Ако не беше френският писател Виктор Юго, то много хора, които сега жалят за Парижката Света Богородица, въобще нямаше и да знаят за съществуването на тази църква.

Нямаше да знаят, защото още в началото на XIX век чиновниците от управлението на френската столица решили да разрушат полусрутената църква, защото тя разваляла облика на Париж.

Разбирайки за това от вестниците, Виктор Юго, за да спаси паметника, за шест месеца написва  своя прославен роман «Парижката Света Богородица» и така възхитил парижаните, че след излизането на романа древната слава и свещеният статус на църквата

се възродили отново.

С това произвединие Виктор Юго спасил «Нотр Дам», чието изграждане започнало през 1163 и продължило 182 години.

Кое в романа заставило французите да заобичат Нотр Дам (в превод означава «нашата дама»?

И кое свързвало Юго, който казал на смъртния си одър, че вярва в Бога и в задгробния живот, но не иска да вижда пред очите си и над главата си нито един свещеник, и религиознаят паметник Нотр Дам?

В бележките си към романа Юго го нарича «eлегия» на парижката архитектура.

В една от главите на романа героят гледа Париж от кулата на катедралата и си представя архитектурните бисери, които са били разрушени преди неговото раждане, кото че ли припомня за «мартвия Париж».

Година преди създаването на романа — през юли 1830 година във Франция избухнала поредната революция, страната се превърнала от конституционна монархия в република, което създало почва за революцията през 1848 година.

Юго, който през целия си живот мечтаел да види Франция република, през 1848 година издигнал кандидатурата си за президент на Франция, но изгубил от Луи Наполеон.

Когато Наполеон се провъзгласил за император, писателят-републиканец обърнал гръб на Франция и заминал на доброволно изгнаничество в Шенелските острови.

Тук написва знаменитото си произведение «Клетниците».

И в двата романа Юго бил верен на позицията си, показваща, че монархическите режими преобръщат и се гаврят с живота на обикновените парижани.

Събитията в романа не случайно се развиват в периода на управление на Людовик XI.

Тогава площадът, на който се намира църквата Нотр Дам и околностите били пристинаще на циганите, просяците и бездомните.

Неслучайно Юго прави свой главен герой на романа църковния звънар Квазимодо, когото циганите подхвърлили в църквата Нотр дам и който бил отгледан от свещиника Клод, впоследствие превърнал се в негов враг.

Норт Дам в онези времена наистина била пристанище на бездомните.

Настоятелят Клод, който убил красавицата-циганка Есмералда, не успял да постигне желанато — образът на религиозната френска буржоазия.

С образа  на гърбатия и уродлив Квазимодо Юго показва, че вътрешната красота по никакъв начин не е свързана с нищетата.

Красивата и безпомощна Есмералда е своеобразен символ на френския народ.

Славата на построената през 1334 година катедрала не произлиза само от романа  на Юго.

В случая не може да се нарече слава, защото на това място  е изгорена обвинената във вещерство Жана ДАрк.

Тук е коронован Наполеон, тук е погребението на Шарл де Гол — лидер на френската антифашистка съпротива.

Преди дни изгоря Парижката Света Богородица.

Изгаря част от историята на Франция.

Но републиканският дух на Виктор Юго е жив — жив е духът на свободата, братството, справедливостта и равенството, които за първи път в света развява като знаме френският народ.

Петя Паликрушева

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ;