(2 част)
На смяна на Б-47 дойдоха Б-52 — «Стратокретостите», които са на въоръжение от 1955 година и до днес.
«Стратосферната крепост» беше способна с дозвукова скорост на височина до 16 км да носи различни видове оръжия, в това число ядрени.
Б-52 можеше да достави две термоядрени бомби с голяма мощност до която и да е точка на СССР.
Американците лансираха идеята за въздушна война, която ще ликвидира СССР.
Първата масирана вълна трябваше да бъдат  скоростните и свръхвисочинните бомбардировачи.
Те трябваше да ударят  с водородни (термоядрени) бомби по Москва и крупните градове, по големите съветски войски и по военните бази.
След това трябваше да дойде втората вълна тежки бомбардировачи, които да стоварят
стотици хиляди тонове обикновени бомби.
Да разрушат електроенергетиката, промишлеността, нефтения отрасъл, мостовете, пристанищата, съветската отбранителна промишленост и армия.
След този «въздушен блицкриг», както бяха плановете на Запада, западните армии трябваше само да доубият руснаците…
Всички основания за победа във въздушната война на Запада бяха налице…
Втората половина на 1950-те години станаха преломна епоха, в която реактивните тежки бомбардировачи придобиват огромно значение.
Отначало изглежда, че бързите изтребители вече не могат да им нанесат голяма вреда.
Случваха се неприятни епизоди, при които група съветски изтребители бяха парализирани от един тежък вражески самолет, който на всичкото отгоре успяваше да се върне в базата си.
Каква беше причината?
Въоръжението на реактивните изтребители изоставаше.
Съветските МиГ-ове, както и вражеските изтребители, носеха на борда си същото оръжие, както изтребителите от Втората световна война — малокалибрени.
Но пилотите от световната война стреляха при скорост максимум 700 км в час на дистанция сто метра, а изтребителите от 50-те години воюваха със скорост 1000-1200 км/ч, при това с далекобойни авиационни системи.
Времето за атака и прицел рязко се съкрати.
А ракетите от клас «въздух-въздух»  все още не се бояха появили.
Тежките бомбардировачи бяха значително усъвършенствани.
Бяха станали по-мощни, по-добре защитени и по-бързи.
Бързо влизаха на цел и по-лесно избягваха противника.
За гарантираното унищожение на един тежък бомбардировач бяха нужни няколко изтребители.
А САЩ можеха да хвърлят в бой хиляди тежки «крепости».
Т.е. заплахата от нападение на САЩ във втората половина на 1950-те години беше твърде сериозна.
След смъртта на Сталин Хрушчов спретна «перестройка -1», в това число във въоръжените сили, с което за няколко години парализира отбранителната способност на СССР.
Защо тогава американците не нападнаха СССР?
Много просто.
НАТО много се страхуваше от танковите армади на СССР, готови в случай на война, дори атомна — да завземат цяла Западна Европа и Близкия Изток.
А САЩ все още нямаха достатъчно ядрени заряди, за да могат гарантирано да изгорят до основи СССР и настъпващите съветски войски.
Западните въоръжени сили не можеха да неутрализират бронетанковите дивизии на съветската армия.
СССР нямаше ресурсите и богатствата на САЩ (заграбени от цялата планета).
СССР хвърли много сили и средства, за да се подготви за войната, понесе страшни загуби (за разлика от Англия и САЩ), похарчи много пари и ресурси, за да възроди западната и централната част на СССР от руините.
СССР нямаше пари, за да построи по онова време свръхскъпия  флот от тежки бомбардировачи.
Затова се наложи да се разработи план за въздушни удари по американците през Северния полюс, за завземането на американските бази в Гренландия, Аляска и северна Канада.
По тази причина може да се каже убедено следното:
Мирът на планетата по онова време, сигурността на съветската цивилизация, на цялата социалистическа система 
бяха пазени от сталинските танкове!
