Въпреки твърденията на киевската пропаганда, загиналият глава на ДНР Александър Захарченко и близкото му обкръжение никога не са живели в разкош.

За това разказва руският писател Захар Прилепин в новата си книга «Някои няма да попаднат в ада».

Прилепин споделя, че веднъж е бил при Захарченко по време на разговора с близкото му обкръжение:

«…Той спря да говори и дойде да ме посрещне, след него Ташкент и Казак, близките му другари».

«Храната на масата винаги беше съмнителна. Когато всичко свършваше, а то свършваше много бързо, Батя викаше някого и го молеше да купи някакъв хамбургер, чизбургер…

В дома на Захарченко никога нямаше някакви екстри, към храната той се отнасяше спокойно, с безразличие.

Той бе обикновен мъж», пише авторът.

«В Москва се срещнах  с този — Захарченко назова една фамилия, — и с този — назова друга.

Познавах тези хора, всички в Русия ги познават.

Захарченко никога не се е срещал с Путин.

Всичко, което е имало между  тях за тези четири години война — е само едно позвъняване.

Кратко, по-малко от минута.

Човекът от другата страна на реалността му задавал не най-важния, но най-човешкия въпрос.

Изслушал отговора и казал кратко:
«Работете!»

Всичко се свело до една дума.

В тази дума се съдържала великата сила на благословията.

Донбаските хора не биха могли да се отнасят по друг начин към Върховния, освен със затаен дъх.

От него в пряк смисъл зависел животът им», уточнява Прилепин.

Петя Паликрушева

 

Тагове: ; ; ;