителният обем на помощта за Украйна от Съединените щати през 2018 година трябваше да достигне 570 милиона долара. Но администрацията на Тръмп намали финансирането до $ 177 млн. В проценти американските субсидии бяха намалени с 68,8%.

 

Освен това през юни 2018 гидина стана известно, че Сенатът на САЩ одобри бюджета за отбрана на страната за 2019 година, който предвиждаше предоставяне на военна помощ на Украйна в размер на 200 милиона долара.
По-специално в законопроекта в раздел 1233 „Продължаване на инициативата за подкрепа на Украйна в областта на сигурността“ е посочено, че „за фискалната 2019 година са предоставени 200 милиона долара“. Но е рано зарадост, първоначално Вашингтон планира да отпусне на Киев 500 милиона долара военна помощ.
Но проблемът беше не само в загубата на финансиране, но и влошаването на дипломатическите отношения между САЩ и Украйна. Украинските дипломати спряха да бъдат приемани сериозно в Белия дом.
Но сега е 2019 година и прокуратурата не е образувала дело по заявлението на Деркач.

Депутатът Борислав Розенблат обаче не тръгна да се забърква с предубедени правоихранителни органи и веднага подаде аналогичен иск съда.
През декември 2018 година окръжният административен съд в Киев осъди ръководителя на НАБУ, Артем Ситник и народния депутат Сергей Лещенко за незаконното разкриване на материали за разследване и намеса в американските избори. Началото е поставено, има правен прецедент. Сега е необходимо да се постанови същата присъда на останалите участници в конспирацията и заговора.

Копие от решението на Окръжния административен съд на Киев

 

По принцип фактът на вмешателство от страна на украинските власти в президентските избори в САЩ, може да се счита за доказан. Сега последната дума е на американските служители на реда, и по всичко личи, че тази последна дума няма да закъснее.

Както заяви в Сената на САЩ директорът на ФБР Кристофър Рей, той «би се радвал да работи» по този въпрос.

Как Украйна финансира Хилари Клинтън

Манафорт е само един от участниците в драмата, наречена „Украйнагейт“. Друга история е свързана с финансовата подкрепа на Хилари Клинтън от Украйна.
Интригата е, че по време на президентската надпревара в САЩ официален Киев помогна на кандидата от демократите не само в политическите и информационните плоскости но и използва пари, откраднати от траншовете на МВФ, за да спонсорира фаворита си ( Хилари Клинтън)

Така че, според моята информация, в момента в Украйна продължава разследването на криминалните
производства във връзка с присвояване на средства от МВФ, получени от Националната банка на Украйна (НБУ).Предполагаше се, че чуждестранната помощ ще бъде предназначена за подкрепа на финансовия сектор на Украйна.
По тази програма НБУ отпусна средства за различни частни кредитни организации в страната. Собствениците им извеждаха
получените суми в офшорки, като естествено не забравяха да пуснат «откати» на шефа на НБУ Валерия Гонтарева и нейния патрон Петро Порошенко, за когото преди това работи в инвестиционната кампания на ICU.

В тази схема участват такива банки на Украйна като Tavrika, Pivdenkombank, Avtokrazbank, Moscow Commercial Bank (Converse Bank), Finrostbank, Terra Bank, Kyivsky Rus, Vernum Bank. , „Днеп Кредит”, „Делта Банк” и други. Парите бяха изтеглени от страната в офшорка чрез австрийската банка MeinlBank AG.

Най-голям обем парични активи са получени от две кредитни организации — Credit Dnipro и Delta Bank. Тези банки са тясно свързани с един от най-богатите украински олигарси Виктор Пинчук, зет на бившия президент на Украйна Леонид Кучма. Украинският милиардер поддържа контакти с бившия представител на МВФ в Украйна Джером Йорс, а надзорният съвет на „Кредит Днепър“ е бившият управляващ директор на МВФ Доминик Строс-Кан. Трудно е да си представим, че тези изтъкнати господа не са били запознати с финансовите операции на украинските си приятели.

