17 април 2019-Нюз Фронт.

Буквално преди няколко дни германският вестник Süddeutsche Zeitung съобщи, че опозиционната политическа партия «Алтернатива за Германия» (AdG) ще трябва да плати глоба в размер на 402 900 евро поради факта, че кампанията на двамата й членове на регионални избори е била спонсорирана от Швейцария.
Няма нищо изненадващо в тази новина за „цивилизования свят“, защото в евроатлантическата общност праведният гняв и възмущение се предизвикват от всякакви факти на външно влияние върху вътрешнополитическите процеси.

 

Техният морал, нравите им

През последните години на Запад е модерно в този вид намеса постоянно да обвиняват Русия и, въпреки че няма сериозни доказателства, но дори слуховете и потенциалните рискове за малко да струват постта на президента на САЩ Доналд Тръмп. Последния можеше да излети като тапа от шампанско от заеманата длъжност, а в отделни «демократични'» държави за несанкционирано общуване с чужденци може въобще да се излезе от политическия живот безвъзвратно.

 

Както се случи с бившия литовски вицепрезидент Сейм Миндаугас Басти, койтопосмя да не докладва “където трябва” за контактите си представители на кампанията Росатом.
Случва се, че лоялността към чуждите държави е изцяло равна на шпионажа, а опозицията в страните от ЕС чака от години специалните служби да натрупа някаква фактура за прокуратурата.

 

Например лидерът на полската партия «Смена», Матеуш Пискорски, който подкрепи преразглеждането на резултатите от приватизацията на държавните предприятия през 90-те години, както и за оттеглянето на Полша от блока на НАТО, бе задържан от Агенцията за национална сигурност на Полша през май 2016 година и до сега се намира в ареста, докато тайните служби подреждат списък на страни (Китай, Русия, Беларус, Венецуела, Иран, Северна Корея и други), от които избират за коя от тях да го обвинят в шпионаж.

 

 

 

През декември 2018 година същата съдба сполетя и бившия лидер на Социалистическия народен фронт Алгирдас Палецкис, който според литовската държавна сигурност е събирал информация в полза на Русия.

 

 

Разбира се, след 5 месеца обвинение към Палецкис така и не беше повдигнато, политикът се намира все още в следствен изолатор, а това, че делото му въобще ше стигне до съда е под голям въпрос.
Друг епизод от живота на «демократична Латвия»: главният редактор на най-големия руско-езиков обществено-политически портал «Имхолуб» Юрий Алексеев е бил обвинен за трафик на оръжие и боеприпаси, след това в педофилия, а сега, когато тези дела рухнаха, латвийската полиция е започна производство по „Подпомагане на чужда държава при извършване на действия срещу независимост, суверенитет, териториална цялост, държавна власт или държавна структура «.

В този случай може да става въпрос само за прокарване на едни или други интереси и ценности, тоест, с това с което Западът с удоволствие се занимава по целия свят, но както виждаме това което е позволено на едни, не е разрешено на друго. Това ковто е позволено за Юпитер, не е позволено за Бика (Quod licet Iovi (Jovi), non licet bovi .

Абсолютно нормалната практика на демократична Германия, да не говорим за много специфичните методи на Литва, Латвия и Полша, ако се приложи в Русия или Беларус, неизбежно ще предизвика истерия, вълна от негативизъм и скандал на тема „нарушаване на демокрацията”.

 

Как и защо Западът се намесва във вътрешнополитическите процеси в Беларус?

Например, да разгледаме политическото поле на Беларус и дейностите на само две фондации на Северна Америка IRI и NDI,
които никога не са скривали факта, че „подкрепят беларуски демократични активисти“ и „политически партии“.
Като цяло историята на взаимодействието между северноамериканските спецслужби и белоруските националисти датира от 50-те години на миналия век, когато служители на ЦРУ активно изучават бивши нацистки сътрудници за идентифициранто им на обещаващи агенти и персонал за бъдещата информационна война срещу СССР, но в момента, на съвременен етап, американската политика най-пълно се отразява от Резолюцията на Конгреса от 3 май 2003 година, която призовава за „подпомагане на пазарните трансформации и интеграция в трансатлантическата общност на нациите“.

Всъщност става въпрос за налагане на либерално-пазарен модел на икономиката на Беларус и външно влияние за промяна на геополитическия избор на официален Минск. Трябва да се отбележи, че още през 2004 година американският президент Джордж Буш подписа „Закона за демокрацията в Беларус”, в който се предлагаха санкции и безпрецедентни мерки за натиск срещу беларуската държава, която с прекъсвания продължава и до днес.

