Раздробеният политически пейзаж и амбициите на лидерите са основна причина за провала на опитите за стабилно управление, коментира пред «Хоризонт» испанският журналист и анализатор Хуан Веларде.
Тази седмица парламентът на два пъти отхвърли кандидатурата на социалиста Педро Санчес за премиер след провала на преговорите му за коалиционен кабинет с крайнолевите от «Подемос». Социалистите спечелиха изборите в края на април, но не и достатъчно гласове за самостоятелно правителство.
Веларде смята, че най-вероятният изход от задънената улица са нови избори:
«Предвид сегашната ситуация е много вероятно пак да не се стигне до споразумение и да се наложи изборите да се повторят, т.е. на 10 ноември да гласуваме отново.» 
Педро Санчес упрекна «Подемос» за провала на преговорите с аргумента, че исканията  им за власт са били прекалено високи. От формацията на Пабло Иглесиас настояваха, че не държат да бъдат министри, а да изпълнят обещанията си да подобрят живота на избирателите.
Иглесиас призова Санчес да продължи да преговаря с неговата партия, а не да води страната към нов парламентарен вот. Сега срокът за пробив е 23 септември.
Какво обаче ще е различното в резултата при нови избори? Анализаторът смята, гласове ще загуби най-вече крайната десница — ВОКС, която влезе в парламента на миналите избори:
«Мисля, при повторение на вота сега много гласове за ВОКС ще се върнат към Народната партия. При левицата има доста голяма несигурност. Въможно е много от избирателите на Подемос отново да изберат социалистите. Но е твърде вероятно също да решат да не гласуват,  защото три месеца след изборите на 28 април в левицата не успяха да решат проблемите помежду си и да съставят правителство.»
След като седмици наред повтаряше, че ако не получи подкрепата на парламента, ще има нови избори, след второто гласуване Педро Санчес все пак реши, че ще продължи преговорите, като потърси подкрепата на другите формации.
За трите месеца на пропуснати шансове за първото коалиционно правителство на демократична Испания вляво могат да бъдат обвинявани и двамата лидери — на «Подемос» и социалистите, подчертава Веларде:
«Педро Санчес не искаше дори само за момент да изпусне контрола, искаше цялата власт. Искаше освен да е премиер, което се подразбира, да има на разположение и вицепремиер, и всички важни министерства. На «Подемос» беше готов да отстъпи министерства с ограничени правомощия, където основната власт е делегирана на автономните области
 От друга страна, Пабло Иглесиас и другите от «Подемос » изговориха много думи за общото благо, за стабилността и важността на шанса за ляво правителство, но в крайна сметка ставаше дума за постове.»
Проблемът на партиите, които възникват като извънсистемни е, че много бързо стават част от традиционния политически пейзаж, подчертава испанският анализатор. И новите формации «Подемос», и «Гражданите», вече не се различават от старите.
Испанската политика не е това, което беше — казаха го наскоро в един глас бившите премиери на Испания — социалистът Фелипе Гонсалес и консерваторът Хосе — Мария Аснар.

Тагове: ; ; ; ; ; ; ;