Две години и два месеца от началото на мандата президентът за втори път събира Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) по въпроса за борбата с корупцията по «високите етажи на властта» или по-точно — заради незадоволителните резултати от нея. Това съобщи Канал 3.

За всеки е ясно – от живеещия в Горско Калугерово, през този в Созопол, София, Брюксел, Берлин, та чак до Вашингтон, че пари в България има, но много се краде и по-лошото е, че наказани няма. Един от членовете на новосформирания Стратегически съвет при държавния глава — адв. Владимир Шейтанов, много точно маркира проблема: «Корупцията е Конституцията на днешна България!». Но времето за иначе правилните констатации отдавна изтече, нужни са конкретни действия.

И първите стъпки в тази посока трябва да дойдат именно от президента, който на основание на правомощията, дадени му от Конституцията, може да свали доверието и от председателя на Върховния касационен съд (ВКС), по начина, по който вече го направи с ръководителя на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ).

Като обединител на нацията, президентът е длъжен да демонстрира еднакво отношение към всяка проява или факт, които могат да доведат до ерозиране на доверието в обществото към органите, призвани да разкриват корупцията и в още по-голяма степен — по отношение на представителите на съдебната система, които следва да са гарантите на справедливостта и върховенството на правото.

Известно е, че Румен Радев никога не е имал добро мнение за председателя на КПКОНПИ Пламен Георгиев, при това много преди активираната (медийна) атака срещу бившия прокурор, свързана с апартамента и голямата му тераса. Радев е демонстрирал резерви и по отношение на председателя на ВКС Лозан Панов още когато последният се опитваше да въвлече и президентската институция във войната, която неговите покровители водят срещу прокуратурата и много преди да се разбере, че жилището, което обитава, е придобито в нарушение на данъчното законодателство, поставяйки «съдия № 1» в положението на уронващ престижа на съдебната власт нарушител на задължителните за всеки магистрат етични норми.

Румен Радев вече анонсира, че на предстоящия КСНС ще очаква да бъдат обсъдени не просто мерките за борба с корупцията, но и ще настоява за създаването на «такава среда, която да бъде безкомпромисна и да не допуска корупция».

«Това означава прозрачност, отчетност и отговорност», каза в четвъртък президентът.

Парадоксално е, че по същото време, в опит да се измъкне «чист» от скандала с апартамента в «Елемаг Дипломат», председателят на ВКС правеше точно обратното, с простодушното обяснение, че ако подаде оставка или дори излезе в отпуск до приключване на разпоредената от прокуратурата проверка, той ще е «най-минатият» от всички властимащи клиенти на фирмата на кумовете му «Артекс». Но да не отделяме излишно внимание на изказа на довелия един от символите на държавността — Върховният съд, до най-голямото падение в 141-годишна му история.

Премиерът Бойко Борисов няма възможност да направи повече от това, което стори, макар и с голямо закъснение. Да, поиска Панов да поеме моралната отговорност или поне да се оттегли, докато тече разследването срещу него за потенциален конфликт на интереси и за начина, по който фирмата на съпругата му придобива 172 кв. м. и два гаража от близо 40 квадрата за фрапантно ниската цена от 81 000 евро.

Това можеше да не сторят и други двама, призовани от Борисов: заместникът на главния прокурор и директор на Националното следствие Борислав Сарафов, както и Пламен Георгиев. Но те го направиха — излязоха в отпуск. Напълно очаквано, Панов отказа, с ясното съзнание, че процедурата по неговото освобождаване е далеч по-сложна и не на последно място — освен гласовете на 17 от членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС), изисква и санкцията на държавния глава.

Ако до този четвъртък кадровиците на съдебната система не изглеждаха да са склонни да влязат в директен сблъсък, не толкова със самия Панов, колкото с покровителстващите го политико-икономически и адвокатско-лобистки кръгове, то последното заседание на Пленума на ВСС показа, че търпението към циничното поведение на председателя на ВКС вече е напълно изчерпано. Достатъчно е да се цитира един от членовете на Съвета, който се обърна към Панов с думите:

«Човек трябва да има достойнство!»

Дискусията с нищо предполагаше да се стигне до изричането на подобни тежки думи, но е факт, че те бяха изречени след поредния опит на Панов да изкриви фактите и да прехвърли вината за нереформираното правосъдие на колегите си от ВСС и в частност на военното правосъдие.

Президентът добре знае, че в голяма степен успехът му се дължи на това, че влезе в политиката, напускайки армията – друг от символите на държавата, без опазването на които тя не би съществувала. Заради това, в края на юни 2018 г., когато своята 20-та годишнина честваха Военно-апелативният съд и Военно-апелативната прокуратура, държавният глава показа своето уважение към магистратите с пагони, за разлика от председателя на ВКС, който не присъства на скромното тържество.

А този четвъртък Панов сам призна, че през последната година напълно съзнателно е саботирал процедурата по одобряване на униформите на военните съдии и прокурори, защото не бил привърженик на военното правосъдие.

