15 април 2019-Нюз Фронт.

През последните векове концепцията за западния колониализъм почти не се е променила.
След като станаха извратено по-изтънчени, механизмите остават почти същите каквито са били в зората си.
Както и преди, страните, които не разполагат с ресурси, но узурпират технологии, както и контролират емисиите на валута, експлоатират и заплашват тези, които притежават недра, но пък не могат да се защитят.

Операцията по експлоатиране се подкрепя от заблаговременното елиминиране на конкурентите и затова всяка държава, която през последните десетилетия се опита да се отърси от «колониалното» иго, със сигурност е била подложена на опити за внасяне на външен хаос. Подобна работа по правило се извършва чрез хибридни методи, а не винаги по военен начин.

 

 

От момента на получаване на независимостта си през 1776 САЩ са извършили 261 акта на агресия наречени » защита на демокрацията. Средно всяка година са бомбардирали някого извън пределите на собствените си граници.

 

 

След разпадането на Съветския съюз и блока от страни, изолирани от американския долар, в света започна да се формира „еднополярна“ система.

Процесът не беше умишлено форсиран и вървеше размеренно, единствено защото елитите на Запада искрено вярваха в настъпилият „край на историята”.
Парите от разграбването на СССР бяха планирани постепенно да бъдат пренасочени към идеите на глобализма, неутрализиране на независимостта на националните държави от страна на САЩ и в крайна сметка спокойно прехвърляне на света към „грижовните“ ръце на финансовите елити и корпорации.На практика много от тези грандиозни планове се обърка.

По-конкретно се предполагаше, че постепенното изтегляне на многобройни активи от съветската половина на планетата, както и надуването на нови доларови балони за десетилетия, ще покрият разходите за разпространение на глобализацията и еднополярния свят,но вместо това се получи моментният ефект.

 

По време на президентството на Бил Клинтън благосъстоянието на американските домакинства беше наистина впечатляващо, но в края на 90-те години темпото започна да се забавя и с настъпването на двете хилядната падна съвсем.

Печалбите от новите “колонии” намаляха, а апетитите на метрополите — нарастнаха.
Западът, свикнал с супер-печалби през годините, усети недостиг на средства и отново започна да търси ново съоръжение за експлоатация.

Такива, въпреки рисковете, се оказа прехвърлянето на производството в Югоизточна Азия и Китай.
Като цяло износът на капацитет сам по себе си корелира с глобализационния проект, тъй като нареди планетата да бъде разделена на различни зони: „световни фабрики“, „глобални дизайнерски бюра“, „емисионни центрове“, „ресурсни добавки“, зони на „вечен хаос“ и т.н.

Това беше последвано от нов цикъл на растеж на апетитите и нова необходимост да се намерят източници за нови идеи

По това време лакомите парчета бяха отдавнасвършили и затова, за да покрият разходите на глобалния процес, транснационалните елити се върнаха към традиционните методи.
Разширили арсенала от подходи, разработени през ХХ век, те го допълниха с възможностите на 21-ви век.
Оттогава, под прикритието на икономическия растеж, Западът, чрез наднационални институции, пусна първия си механизъм — глобално кредитиране.

Той направи живота на държавите на кредит — принципа на развитие и по този начин присвои правото да определи кой път трябва да поеме страната, под тежестта на изключителното влияние на САЩ върху световната финансова система.

Външно това изглеждаше като кредитиране и „подкрепа“ на държави в трудна ситуация, но на практика условията винаги водеха само към насочване на развитието на държавата към посоката, необходима за кредитора.

Типичният обект на внимание на кредитните механизми сатавах предимно онези, които имат стратегическо значение за разширяването на западната хегемония — страни с благоприятно географско положение, като Балканите и Украйна или страни с логистичен потенциал, като Сирия.
При това, самият процес предвиждаше не само налагането на заеми, но и разработването на специални икономически стратегии, предписани на длъжниците и другите страни.

 

 

Ася Иванова-Зуан

Българска редакция News Front.

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;