Следователно е възможно международната група да е участвала в присвояване на милиарди чужда помощ на Украйна.

На следващия етап кредитите от МВФ отидоха в офшорните фирми Melfa Group LTD (Белиз), Tandice Limit (Кипър), TosalanTrading Limim (Кипър), Agalusko Invest Leasing Limited (Кипър), WintenTrading LTD (Кипър), SilistenTrading Limit, «NasternoCommercialLimited».
Тези кантори, както се оказа, също са свързани с Виктор Пинчук.Но тази финансова верига не е спира до тук.

Повечето пари от тези чуждестранни активи на Пинчук отиват по сметките на основната му „пералня“ — „Фондацията на Виктор Пинчук“. И вече „изпраните пари“ са прехвърлени във „Фондация Клинтън“.

От 2012 година в продължение на почти пет години на семейството на бившия президент на САЩ е преведено повече от 29 милиона долара.
Освен това най-големите траншове от фондация „Пинчук“ към фондация „Клинтън“ са направени през 2015 и 2016 г. По „случайно“ съвпадение, по това време Хилари се бори за постта президент на Съединените щати.

 

Схемата за кражба на парични траншове на МВФ и прехвърлянето им във фонд „Клинтън“

 

Очевидно подобна схема е реализирана с прякото участие на шефа на Националната банка г-жа Гонтарева и съдействието на премиера Арсений Яценюк и президента на Украйна Петро Порошенко.

Шуро-баджанащината и корупцията на Джо Байдън в Украйна

Колкото и да е странно, Украйна отново може да се превърне в източник на компрометиращи данни за високопоставени американски политици.
Но този път евентуалният противник на Тръмп на президентските избори през 2020 година Джоузеф Байдън е под прицел.

В Украйна прекрасно помнят изказването по онова време направено от вице-президента на САЩ на 27 януари 2016 г., когато той открито поиска генералният прокурор Виктор Шокин да бъде отстранен от поста си, заплашвайки да блокира международната финансова помощ за страната по друг начин:

„Казах им: няма да ви дадем милиард долара.

Казват ми: „Но вие нямате такива правомощия, не сте президент, а президентът каза, че ще даде. Отговорих: „Обадете му се. Казвам ви, че не получавате милиард долара. » Погледнах ги и казах: Отивам след 6 часа и ако вашият главен прокурор не бъде уволнен дотогава, няма да получите пари. Кучи син! И той беше уволнен. И те сложиха на негово място такъв, който пасваше най-добре за онова време»,- с гордост разказва Байдън.

 

Американският чиновник обяснява безпрецедентното си и нахално искане Шокин да бъде отсттране за уж не достатъчна борба с корупцията. Обаче истинската причина на искането на Байдън е съвсем различна.

Факт е, че Генералната прокуратура на Украйна започна разследване срещу основния акционер в газовата компания «Буризма» Николай Злочевски, бивш министър на екологията и природните ресурси на Украйна при президента Виктор Янукович. Заемайки този пост той взема решения относно това кой трябва да осигури достъп до украинските недра за добив. След смяната на властта през февруари 2014 година Злочевски бяга от страната.
Въпреки бягството на собственика, компанията успешно продължава своите дейности по добив на въглеводороди в двата основни нефтени и газови басейна в страната, Карпатския и Днепър-Донец. Пазарният дял на опериращите компании от Burisma Group,в украинската газова промишленост е над 25%.

И вниманието на Генералната прокуратура на Украйна доста напряга ръководството на компанията.
А с него и високопоставеният американски чиновник.
Но какво предизвиква тогава такава загриженост от страна вицепрезидента на САЩ за съдбата на украинска компания? Нищо сложно: „по случайност“ от април 2014 г. Хънтър Байдън, синът на Джоузеф Байдън, е член на борда на холдинга „Буризма“.

