Избори за Европейски парламент ще има в Обединеното кралство. Това беше оповестено през седмицата след като правителството призна, че няма достатъчно време да приключи с Брекзит преди евроизборите. Интервю на Веселин Паунов с Гарет Джоунс за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“

Британските партии се втурнаха в предизборна кампания в малкото оставащи дни. След големите загуби на позиции на местните избори, най-вече за управляващите консерватори, очакванията за успех отново са в полза на по-малки формации, като новата «Брекзит»на Найджъл Фарадж е фаворит.

Какви са нагласите преди изборите? С този въпрос нашият кореспондент в Лондон Веселин Паунов се обърна към анализатора от агенция Ройтерс Гарет Джоунс.

— Първото нещо, което трябва да се каже за тези избори е, че твърде малко хора ги искат. Правителството със сигурност не ги иска. Лейбъристите вероятно също не ги искат. Те не трябваше да се провеждат във Великобритания, защото се очакваше да сме напуснали Евросъюза преди 31 март. Както знаем, датата за напускане беше отложена за 31 октомври и по закон ние трябва да вземем участие в европейските избори. Точно защото не се очакваше тези избори да се проведат, партиите не се подготвяха за тях толкова колкото нормално се готвят.

Дори сега мисля, че Тереза Мей още се надява „да извади зайчето от шапката“ и да избегне провеждането на тези избори, но вече е твърде късно.

Ето защо очакванията за правителството са да намали възможно най-много щетите. То е в трудна позиция, защото членската маса от предимно бели, застаряващи, евроскептично насторени хора иска излизане от Евросъюза и продължава да е силно разгневена на торите, че страната още е член на съюза. Много от тях, включително депутати от Консервативната партия, казват, че ще гласуват за партията „Брекзит“ на Найджъл Фарадж — класически протестен вот. Много от тези привърженици на торите натискат за по-ранна кампания за лидерския пост и смяната на Тереза Мей с някой, който е за твърд Брекзит, ако това е необходимо.

Европейските избори във Великобритания са странно нещо. Традиционно активността е много ниска, има много слаб интерес, защото хората не разбират много какво всъщност прави Европарламентът. Този път, като се има предвид, че причините да се гласува са още по-малко — защото би трябвало да излезем през следващите месеци, активността парадоксално може да бъде доста голяма, защото за много хора това ще бъде шанс да повторят референдума през 2016-а — да подновят стария спор дали трябва на напуснем.

— Споменахме вече новата партия на Наджъл Фарадж, която се очаква да се представи много добре.

— Почти със сигурност тя ще приключи на първо място — за сметка на консерваторите, но и на лейбъристите. В Лейбъристката партия, подобно на консерваторите, също са много разделени. Те имат парламентарна фракция, която е основно за оставане и ако трябва да напуснем Евросъюза, те ще предпочетат възможно най-мек Брекзит, но някои не биха напуснали съюза изобщо. Много от традиционните поддръжници на лейбъристите от работническата класа обаче споделят евроскептицизма на консервативните гласоподаватели.“

Очаквам много от тях да гласуват за партията „Брекзит“.

Така че Найджъл Фарадж ще спечели от гнева и разочарованието и в двете основни партии.

Разбира се, от друга срана има много хора в страната, които не са се примирили с идеята за Брекзит. Все още вярват, че той може да бъде спрян и да останем в Европейския съюз. Много от тях ще гласуват за либералдемократите или за Зелената партия.“

—  Найджъл Фарадж заяви, че ако неговата партия спечели евроизборите, трябва да й бъде позволено участие във втората фаза на преговорите за Брекзит. Доколко реалистично е това, защото въпреки резултата в тези избори, той е неговата партия няма да бъдат част от правителството?

— Не мога да си представя ситуация, при която консервативно правителство или дори бъдещо лейбъристко правителство би включило Фарадж в преговорния процес. Той е интересен феномен. Изключителен негов успех беше, че накара торите да проведат референдума. Но европейските избори са много специално нещо. Те не ни дават ясна предства как биха протекли едни общонационални избори. Така че след този вот, дори и Фарадж да има най-много евродепутати, което е повече от вероятно, те просто ще седят в един парламент, чиято легитимност отричат.“

Не мога да си представя дори и бъдещ силно про-Брекзит консервативен премиер като Борис Джонсън или Доминик Рааб да дадат на Фарадж някаква функция в преговорния процес. Фарадж е брилянтен популист, но никога не е заемал правителствен пост. Няма опит във водене на преговори. Той е „трън в петата“ на партиите от статуквото. Много успешен „трън“, защото помогна за пренаписване на правилата в британската политика и сега сме в положението, в което сме, отчасти благодарение на неговата отдаденост на тази кауза.“

— В този контекст, доколко податливи са британските гласоподаватели на популизма, на национализма?

— Самият референдум показа, че британските гласоподаватели много лесно се поддават на такива аргументи. Фарадж, въпреки всичките му кусури, винаги е подчертавал, че не е ксенофоб, че не е расист. Той говори за Великобритания, която просто да контролира собствените си закони и граници и да не плаща повече пари в европейския бюджет.“

Да, той е популист и използва „расистката карта“ особено по време на кампанията в референдума с плакатите за милионите мигранти от Близкия изток и отдругаде, които щели да залеят Обединеното кралство, ако останем в Евросъюза. Но той винаги е настоявал, че бившата му партия ЮКИП и сега партията „Брекзит“ са различни от Националния фронт във Франция и други европейски крайнодесни партии, които смята за отявлено раситки и неприемливи.“

— Видяхме резултатите от местните избори, в които големият победител бяха малките партии. Ще се отрази ли това на европейските избори?

— Не е изненада, че Консервативната партия се представи много зле. Винаги така става с управляващите в местни избори по средата на парламентарния мандат. Очевидно тези последни избори бяха доминирани от Брекзит, или по-скоро от провала да се реализира той. Гласоподавателите видяха възможност да бият шут на консервативното правителство и то загуби много места в Англия. Интересното е, че най-големи печеливши бяха анти-Брекзит партии, като либералдемократите и зелените.“

Не трябва обаче много да се задълбочаваме в това, защото партията „Брекзит“ не участва в местните избори. Тя има една цел -да ни извади от Европа колкото може по-скоро.

— Въпреки всичко аз лично оставам с впечатление, че хората не правят особена разлика между изборите, те просто ги използват като протестен вот. И въпреки този разбираем протестен вот Дали наистина хората мислят, че като гласуват за хора като Фарадж и неговата партия те ще представляват по най-добър начин техните интереси в Европейския парламент?

— Много от хората, които се готвят да подкрепят партията на Фарадж, едва ли мислят за конкретни ползи или щети за икономиката. Тук става дума по-скоро да идентичност, за дълбока емоция в каква страна искат да живеят. Те разглеждат вота в светлината страната да получи пълна независимост и сама да бъде господар на съдбата си. И дори резултатът да бъде лош, това няма значение. Важен е принципът за пълен контрол, да не е нужно да се слуша и да се плаща на Брюксел.“

Интервю на Веселин Паунов с Гарет Джоунс за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“

Тагове: ; ; ; ;