27 март 2019-Нюз Фронт.

Представяме едно интервю на колежката ни Оксана Сазонова, главен редактор на News Front- Сърбия  с Душан Проковович, научен сътрудник на Института за международна политика и икономика, посветено на 20 години от бомбардировките на НАТО.

 

 

 

Какво е отношението днес в Сърбия към събитията от 1999 година, като се има предвид фактът, че за това време е израснало едно поколение, което не е видяло никакви войни или бомбардировки?

 

 

Струва ми се, че през последните десет години реакцията стана по-остра, имам предвид антинатовските настроения.
Работата е там, че през това време ние имаме нови факти за бомбардировките, а също така усещаме и техните последствия.

Например научихме истината за споразумението от Рамбу (между Югославия и делегацията на косовските албанци, — бел.ред.): Милошевич беше принуден да го подпише, както потвърждават американските дипломати и политици.

Имаме и многобройни проучвания за отрицателното въздействие на снаряди с обеднен уран, които нашите граждани усещат още сто години. Така че, мнението за бомбардировките се променя, и сега е много по-неудобно за НАТО и Запада, отколкото преди десет години.

 

 

 

Как се отнасят хората към държавите, участвали в бомбардировките?

 

 

От една страна, има прагматична политика, а от друга, нещо, което бих отнесъл към областта на политическата философия или политическата стратегическа култура.

От гледна точка на прагматичната политика, трябва да си сътрудничим с всички, това е в нашите икономически и политически интереси, следователно, отношенията с държавите, които ни бомбардират, се развиват.

 

Но от друга страна, от страна на една стратегическа култура, считам, че бомбардирането за дълго време отдалечи Сърбия от западната цивилизация.
По-рано, във времената на комунистическата Югославия, имахме мнението, че принадлежим към западната цивилизация; сега не е така.

Ето защо днес има толкова много хора, които виждат в западните страни, какво всъщност представлява западната цивилизация.

Няма подкрепа за присъединяване към НАТО и има дискусии около ЕС.
Въпреки цялата пропаганда през последните 20 години, подкрепата на идеята за европейска интеграция не надвишава 40-50%.

Това означава, че в съзнанието или подсъзнанието на хората се запазва фактът, че Западът ни е бомбардирал, а Европейският съюз също е част от западната система.

 

 

В Сърбия на годишнината от агресията на НАТО се проведоха различни възпоменателни събития. А в Черна гора, която също беше бомбардирана, не.

Това е позицията на хората или на държавата?

 

Черна гора се присъедини към НАТО и сега им е забранено да си спомнят такива годишнини. В Черна гора, като цяло, сега се случва пренаписване на исторически факти.
Там се въвежда в качеството на служебно писмо латиницата, най-големите държавници се отстраняват от учебниците. Всъщност, случва се създаването на нова, изкуствена история, и в нея няма място за агресията на НАТО.

Но това решение е политическо и следователно има ограничен период от време. Мнението на хората, на народа е обратното.

Сърбия е била бомбардирана заради желанието си да запази териториалната цялост в някои части на Косово и Метохия.

И днес се гледа  от ъгъла на «спонсорите на независимостта на Косово» колко успешен е техният проект? Каква е тази земя сега?Що се отнася до техните проекти, аз вярвам, че те първоначално са били погрешни, в глобален смисъл, и сега можем да говорим за това от разстоянието на двадесет години.

Основна цел на стратегията на НАТО беше да се установи универсалният принцип на „хуманитарни интервенции“.

Сърбия беше избрана като полигон, защото тогава нямахме съюзници, военни способности за отбрана, картината за Сърбия и Милошевич в западните медии беше толкова лоша, че не трябваше да се подготвя отделно.

А вече имаше 50 хиляди бойци от Армията за освобождение на Косово, тоест НАТО имаше «своя» пехота. Този принцип на «хуманитарна интервенция » по-късно беше повторен в Ирак, Либия, Сирия, това се говори в контекста на Венецуела.
НАТО успя да установи този универсален принцип.

 

Но в същото време днес има голяма съпротива от Русия, Китай и Индия, тези големи сили изискват уважение към ООН и правовия ред.
В нашия регион те успяха да отделят Черна гора от Сърбия и едностранно да провъзгласят независимостта на «Косово». Въпреки, че това не се получи напълно: над сто страни не признават тази така наречена република.
И ако погледнете икономиката, политиката, правителството, очевидно — това е провал.