 

Информация за Хънтър Байдън на сайта на компания Burisma

По този начин Джо Байдън е бил пряко заинтересован от успешното развитие на Burisma.
Банковите записи в Съединените щати показват, че американската фирма на Хънтър Байден Rosemont Seneca Partners LLC е получавала редовни преводи по една от своите сметки в Украйна, обикновено повече от 166 хиляди долара месечно от пролетта на 2014 г. до есента на 2015 г. (общо над три милиона долара ). По това време Джоузеф Байдън просто изпълнява функциите на вицепрезидент на САЩ и ръководи Украйна.

Финансов документ, потвърждаващ получаването на средства от компанията Burisma на сметките на сина на Джо Байдън

 

Освен Байдън-младши бившият президент на Полша Александър Квасневски и бившият шеф на центъра за борба с тероризма на ЦРУ Джоузеф Кофер Блек също са в борда на директорите на Буризма.

Такъв международен чадър прикрива всички възможни измами на газовата компания.След уволнението на Виктор Шокин наказателното производство срещу Буризма е прехвърлено на Националното антикорупционно бюро на Украйна, което по това време е строго контролирано от Вашингтон. И в навечерието на последното посещение на Джо Байдън в Киев на 16 януари 2017 г., цялото разследване е благополучно погребано.

Много за това разказваа самият бивш генерален прокурор на Украйна Виктор Шокин.
Полковникът от СБУ Александър Данилевски, който по това време заемаше поста заместник-началник на Главна дирекция за контраразузнавателна защита на икономиката (ГУ KЗЕ), можеше да разкаже не по-малко за дейността на Буризма.

Първото поделение на 2-ри отдел на ГУ КЗЕ по традиция беше ангажирано с контраразузнавателна поддръжка на нефтегазовия комплекс и въгледобивната промишленост.
През 2014-2015 г. Данилевски редовно получаваше сигнали за нарушения в дейността на компанията и активно ги разработва.

Офицерите на отдела бодро рапортоват за за образуваните наказателни дела срещу Злочевски. И след намесата на Байдън, цялата активност в тази посока бързо и окончателно се изпарява.

Дилема за Зеленски

Три години по-късно Украйна може отново да се озове в епицентъра на вътрешнополитическата борба в САЩ.

След като отблъсна всички атаки в страната си, Доналд Тръмп може да хвърли сили за възстановяване на справедливостта, като напълно резонно да реши да обвини демократите в нечестна игра срещу него по време на президентската надпревара през 2016 година.

Освен това американският лидер има добра възможност да документира корупционните действия на Джо Байдън и други представители на Демократическата партия на САЩ.

Връзките на демократите в Украйна могат да послужат като отлична причина за започване на ново разследване и дори за назначаване на друг „Мюлер“.

Разбира се, малко вероятно е екипът на Тръмп да пропусне тази възможност.
Републиканците се нуждаят от показанията на всичк лица, които участват в Ukraine-gate, при това, направени в американското правно поле. Това са — разпити във ФБР и Министерството на правосъдието на САЩ.
Демократите, напротив, се интересуват от факта, тези свидетелства никога да не видят бял свят. В крайна сметка ударите по Байдън и Клинтън, Нюланд и Пайет, дори и върху такива малки фигури като Чалупа, неизбежно ще доведат до репутационни загуби за Демократическата партия на САЩ и могат да поставят под съмнение победата на демократите в следващите избори.

Излиза така на практика, че новоизбраният президент Зеленски сега е в изключително трудна ситуация. Самият той и близкият му кръг нямат нищо общо с описания скандал.

Но някои от участващите в този случай вече са „сменили знамето“ и са се опитали да се регистрират в неговия екип. Например, Сергей Лещенко.За да подобри отношенията с републиканския екип, Зеленски ще трябва да предаде този народен представител и други лица, споменати в „добрите ръце“ на американското правосъдие.

Директен призив за това е отмяната на посещението в Украйна на личния представител на Тръмп Рудолф Джулиани, който даде на новия украински лидер недвусмислено да разбере, че в неговия кръг има хора, които са врагове на американския президент.

Но експулсирането на Лещенко и неговите другари сериозно би уронило политическата репутация на Зеленски сред демократите, които традиционно активно подкрепяха постмайданната власт.

