Смяна на поколенията в ЕС поиска австрийският канцлер Себастиан Курц.

„Преживяхме дългова криза, след това финансова, бежанска, климатична, накрая и хаоса Брекзит. Заради всичко това ни е нужен нов европейски договор.“

Думите са на консерватора Курц, написани в Туитър в навечерието на неформалната, но символична среща на върха в Сибиу, която трябваше да даде отговор на въпроса, къде и какъв иска да бъде евросъюзът след пет години? Изявите на австрийския канцлер, привлякъл вниманието и критичните погледи в Сибиу, проследи проф. Петер Филцмайер, един от доайените на австрийската политология, който коментира последните събития в интервю за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“.

По-малка Европейска комисия, повече тежест за външната политика и сигурността, и значително по-решителни действия и санкции срещу страните членки, които не спазват принципите на правовата държава, върховенството на закона, солидарността и бюджетните правила. Това накратко поиска Себастиан Курц. След френския президент Еманюел Макрон той е още един представител на младото поколение европейски лидери, който прави заявка за дълбоки реформи.

— Настъпи ли смяната на поколенията в европейската политика, проф. Филцмайер, или зад начинанието на канцлера се крие нещо друго?

— На първо място става дума за предизборно говорене, макар договорът от Лисабон наистина да е остарял. Той влезе в сила през 2009 г., преди близо десет години. Но е странно, че австрийският канцлер споделя идеите си за реформи в ЕС сега, в горещата фаза на предизборната кампания, а не по време на австрийското председателство преди няма и половин година. Така че се чудя, доколко на Себастиан Курц му е важно да се случат предлаганите реформи.

— Край на единодушието при гласуванията в Съвета на ЕС. Това също е едно знаково искане на Себастиан Курц. Протестът на по-малките страни членки е гарантиран. Не става ли дума за налагане на решения и не се ли отваря още по-широко вратата за лобистки договорености между лидерите?

— Мисля дори, че мнозинството от страните в ЕС подкрепят идеята, гласуването с единодушие да отпадне. Между другото, Европейският съвет, т.е. лидерите, могат да вземат това решение и без да променят Лисабонския договор. Различията обаче са по въпроса, по кои теми да се гласува с мнозинство, и по кои — с единодушие.

— В момента не виждам възможност да се постигне консенсус за това, в кои области да отпаднат единодушните гласувания.

— В тази връзка на няколко пъти бе спомената външната политика, защото ЕС е прекалено бавен и муден в решенията си, не е единен, не говори с един глас със световните суперсили при решаването на глобални кризи и конфликти. Ще стане ли по-чевръст ЕС, ако гласуванията с единодушие отпаднат?

— В момента, в който въпросът опре до сигурност и отбрана като част от външната политика, ще настъпи разединение. Нека не забравяме, че част от ЕС е и в НАТО, както и че има неутрални държави, като Австрия и от части Ирландия и Финландия.

Т.е. рано или късно ще настъпят конфликти, когато трябва да се взимат решения за мироопазващи или умиротворителни операции, или пък за налагането на санкции например.

Когато говорим за санкции, но в друг смисъл, нека цитирам австрийския канцлер, който каза тази седмица, че ние, страните в ЕС, не спазваме собствените си правила, а това остава безнаказано.

„Не е честно, някои държави да провеждат тежки реформи, да свиват социалните помощи, да увеличават пенсионната възраст и да се опитват да бъдат конкурентоспособни, без това да се забелязва от ЕС“, смята Себастиан Курц. И настоява за още по-строги наказания, включително и за държави, които „охотно“, както се изрази той, приемат европейските помощи, но не спазват финансовата дисциплина.

— Какви могат да се тези санкции, проф. Филцмайер, докъде може да стига ЕК?

— Въпросът всъщност е, до къде трябва да се разпростират наднационалните правомощия на ЕС? Тази тема е особено важна за крайната десница, която се обявява за засилване на националната държава. Но ако приемем, че ЕС е съвкупност от правила, то тогава е пределно ясно, че при нарушаването на правилата се налагат финансови санкции. Крайната мярка е изключване от съюза.

— ЕС обаче знае много добре, че в случая се движи по много тънък лед. Какво ще стане, ако Комисията наложи наказателни процедури срещу много държави едновременно? В момента те са само срещу Унгария и Полша, но се говори и за Румъния и за Италия. Рано или късно трябва да се запитаме, кой всъщност още е член на ЕС и се придържа към правилата му?

— Съвсем не най-състоятелното, но символично искане на Себастиан Курц произведе може би най-много вестникарски заглавия — това за закриването на втората централа на Европейския парламент в Страсбург. Срещу това предложение яростно се съпротивлява Франция, която си извоюва това компенсиращо домакинство, губейки всъщност надпреварата за седалището на ЕК. Освен това Курц смята, че броят на еврокомисарите и на евродепутатите трябва да се намали. Не Ви ли се струва, проф. Филцмайер, че канцлерът се опитва да се хареса на евроскептиците, смятани за голяма опасност на предстоящите избори?

— В Европа много хора вероятно ще гласуват за консервативната Европейска народна партия, към която принадлежи Себастиан Курц, но не са малко и онези, които ще подкрепят по-десни формации. И именно те със сигурност ще харесат исканията на канцлера за намаляване на броя еврокомисарите и на евродепутатите и отказа от Страсбург. За мен обаче остава неясно, защо Курц предлага предоговаряне на Лисабонския договор, при положение че свиването на ЕК може да стане и сега.

— Настояването за по-малко евродепутати сигурно гали ухото, но Европейският парламент е единствената институция на ЕС, където пряко са представени европейските граждани. Освен че е меко казано неприемливо да ограничаваме точно тази институция, при по-малък брой евродепутати има опасност някои социални групи да останат без свои представители в парламента.

— Ако приемем, че някой ден реформите, които предлага Австрия, се осъществят, дали това ще допринесе за връщане на доверието в ЕС, така че повече хора да се идентифицират с него? Защото разделителните линии на континента са ясно различими — между Изтока и Запада, и между Севера и Юга.

— Не виждам в скоро време реален шанс за дълбоки реформи в ЕС. Дори и лидерите да се договорят за това, което само по себе си е съмнително, за да влязат в сила, промените трябва да бъдат ратифицирани от националните парламенти. А там, където трябва да се проведе референдум, знаем от опита ни с Франция и Холандия, че европейският въпрос бързо се измества от национални теми. Заради историческите събития в Източна Европа ЕС се разрасна прекалено бързо. Това често се изтъква като една от основните причини за продължаващото разделение в общността.

Но ако сме честни, нямаше друг път, по който да вървим. Но също така трябва да сме честни и да признаем, че това разширяване се оказа по-голяма хапка за устата както на европейските лидери, така и на обикновените хора. Изграждането на обща европейска идентичност не става от днес за утре, трябва търпение.

Тагове: ; ; ; ;