Трябва да се отбележи, че тя беше откровено вяла. Няколко десетки объркани хора, съдейки по наличното видео от мястото на събитията, които си нямат и представа от коя страна се хваща автоматът, се опитаха да завземат летището, намиращо се недалеко от Каракас.

 

Летището, съдейки по публикациите на радио «Свобода», те планирали да използват за деснат на около пет хиляди наемници от американската «Академия» на Ерик Принс. Ситуацията повтаря сюжета на филма «Балкански рубеж».

За щастие, опитът се провали — така и не успяха да завземат летището.

 

Най-интересното щеше да бъде, ако «революционерите» на Хуайдо все пак бяха завзели летището и бяха дали сигнал «изпращайте подкрепление», а някъде по време на полета на подкреплението ги бяха подпукали с «Иглите» и прочие ПЗРК.

Щеше да има стотици трупове на американски наемници.

 

В този случай нямаше как САЩ да имат претенции към Венецуела:
1. те не са кадрови военни от американската армия, а наемници.

2. нямат работа във Венецуела.

 

Получи се по-лошо дори от американския десант в залива на Свинете, когато нахраниха с американски парашутисти всички крокодили в близката ферма.

Съветникът на Белия дом по въпросите на националната сигурност Джон Болтън (умствените му способности са позорни) се опита да заяви, че това не бил въоръжен държавен преврат.

«Не бива да се счита за държавен преврат ситуация, в която президентът на САЩ дава заповед на своя министър на отбраната,  както не бива да се счита за държавен преврат опитът на Хуан Гуайдо да вземе в свои ръце командването на венецуелската армия».

 

Аналогията не е нормална, защото Гуайдо не е президент и не е върховен главнокомандващ.

Ако главата на Конгреса Нанси Пелоси бе призовала американските военни да арестуват Тръмп, това би било точно държавен преврат.

 

Превратът се провали.

«Вашингтон Пост» вече публикува статия с красноречивото заглавие «Тръмп се провали във Венецуела».

 

Гуайдо и сивият му кардинал Леополдо Лопес след опита за въоръжен преврат призоваха привържениците масово да излязат по улиците на 1 май.

Но, съдейки по липсата на новини за такива митинги, никой не се е отзовал.

Единственият масов митинг, който се проведе в Каракас — бе митинг в подкрепа на Мадуро.

 

Лопес избяха първо в посолството на Чили, след това се добра до посолството на Испания, а местонахождението на Гуайдо е неизвестно.

 

Подобен неподготвен и крайно зле координиран опит за държавен преврат, при който уличните изстъпления се извършват не едновременно с бойните действия, а са планирани СЛЕД тях (ако силовото завземане е успешно, то уличните манифестации вече не са нужни), показва крайно ниско ниво на подготовка на американските автори.

Но това не е просто провал на Гуайдо и Лопес, те са само марионетки и изпълнители — това е провал на САЩ.

 

Военните, които Вашингтон се опита да подкупи (а за това вече признаха и Болтън, и Елиът Абрамс, и посланикът на САЩ във Венецуела), останаха верни на Мадуро, а наемниците на Принс така и не успяха да извършат десант около столицата.

На администрацията на Тръмп в случая й остава само едно — безсилно да съска.

Тръмп вече обвини в провала на държавния преврат «кубинската войска» и заплаши с «пълно ембарго» Куба.

 

Но това не е новина — в последите 40 години Куба е в пълно ембарго.

Помпео заплаши със «сериозни последствия» Мадуро, ако Гуайдо бъде арестуван.

А Болтън повтори ритуалната фраза, че «САЩ разглеждат всички варианти».

В това число да си поплачат в ъгъла?

 

САЩ не успяха да задушат Сирия.

Не успяха да унищожат Иран.

Не успяха с наглостта си и при Северна Корея.

А сега не успяха да свалят правителството на Венецуела, която е на една ръка разстояние от тях.

 

Сега са в истерия.

Заявяват, че «Русия и Китай са им влезли в задния двор», припомнят ни доктрината Монро.

Но доктрината Монро предполага не само, че Латинска Америка е зона на влияние на САЩ, но и че САЩ няма да се намесват в делата на Евразия.

 

Те отдавна нарушиха доктрината Монро, когато започнаха да се намесват в страните от Близкия Изток и да спретват държавни преврати в Грузия и Украйна.

 

Сега към тях се насочва кармичният бумеранг.

Дори успешният държавен преврат във Венецуела би бил за тях пирова победа, защото те там не биха били в състояние да установят нормален живот (както не могат да измъкнат от нищетата своя собствен щат — Пуерто Рико). Биха получили в резултат само ръст на партизанското движение и лавина от гробове в САЩ.

За да се осъзнае всичко това, е нужно ниво на интелект, който отдавна липсва във Вашингтон.

 

Затова натискът на Черния Ястреб над рижия орел продължава.

Александър Роджърс специално за News Front

Петя Паликрушева, превод и редакция.

 

 

 

Тагове: ; ; ; ; ; ;