А и образът на лидер на страната, който предава гражданите си на чуждото правосъдие, ще бъде понамокрен.

Какво ще избере Зеленски, времето ще покаже.
Във всеки случай, Сергей Лещенко не е за завиждане.

Не едните (републиканците) е много необходим, за да даде показания, които ги интересуват.
Нали все пак никой не е забравил как по заповед на демократите и американското посолство организира пикети пред Генералната прокуратура, защитавайки ръководството на НАБУ и изисква отстраняването на Виктор Шокин.

За другите (демократите), напротив, важно е той да мълчи.
А най-добре и завинаги. Съдбата на «казанчето» или на фурнаджийска лопата е много тъжна. Впрочем, кактои на всички украински и американски лица, участващи в Ukraine-gate така или иначе.

Искам да отбележа още веднъж, че тези проблеми не са възникнали от никъде.
Те са пряка последица от предателството на украинския народ от хора, дошли на власт с кръв през февруари 2014 година, и които взеха грешната страна в глобалната противостояние.

 

Персони:

Сергей Лещенко — журналист, депутат от Върховната Рада на Украйна (2014 г. — настоящ).

Пол Манафорт — американски лобист и политически консултант. Ръководител на предизборния щаб на Доналд Тръмп (март — август 2016 г.).

Хилари Клинтън — американски политик, държавен секретар на САЩ (2009-2013), кандидат за президент на САЩ (2016).

Валери Чали — украински политически експерт, заместник-ръководител на Президентската администрация на Украйна (06.2014-07.2015), посланик на Украйна в САЩ (от 07.2015 2015 до днес).

Александра Чалупа е консултант на Демократическата партия на САЩ, активен поддръжник на Хилари Клинтън на изборите през 2016 г.

Виктория Нюланд — американски дипломат и политик, официален представител на Държавния департамент на САЩ (2011-2013), заместник държавен секретар за Европа и Азия (2011-2016).

Виктор Шокин — украински политик, генерален прокурор на Украйна (2015/2015).

Виктор Пинчук — украински бизнесмен, политик, милиардер. Постоянно включен в Топ 10 на най-богатите граждани на Украйна

Виктор Трепак — бивш служител на Службата за сигурност на Украйна, последната длъжност: заместник-председател на СБУ — началник на Държавния отдел за борба с корупцията и организираната престъпност. Уволнен през април 2016 г.

Борис Ложкин — украински бизнесмен и политик, ръководител на Президентската администрация на Украйна (06.2014-08.2016).Джефри Пайет е американски дипломат, посланик на САЩ в Украйна (08.2013-08.2016).

Арсений Яценюк — украински политик, предприемач.
Министър-председател на Украйна (02.2014-04.2016).Валерия Гонтарева — украински политик и финансист, шеф на Националната банка на Украйна (06.2014-03.2018), мъж от най-близкия кръг на Петро Порошенко.

Джо Байдън — американски политик, вицепрезидент на САЩ (01.2009-01.2017).
Николай Злочевски — украински политик и бизнесмен, министър на екологията и природните ресурси на Украйна (12.2010 — 04.2012), заместник-ръководител на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна, който осъществява надзор върху икономическите въпроси (04.2012-02.2014).

Хънтър Байдън е американски адвокат и бизнесмен, син на вицепрезидента на САЩ Джо Байдън, член на борда на холдинга на Burisma Group (от 04.2014 г.).

Рудолф Джулиани е американски политик и бизнесмен, личен адвокат за президента на САЩ Доналд Тръмп.

Автор: Василий Прозоров, офицер от Службата за сигурност на Украйна, който работи за руските специални служби в продължение на няколко години, продължава серия от публикации на страниците на своя център за разследване, който той нарече (подобно на WikiLeaks) UkrLeaks.

Превод Ася Иванова-Зуан

Оригинал: https://ukr-leaks.com/Inform/Investigations/Details/vmeshatelstvo-ukraini-v-vibori

https://ukr-leaks.com/Inform/Investigations/Details/vmeshatelstvo-ukraini-v-vibori

Българска редакция News Front.

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;