Всичко започна през миналата година, когато се чуха съобщения, че специалният генерален инспектор за възстановяването на Афганистан  (Special Inspector General for Afghanistan Reconstruction, SIGAR) – упълномощеният от Конгреса наблюдател върху всички аспекти на войната — спира да публикува данни за загубите в редовете на афганистанските сили за сигурност.

Тази информация вече е засекретена.

Интересно, защо така?

Може ли да се окаже, че обучените и екипирани от САЩ (на сума около 70 милиарда долара) афганистански военни понасят катастрофални загуби и остават без личен състав по-бързо, отколоко набират нов?

А може би Вашингтон просто се срамува да признае, че броят на тези части е твърде далеко от целевата бройка, че дезертьорството и самоволното напускане на службата е приело заплашителни размери и афганистанските сили не са достатъчни за сдържане на собствените сили за сигурност.

Всеки американски президент, от Буш до Обама и Тръмп, твърдеше, че обучението на афганистанските сили за сигурност е първостепенна задача за Америка, даваща възможност за извеждането на силите на САЩ. Отчитайки гореказаното, може да се направи изводът, че за американските граждани е важно да знаят истината за крайно неудовлетворителното състояние на афганистанските военни и полицейски сили.

Но не, данните вече са засекретени!

Обществеността повече няма право да знае тази толкова «неудобна» информация.

Миналата седмица гражданите на САЩ разбраха, че американските военни повече няма да следят в какви райони се разполагат въстаниците, както и кои се управляват от правителството. С други думи, данните са за следното: какъв процент от страната се контролира от афганистанските власти, борещи се срещу талибаните.

Както се изясни, според американското командване в Афганистан, подобна информация «има ограничена ценност за вземането на решения».

Е, това вече е новина!

Всеки командир на рота, дори само капитан, събира и съобщава «нагоре» всички данни за това, доколко спокойна е обстановката във всяка селище, които се отнася до неговия сектор. Това го знаят всички военни! Именно така военните биха могли да оценят постигнали ли са някакъв успех или не.

Защо тогава администрацията на Тръмп реши да скрие или просто да прекрати проследяването на тази така важна информация?

Да не би да се окаже така, че талибаните неотклонно се движат напред и в момента водят боеве за половината страна (или може би вече я контролират?), подчинявайки понастоящем най-голямата част от нея за цялата 18-годишна война?

Разбира се, че е неудобно и дори срамно да се признае, че режимът в Кабул, подкрепян от САЩ, губи контрола над половината Афганистан.

Впрочем, решението вече е открито — да се прекрати всякакво проследяване на състоянието … —  проблемното.

Апаратът SIGAR е упълномощен от правителството контролиращ орган, американците би трябвало да се вслушат в изводите му, че ситуацията там е крайно тревожна.

Но миналата седмица Дждон Сопко, самият генерален инспектор, заяви, че «почти всички показатели, отразяващи степента на успеха или неуспеха, вече са засекретени…

С времето тези данни бяха засекретени или просто престанаха да ги събират», каза той.

Това би трябвало да се разбира по следния начин: ние губим войната и скриваме този факт от народа.

Има и други признаци, че афганистанската война върви не по плана и по тази причина ситуацията вече е секретна и уж не се проследява.

През 2018 година американските и съюзническите им афганистански сили за първи път убиха мирни жители, поне тогава се даде гласност на това.

Забележете следното: убили са повече мирни жители, отколкото талибаните!

Е, това наистина е мащабен успех за завоюване на умовете и сърцата на местното население!

Излиза, че Вашингтон е бил уверен, че ще може да «бомбардира» пътя към победата си, независимо от всички исторически доказателства за обратното.

Обаче Вашингтон не отчита едно — убийството на невинни граждани е най-верният начин да се отблъсне което и да е население и да се укрепят позициите на метежниците.

А това горното въобще не е секретна информация.

Петя Паликрушева

 

Тагове: ; ; ; ; ;