През  1945 – 1950 г. Западът просто нямаше сили, способни да спрат съветските бронирани сили в Европа.
Това, което Западът имаше, съветската армия щеше да го 
отвее …без следа.
Германският юмрюк, който можеше наравно да воюва със Съветите, вече го нямаше — бе разгромен.
През 1952 година, както съобщава американският генерал Матю Роджуей — ветеран от войната с Германия, командващ войските на Запада в Корея, върховен главнокомандващ въоръжените сили на НАТО в Европа  (1952 – 1953 г.), армията на НАТО в Европа е била  едва в зародиш.
НАТО е имало само три механизирани разузнавателни части, които заедно дори не можели да съставят бронетанкова дивизия, 1-та дивизия.
Те били подкрепени от незначителни контенгенти британски, френски и други войски, авиация и военно-морски сили.
Едва след три години вече били налице 15 дивизии и значителни резерви.
Когато въоръжените сили на НАТО в Европа били оглавени от Алфред Грюнтер
 (1953 – 1956 г.), атлантиците вече имали 17 дивизии, включително 6 американски, 5 френски, 4 английски и 2 белгийски.
През 1955 година американците получили на въоръжение няколко батареи 280-мм оръдия, които можели да използват атомни заряди.
Имали дивизиони реактивна артилерия, управляеми ракети с малък радиус на действие.
Но това било малко!
СССР можел да хвърли в атака 80-100 първокласни дивизии.
Риджуей в своите мемоари признава, че ако руснаците  започнели настъпление по целия фронт от Норвегия до Кавказ, то НАТО щяло да се окаже в тежко положение.
Американцият генерал признава, че въоръжението на съветските сухопътни войски
е модернизирано, летищата са добри, а ВВС са по-добри от въздушните сили на НАТО (обикновената авиация, не стратегическата).
Резервите на НАТО били зле подготвени, а ВВС на НАТО — било най-слабото звено в отбраната.
Запасите атомно оръжие били ограничени и уязвими.
Атомните въоръжения и арсеналите трудно можели да се скрият, те можели да бъдат унищожени още в началото на войната от съветски разузнавателно-диверсионни групи, които се славели със своята подготовка.
Бившите врагове на СССР, такива, като бившият генерал от Третия райх Мелентин, през 1956 година пише:
«Танкистите на Червената армия са закалени в пожара на войната, тяхното майсторство неизмеримо нарастна. 
За такава трансформация беше нужна изключително висока организация, необичайно изкусно планиране и ръководство….
Понастоящем всеки реален план за отбрана на Европа трябва да произлиза от това, че въздушните и танковите армии на СССР могат да се хвърлят към нас с такава бързина и ярост, пред които ще бледнеят всички операции от Втората световна война.
Ние трябва да очакваме дълбоки удари, нанесени с мълниеносна бързина».
Хитлеровският генерал отбелязва също ролята на огромните руски пространства в атомната война, а и друго — че никакви въздушни сили няма да спрат руснаците.
Затова стопаните на Запада се страхували да атакуват СССР.
Те са страхували, че съветската армия ще завземе цяла Европа и значителна част от Азия.
Съветската империя можела да направи това: притежавала мощна авиация, танкови сили, разузнавателно-диверсионни отряди, великолепни бойни командири и кадри, които били преминали през страшният и нечовешки огън на Втората световна война.
В резултат се случило следното: 
западняците не се решили да се възползват от своя въздушен флот «суперкрепости» с атомно оръжие.

Дано в момента разбирате какво означава да живееш под мирно небе.

Дано осъзнавате и какво е коствало на СССР всичко това.

Петя Паликрушева

На снимките: Парад на победата на съюзническите войски в Берлин на 7 септември 1945 година, посветен на край на Втората световна война.

Колоната от 52 съветски тежки танкове ИС-3 от 2-а гвардейска танкова армия преминава по Шарлотенбургското шосе.

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;