 

 

Реализирайки собствената си стратегия на цивилизационната конфронтация, всъщност от средата на 90-те години Западът, воден от Съединените щати, финансово и дипломатически подкрепи беларуската политическа опозиция, чиято основна задача от дълго време беше да свали конституционния ред чрез организиране на широкомащабни улични протести.
Като цяло, според редица изследователи, новата история на Беларус помни поне шест опита за „цветни революции”, свързани най-вече с важни събития във вътрешния политически живот, като изборите за президент или законодателни органи, през 1996 , 1999 , 2001, 2006, 2010 и 2011.

 

 

При това координиращата роля в организирането на дейността на беларуските радикали бе възложена на американски нетърговски фондации, чиито представителства след експулсирането на фондация Сорос от Беларус бяха разположени във Вилнюс, Киев и Варшава.
Освен това функционерите на тези фондове не се притесняват от възложената им функция на кукловоди и дори се гордеят с постиженията си.
Например, уебсайтът на Националния демократичен институт (НДИ) заявява, че «фондацията осъществява програми за насърчаване на демокрацията в Беларус от 2000 година насам», «подкрепя политическите партии, независимите проучвания на общественото мнение, наблюдението на избори»

Официалният сайт на Международния републикански институт (МРИ-(IRI) съдържа още повече открития, като например, речта на регионалния директор на програми в Евразия, Стивън Никс (Stephen B. Nix) пред представители на Европейската народна партия, в която функционерът съвсем открито през 2001 година пред МРИ и други фондации разказва как са“обединили политическите партии и неправителствени организации, които споделят общата цел за създаване на демократична Беларус”.

Освен това г-н Никс описва как коалицията „Петица плюс“ се появява през 2004 година под умелото ръководство на американците в Беларус, която по-късно се трансформира в Обединените демократични сили за президентските избори през 2006 година. Освен това е необходимо да се отрази, че по това време Никс и други американски специалисти погрешно са смятали, че „силният икономически натиск на Русия върху режима на Лукашенко поради нарастващите цени на енергията, наред с продължаващия и нарастващ политически и дипломатически натиск на Европейския съюз и отделните страни-членки, показва възможността за ускоряване на демократичния транзит в Беларус. »

Тук трябва да обърнем специално внимание на факта, че противоречията между съюзниците и сега, и след това, се възприемат от противниците на беларуската държава и Русия като „прозорец на възможностите” за постигане на целите си.Днес, от списъка на официално регистрираните 15 беларуски политически партии, 7 имат изразена опозиционна ориентация, в своята дейност те са ориентирани към западните държави и получават финансиране от чужбина.

На сегашния етап, използвайки отворени източници, трудно е да се изчисли колко западните страни са инвестирали в «подкрепа на беларуската демокрация», но е ясно, че за 25 години на «борба с режима на Лукашенко» опозиционните партии успяха да овладеят стотици милиони долари на чужда помощ.

Нещо повече, през септември 2018 година белоруският либерален анализатор Алексей Пикулик и шведският изследовател Софи Бедфорд публикуваха изследване, озаглавено „Парадоксът на помощта: укрепване на недемокрацията на Беларус чрез насърчаване на демокрацията“, в което заключиха, че чуждестранната подкрепа е засилила режима на Лукашенко. Проучването показва, че само на президентските избори през 2010 година опозицията е получила около 15 милиона щатски долара от чужбина, а постоянното чуждестранно финансиране е довело до развитие на “пристрастяване към безвъзмездни средства” сред бенефициентите (“aid addiction”- пристрастяване към помощта”).

Заедно с това нефективните вложения в опозицията
авторите противопоставят на „инвестирането в насърчаването на гражданското общество” “civil society promotion”, които по принцип се изпълняват от Запада в беларуско направление през последните 7 години. Още на президентските избори през 2015 година професионалните опозиционери получиха едва толкова, че „да подкрепят панталоните си“, т.е. около 500 000 долара, а „неправителствени организации“ и „независими медии“ станаха основни цели на чуждестранните донори.
За известно време Западът изоставя фронтална атака срещу беларуската държава, като предпочита трансформация към революция, уличните бойци и трибуни вече не са необходими, те са заменени от уважавани “лобисти” и “влиятели”, чиято задача е да проникнат в държавния апарат,за да го разлагат от вътре и създаване на почва за последващи вътрешни „промени“. Това обаче е тема за отделна публикация …

Ася Иванова-Зуан

Българска редакция News Front.

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;