В Копривщица днес тържествено се отбелязва 143-та година от Априлската епопея. Гости на честванията са председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, министърът на туризма Николина Ангелкова, висши военни, духовници и кметове на възрожденски общини.

В тържественото си слово председателят на парламента припомни, че само «преди броени дни отбелязахме тържествено 140-годишнината от подписването на Търновската конституция — един от най-прогресивните документи за Европа на времето си». Учредителното събрание, сложило началото на Третата българска държава, започва дейността си едва три години след днешните събития, които се разиграват тук, в Копривщица, на 20 април 1876 г., на Калъчевия мост.

Само три кратки години делят Кървавото писмо на Каблешков от разгорещените политически дебати, които се случват през 1879 г. във Велико Търново, добави Караянчева. Тя отбеляза, че «много често, когато подреждаме емоционално най-важните моменти от историята си, ние мислим за Априлското въстание като за дело на романтични, вдъхновени, обречени да останат завинаги млади герои.

А за събитията три години по-късно във Велико Търново — като за държавнически подвиг на улегнали мъдреци».
Всъщност, много от първите ни народни избраници са били активни участници в борбите за Освобождението на България. И всички те — Строителите на съвременна България, са носели в сърцата си пресния спомен от Априлското въстание, гордостта от този полет на българския дух и горестта от кървавото поражение.

И преклонението пред събитията, започнали тук, на Калъчевия мост, преди 143 години, безспорно им е помагало, когато е трябвало да превъзмогват идейните си противоречия и личната си горделивост в името на гигантската цел. А тази цел е била ни повече — ни по-малко, да сложат новоосвободената ни държава на картата на Европа, посочи Цвета Караянчева.

Когато ние, българите, погледнем Копривщица, винаги можем да разпознаем един от символите на нашата култура, на нашето Възраждане. Защото това малко планинско градче ни е дало Бенковски, Каблешков, Каравелов, Найден Геров, Димчо Дебелянов. Дало ни е много от първите български свободни вестници като «Свобода», «Независимост», «Знаме».

Оставило ни е приказната си архитектура и разкошните дърворезби, каза председателят на Народното събрание.

Караянчева припомни и думите на Захарий Стоянов: «Копривщица е била цели векове република без сенат и министри, без харти и президенти, десет пъти по-либерална от френската и сто пъти по-демократична от американската».

Априлското въстание е нашият щит срещу хулител, който си позволи да каже, че ние, българите, сме получили свободата си даром. Копривщица е нашият щит срещу всеки хулител, който си позволи да каже, че не сме били дозрели да вземем съдбата си в собствени ръце. Незрелите народи не изграждат места като Копривщица, където предприемаческият дух, свободолюбието, достойнството и културата се срещат, за да градят цивилизация, подчерта Цвета Караянчева.

На този ден се събираме тук, за да се преклоним пред паметта на героите и да помним и да разказваме на нашите поколения, че българинът преди 143 години е изкрещял силно в Европа и е казал: «Не ща да бъда вече роб, защото свободата е право на всички!», заяви в заключение председателят на Народното събрание.

По-рано днес Цвета Караянчева и официалните гости положиха цветя пред паметника на Тодор Каблешков в Копривщица.

Тази вечер Караянчева ще присъства и на честванията в Панагюрище, където ще приеме тържествената проверка-заря и ще произнесе слово.

Източник: Копривщица

Тагове: ;