Американската политика…Ако не беше колосалното й влияние върху съдбата на целия свят и върху нашето благополучие, драги читатели, въобще нямаше да й посвещаваме нито ред.

Честна дума: отдавна ни писна да пишем за американските лъжи, фалшификации, манипулации, клиничен кретенизъм…Всичко това не ни доставя никакво удоволствие.

Но: когато става дума за това, че Русия е успяла да «ликвидира» четири американски самолетоносачи без нито един ракетен залп — е грехота да не ви разкажем подробности.

Започваме: неотдавна мистър Хантсман, който е посланик на САЩ в Русия, посети един от американските самолетоносачи, които в момента браздят просторите на Средиземно море.

При пристигането си на борда на това плуващо летище господинът моментално изпитал изключително силен пристъп на «американска национална изключителност».

Заплашвайки Русия с «хиляди тона дипломация», той заяви, че руснаците трябва незабавно да се разкарат от Венецуела и въобще — от цяла Америка, по възможност на секундата. Т.е. — да вдигнат бялото знаме по отношение външнополитическите си позиции и да престанат да пречат на «разносвачите на демокрация» да ощастливяват целия останал свят с хуманитарните американски бомбардировки и с цветните държавни преврати.

Не е съвсем ясно следното: на каква реакция от страна на Кремъл е разчитал господин Хантсман и всички онези писачи на речи и изявления от Държавния департамент, които му бяха сътворили тази провокативна реч.

Но е ясно следното: след официцалния (както винаги сдържан и дипломатичен) отговор на Кремъл и след неофициалния отговор на командването на ВМФ на РФ на «ултиматума на Хантсмън», администрацията на Белия дом побърза да се извини и дори започна да се кълне, че маневрите в Средиземно моро по никакъв начин не бива да се възприемат като заплаха или дори като намек за това по адрес на Русия.

После се случи нещо грандиозно.

Няколко дена след описаните по-горе събития американците спряха изграждането на самолетоносача, който бе замислен като най-грандиозния по размерите си и по ударната си мощ кораб от подобен тип за цялата история.

Наричаният от западните медии «суперсамолетоносач», който трябваше да носи името «Джералд Р. Форд» и за чието изграждане от американкия бюджет бяха похарчени около 13 млрд долара, така и няма да види бял свят.

Но кое успя да «торпелира» американския мегапроект, за който местните СМИ «тръбяха» по целия свят като за гаранция за американската морска хегемония в обозримо бъдеще?

Подобни «титани» първоначално бяха планирани да бъдат на брой 4.

Когато се съобщи за «замразяването» на изграждането в пресата, вашингтонските сенатори и Държавният департамент започнаха да излагат най-различни версии, надявайки се да «смечкат» удара по националната гордост на електората.

Най-напред бе заявено, че «руските шпиони», които били на борда на океанографския лайнер «Виктор Леонов», чийто курс преминавал близо до корабостроителницата, по някакъв вълшебен начин били разбрали — сега следва цитат — «секретните характеристики» на бъдещия суперсамолетоносач.

Когато местната публика започна да се присмива на този вариант, той бе заменен с алтернативен: оказва се (ако се вярва на информацията, «изтекла» от изданието Блумбърг), че в проекта са били открити грешки, които не позволявали на изтребителите F/А-18 да излитат безопасно и да кацат на палубата на самолетносача.

Системата за катапултиране не можела да обезпечи 4000 старта, както било проектирано, а само 40, след тях никой не давал гаранции…

Вместо 1500 цикли излитане и кацане палубата можела без проблеми да издържи само 25-30. По тази причина трябвало нещата да се доработят още няколко години. Тази версия също предизвикала смях, хората казвали, че никой не е виждал такова чудо — да се хвърлят десетки милиарди долара за подобен проект, но без да се изработи такава конструкция на това плуващо летище, без да има гаранции за неговата надеждност и продължителен живот…

В резултат Пентагонът с мъка в сърцето се наложило да признае истинската причина за «катастрофилата» супермашина. 

Нищо не можело да се противопостави на новата руска ракета — нито бъдещият «Джералад Р. Форд», нито всички останали ВМС на САЩ взети заедно и поотделно.

Адмиралите се позовали на цифрови симулации, а данните от ЦРУ подсказвали следното: суперскъпият американски кораб в десет от десет случаи ще потегли към морското дъно,  ако се сблъска с руските «Циркони».

Преодолявайки 8 звукови скорости и способни да попаднат в цел, намираща се на разстояние над 1000 км, а също способни да маневрират по време на полета, тези хиперзвукови ракети не могат да бъдат своевременно прихванти от нито едно от съществуващите средства за ПВО или ПРО на САЩ.

Дори само теоретично.

След появата на това «чистосърдечно признание», дори янките-ястреби сред най-отявлените консерватори-русофоби били обхванати от зловещо униние.

Авторитетното издание  «The National Interest» дори съветва въобще да се забравят каквито и да било планове за агресия (които по незнайни причини американците упорито наричат «сдържане» или «възпиране») към РФ откъм морето.

А когато до бреговете на Новия Свят достигна новината за завършването на модернизацията на атомния руски крайцер «Адмирал Нахимов», получил на въоръжение същите тези «Циркони» (а и не само тях), държавният апарат на мистър Тръмп се наложи сериозно да се занимае с «пожара», който се разгоря в обществените дискусии на тема «хвърлените на вятъра» бюджетни пари.

«Military Watch» нарича «Адмирал Нахимов» най-мощният боен кораб в света, който не позволява на противника въобще и да се надява на победа в случай на сблъсък дори на цяла ескадра на неприятеля.

На първо място авторите имат предвид комплекса С-400, който може да се бори със невидими самолети и с каквито и да било най-нови разработки на задокеанските разработчици в ракетостроенето.

Срещу подводното нападение ще бъде използван комплекса «Водопад», заслужаващ отделен материал. Накратко: подводниците на САЩ абсолютно точно няма да успеят да се приближат до руски крайцер, защото ще попадат под ответно-насрещен удар.

На янките вече им е много трудно да «носят/разнасят демокрация» по целия свят.

След сирийското фиаско и нерешителното «тъпчене на място» в резултат на провалата на държавния преврат във Венецуела тези господа насочват флота си към Персийския залив и буквално претъпкаха морето източно от китайското крайбрежие с корвети и есминци, снабдени с «Томахоук».

Ако преди около десет години те без и да се замислят изстрелваха този стремително остаряващ арсенал, то днес им се налага не само да се борят с армиите на «неприятелските режими», колкото със собственото си технологично изоставене от същите тези Русия и Китай.

Смирете се, янки!

По-точно — примирете се!

Петя Паликрушева

 

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ;