Ултиматумът на външният министър на Великобритания Джорддж Натаниъл Кързън към СССР, 1923 година:


«На пипайте британските интереси в Иран, Афганистан (британците постоянно се парализират при мисълта, че Москва ще започне да прониква през Централна Азия в Афганистан — в посока «перлата на Британската Корана» Индия. За всеки случай британците поставят ултиматум).

Както сами разбирате, целите на Москва през 1923 година били съвсем други. И съвсем не се отнасяли към англосаксонците.

Но 25 години след това Ганди взема властта в Индия и пътьом обяснава на британците, че те в Индия са «излишни», точно по заветите на руските писатели-класици.

«Политическият бумеранг» тогава се връща от Делхи и удря точно в Лондон.

«Освободете британските рибарски кораби, задържани за лов на риба в съветските териториални води в Баренцово море» (а тези английски рибари били задържани за чисто бракониерство).

«Спрете религиозните преследвания в Съветския Съюз (а това си било чиста намеса във вътрешните работи на страната!).

Този ултиматум на лорд Кързън бил възприет в СССР като проява на истинската английка политика — да сведе Съветска Русия до нивото на управлявана територия, британска колония, която функционира чрез писмени заповеди.

Пак чисто по английски в същите онези дни в Лозана (Швейцария) бил застрелян съветският дипломат Вацлав Воровский (руски революционер, публицист и литературен критик, един от първите съветски дипломати).

Вацлав Воровский

. Убиецът бил гражданинът на «неутрална» Швейцария Морис Конради, който преди това служи в руската армия, а по време на Гражданската войска — във войските на белия генерал Врангел.

Кой насочил ръката на убиеца?

Сами можете да се досетите. Кой може да извърши политическо убийство в разгара на Лозанската конференция (1922-1923 г.), свикана  по инициатива на Великобритания, Франция и Италия — и обезпечена от тях — за подготовката на мирния договор с Турция и «установяването на режима в Черноморските проливи»?

Не е изненада, че швейцарският съд оправдал Конради: това «бил отговор на престъпленията на болшевиките в СССР».

Още малко съдът да посочи:

«Това убийство беше справедлив отговор».

Съдът оправдава отмъщението.

Но отмъщението има свойството да се самовъзпроизвежда…

Апропо, на Запад обичат да НЕ наказват убийците, които нанасят вреда на Русия.

Това е тяхното разбиране за Русия — съветската или настоящата.

Паметникът на Воровский стои и до днес в центъра на Москва — поставен е на площада, носещ неговото име.

За да напомня за европейските злодеяния.

Петя Паликрушева

Москва, площад и паметник на Воровский
Берлин, ковчегът с тялото на Воровский на път към Родината

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;