Около 500 хиляди албанци са се преселили от там за 11 години от провъзгласяването.
Върхушката- най-големите наркокартели, които се занимават предимно с търговия с хероин.
Всичко предполага, че този проект се провали и няма да успее.

 

Как бихте оценили сегашните отношения на «Косово» със западните страни?

 

Напоследък виждаме, че както САЩ, така и Европа не винаги одобряват действията на Прищина: мита върху вноса на стоки от Централна Сърбия, формирането на армията.
Според Конституцията на Косово, главнокомандващият на KFOR (част от НАТО в Косово — бел.ред) има най-голямата политическа и правна сила.
НАТО е ключова политическа фигура в Косово.

 

 

Ако наистина имаше желание да се премахнат митата или друго решение на «властите» в Прищина, те щяха да го направят в рамките на 24 часа.
Така че мисля, че представянето е за пред обществеността: сигнали от Държавния департамент са получени.

Но ние виждаме, че те не само не премахват митата, но и формират въоръжените сили и публикуват платформа за преговори, която всъщност премахва всички преговори.
В допълнение към признаването, те изискват Сърбия да им плати военна компенсация, да отвори въпроса за предполагаемите военни престъпления и да осигури по-широки права за албанското малцинство в районите на Прешево и Буяновац.

Така че албанците работят в контакт със западните структури, това е безспорно.

 

Какво мислите за идеята за разграничаване на териториите между Централна Сърбия и Косово?

 

Днес това е мъртва идея. Защото ако стартира проекта за разделяне на територията в Косово, той автоматично ще отвори въпроса за всички бивши югославски републики.
Първият ще бъде за Република Сръбска в Босна и Херцеговина.
В международната общност няма готовност за това, както няма между сърбите и албанците.

 

 

В медиите и общественото мнение често могат да се намерят сравнения на Косово с Крим или Донбас. Това има ли смисъл?

 

От гледна точка на правото ситуацията е съвсем различна.
Крим е бил територия на Руската Империя, след това на РСФСР, откъдето е прехвърлен в Украйна.
Косово като независима държава никога не е съществувало.
Така че е трудно да ги сравним от географска, правна и политическа гледна точка.
Разбира се, ние се нуждаем от универсални принципи за справяне с кризисни ситуации, така че в този контекст и Крим, и Косово да бъдат разглеждани, но Западът избягва това, защото тогава възниква въпросът защо руснаците в Крим не могат да бъдат това, което албанците могат да са в Косово.
Считам, че е необходимо да се обсъди кой принцип е основен: териториалната цялост на страната или правото на хората на самоопределение.
Косово е трудно да се сравни дори с Абхазия и Южна Осетия, защото абхазите нямаха собствена страна, а албанците — Албания.

 

 

Преди около седмица уличните протести се засилиха в Белград. Случайно ли е, че е дошъл на 17 март (годишнината от погрома в Косово)? Как виждате по-нататъшното развитие на вътрешнополитическата ситуация?

 

Сега ми е трудно да прогнозирам какво ще се случи с тези протести.
Недоволството на народа е наистина голямо и опозицията се опитва да го акумулира.
Всъщност това е работата на всяка опозиция — да се опита да използва кризисни ситуации.
А Сърбия не е единственият пример. Имаше протести в Албания, Македония и Прищина.

Целите Балкани са под заплаха от дестабилизация поради трудната икономическа и социална ситуация.

Така че може да се очаква по-нататъшна вътрешна дестабилизация.

 

Колко опозицията ще използва това или няма да използва, предстои да видим.

Идеологическата матрица изчезва. 25 години ни разказваха, че просто трябва да започнем процеса на европейска интеграция и ще живеем добре.

Но сега виждаме, че балканските страни са се превърнали в полуколонии, нямат независима външна политика, по вътрешния план малко се е променило, заплатите са несравнимо по-малки, отколкототези в Западна Европа, правата на работниците практически не се спазват.

От тук и цялото недоволство, което сега излиза на повърхността. И мисля, че властите трябва да имат това предвид и да подготвят реформите във вътрешната и външната политика.

Западът е в криза.
А нашите близки връзки със Запада задълбочават кризата на Балканите.
Уличните протести обединиха прозападни политици и активисти с тези, които са известни с патриотичната си позиция.
В това отношение опозицията повтаря властта, където има всичко, от русофилите до членовете на полу-тайните евроатлантически служби.
Има два полярни блока: за и срещу Вучич и това е най-голямата опасност за обществото.

Правителствената политика не може да бъде равна на един човек Властите трябва да функционират независимо от това кой конкретно е на власт

 

Българска редакция News Front.

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;