В случая дори не стои въпросът как Панов е успял да се отклони от задължителната за времето си наборна военна служба, а до това, че по закон, като председател на ВКС, е бил длъжен да изпрати до министъра на отбраната предложение за утвърждаване на униформите на военните магистрати, с които те да изпълняват вменените им задължения, а именно да правораздават.

Извън това отклонение, което по много ясен начин разкрива отношението към закона на най-висшия представител на съдебната власт, по темата на предстоящия КСНС за борбата с корупцията, примерите за нарушенията от страна на Панов на неговия магистратски интегритет могат се поберат в няколко тома.

Пълна данъчна ревизия, извършена от Националната агенция за приходите (НАП), установи несъответствие между декларираното и доходите на Лозан Панов за над 100 000 лв. Оказа се дори, че по примера на съпругата си и Панов е придобил за сумата от едва 26 000 лв. парцел с лятна вила, разположени на метри от плажната ивица по Северното Черноморие.

Проверката стартира, след като през 2017 г. председателят на ВКС, единствен от тогавашния ВСС, демонстративно отказа да подаде имуществена декларация и пред Сметната палата. Две съдебни инстанции – Софийският районен съд и Административният съд София-град потвърдиха, че Панов е нарушил закона, с което потвърдиха и наложеното му административно наказание от 1000 лв.

Две години по-късно изглежда вече се разбра, че Панов е имал повече от основателен мотив да не направи достояние имуществото на семейството си, защото още тогава можеше да стане известно, че на името на фирмата на жена му фигурира апартамент, струващ около половин милион лева, за който Елисавета Панова твърди, че го е купила на една четвърт от действителната цена. Това поражда въпроси, които се отнасят до произхода на средствата, с които жилището и двата гаража са придобити, както и какъв размер ДДС е останал неплатен.

Всичко дотук са конкретни примери, в които се съдържат данни за нарушения на Етичния кодекс на българските магистрати, а и на ред законови разпоредби – кои точно трябва да установят проверяващите от НАП и от Инспектората към ВСС.

Към тях може да бъдат добавени множеството примери за обслужване от председателя на ВКС на политически, икономически и лобистки интереси в правосъдието, включително чрез порочна тълкувателна дейност, за непрестанно демонстрираните и недопустими за магистрат партийни пристрастия (Радев едва ли е забравил, че през пролетта на 2017 г., точно преди предсрочните парламентарни избори, Лозан Панов и съпругата му Елисавета участвата в политическа демонстрация под прозорците на «Дондуков» 2) и за целенасоченото конфронтиране с други държавни органи и власти.

На този фон изглежда повече от арогантно, че Лозан Панов, очевидно, няма никакво намерение да се съобрази с обществените очаквания и да последва примера на всички останали висши представители на властта, които след замесване на имената им или на членове на техните семейства в скандалите с имотите, напуснаха постовете си — било чрез оставки или с излизането в отпуск, за да не пречат на разследванията и проверките.

В този смисъл не е изключено, дори и преди окончателните резултати от проучванията на компетентните органи, членове на ВСС да повдигнат въпроса за поне временното оттегляне на председателя на ВКС, още повече, че от властовата позиция, която все още заема, Панов има възможност да влияе върху работата на инспекторите от ИВСС, част от които след като приключат мандатите си ще се върнат в съответните съдилища.
Президентът също може да изиска това от Лозан Панов, а последният трудно би могъл да опонира на принципната позиция на държавния глава.

Със сигурност Румен Радев вече се е допитал до съветниците си, сред които има бивши членове на Конституционния съд, които трябва да са насочили вниманието му към чл. 129, ал. 2 от основния закон. Текстът определя ключовата роля на държавния глава при утвърждаването на избора на председателите на ВКС, ВАС и на главния прокурор. Конституционната разпоредба позволява на президента да снеме доверието си от Панов, като това по никакъв начин не може да се тълкува като намеса в независимостта на съдебната власт, защото по волята на конституционния законодател, президентът разполага с т.нар. «дискреционни правомощия» по отношение «тримата първи» в правосъдието.

В този дух е и решение № 13 на Конституционния съд от 1996 г. При обсъждането му конституционните съдии са разгледали стенограмите от дискусията, проведена във Великото народно събрание (ВНС), посветена именно на избора от ВСС на председателите на ВКС, ВАС и на главния прокурор. Едно от предложенията е било президентът да поеме председателството на Висшия съдебен съвет, но в крайна сметка това е предоставено на министъра на правосъдието.

Възприето обаче е било, че президентът е този, който издава указ след решението на кадровия орган по избора на «тримата първи» – чл. 129, ал. 2 от Конституцията. Желанието на народните представители от ВНС е било да наложат избора на председателите на ВКС, ВАС и на главния прокурор да има съгласуваност с държавния глава.

Тагове: ; ; ; ; ; ;