В последните седмици в Близкия Изток и в Северна Африка се случиха важни събития, които подчертават, че общата политическа перестройка на региона е в пълен ход. Шиитските държави продължават да укрепват позициите си в дипломацията — след визатата в Багдад на Рухани премиерът на Ирак Адил Абдул Махди на свой ред се срещна в Техеран с висшето ръководство и с религиозната йерархия.

Бяха публикувани многобройни изявления, две от които доказват високото ниво на сътрудничество между тези страни, а също демонстрират, че шиитската ос се намира в пълен разцвет — и това носи значителни перспективи за региона.

Абдул Махди за пореден път потвърди, че Ирак няма да позволи да го превърнат в плацдарм за нападение над Иран:

«Иракската земя няма да се използва от чуждестранни войски за каквито и да било атаки срещу Иран.

Ние имаме намерение да експортираме електроенергия и газ в други страни в региона».

Отчитайки факта, че тези страни бяха смъртоносни врагове по времето на Садам Хюсеин, тяхното сближаване е геополитическо чудо, което в голяма степен стана възможно, благодарение на участието на Русия в региона.

Коалицията 4+1″ (Русия, Иран, Ирак, Сирия плюс Хизбулла) и антитерористичният център в Багдад възникнаха в резултат на стремежите на Москва да координира действията на всички съюзници и да застане в единен фронт.

Военната подкрепа, оказана от Русия на Сирия, Ирак и Хизбулла (наред с икономическата помощ от страна на Китай), позволи на Иран да започне трансформацията в региона така, че шиитската ос да успя ефективно да се противопостави на дестабилизиращия хаос, който сеят тримата други играчи — САЩ, Саудитска Арабия и Израел.

Една от пробойните в шиитската ос, която трябва да се запълни, се намира в Ливан, който вече дълго време преживява вътрешен конфликт между многобройните религиозни и политически течения в страната. Решението на Вашингтон да признае Голанските възвишения за част от Израел подтикна ливанския президент Мишел Аун да извържи важна символична визита в Москва за среща с президента Путин.

За породен път се получава така, че дестабилизиращите усилия на саудитците, израелците и американците довеждат до неочаквани последствия под формат на укрепване на шиитската ос.

Излиза, че триото и до днес не разбира, че подобни действия, като убийството на Хашоги, използването на граждански самолети в качеството им на прикритие при провеждането на бомбардировки в Сирия, признаването на окупираните Голански възвишения за част от Израел, предизвикват ефект, противоположен на желаемия.

Например, доставката на системите С-300 в Сирия след унищожаването на руския самолет-разузнавач се случи, след като Тел Авив не успя да предвиди вероятната реакция на Русия.

Не може да не ни изненадва разностранният подход на руската дипломация — от разполагането на С-300 в Сирия и бомбардировачи в Иран до бързите срещи с Нетаняху в Москва и Мухамед ибн Салман по време на G20.

Способността на Русия да работи като посредник и да присъства практически във всички конфликти на планетата възстановява международния авторитет на страната, необходим за противопоставяне на агресивността на САЩ.

Главната особеност на руския ходход по отношение на другите страни се състои в стремежа да се намери област, представляваща общ интерес, а също да се съдейства за установяване на търговски отношения или обмяна на информация.

В това отношение може да се даде още един пример — по турско-катарска линия.

В сирийския въпрос позицията на Ердоган беше напълно противоположна на възгледите на Путин и Асад. Решителните военни действия и кавалфицираната дипломация, а също преговорите в Астана с участието на Иран, Турция и Русия принудиха Анкара и Доха да преминат към открити действия за защита на ислямистите в Сирия.

Припомняме, че между Катар и Турция съществуват развити двустранни връзки, в същото време Доха се намира в открит конфликт със саудитско-израелската ос…

Създалата се ситуция позволи на Москва да започне серия от преговори с Доха по въпроси, свързани с втечнения природен газ, отчитайки, че тези двама играчи контролират  голяма част от втечнения газ на планетата.

Понастоящем се вижда, че турско-катарската ос също се намира под сериозното влияние на Москва.

Действията на Америка в региона създават вероятността турско-катарският фронт и шиитската ос да се обединят, благодарение на умелата дипломация на Москва.

Неотдаваншната продажба на ядрени технологии на Саудитска Арабия наред с излизането от иранското ядрено споразумение породиха тревога и недоумение в региона, в това число и сред съюзниците на Вашингтон. Актът на признаването на акупираните Голански възвишения за част от Израел сплоти целия арабски свят.

А откритото недоволство на Тръмп по повод поддържането от ОПЕК на високи цени на нефта заставиха Ер Рияд да си зададе въпроса, а не е ли време да се започне продажбата на нефт в някаква друга валута, различна от долара.

Вярно, тази информация бързо бе опровергана, но все пак тя се прузвуча в СМИ, а това последното никога не е случайно.

Подобно решение би имало сериозни последствия за нефтодолара, нанасяйки силен удар по финансовата и икономическа мощ на САЩ.

Ако шиитската ос под защитата на Русия се укрепи в Близкия Изток, саудитско-израелско-американската триада ще изгуби бившия си потенциал и ще се разпадне.

Това се вижда в Либия, където Хафтар направи поредната стъпка към обединението на страната, благодарение на подкрепата на Саудитска Арабия, ОАЕ, Франция и Русия, докато в същото време захвърленият от италианците и американците Фаиз Ал Саражд очаква окончателното си поражение.

В света продължава многополюсната трансформация, по време на която все по-забележима става изкусната роля, която играе Русия в Близкия Изток и в Северна Африка.

Неотдавнашната визита на външния министър на Венецуела в Сирия показва, че фронтът, който се протовопоставя на империалистическата агресия на САЩ, не се ограничава в Близкия Изток — страните, намиращи се под пряк или косвен конфликт с Вашинготн се събират от един и същ руско-китайски «защитен чадър».

Провежданата от Тръмп политика («Америка над всичко») в съчетание с убедеността в американската изключителност превръщат международните отношения в двуполярна, а не в многополярна система, подтиквайки Русия, Китай и всички останали страни, които са против САЩ, да се обединят, за да могат да се противопоставят колективно на диктата на Вашингтон.

А това е най-печелившата тактика.

Петя Паликрушева

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;